Решението на Германия да ограничи дълга си, прието през 2009 година, наложи значителни ограничения върху структурните дефицити и разреши изключение само при природни бедствия или рецесии. Досега то бе свещетно и дори Международният валутен фонд не смееше да го поставя под съмнение, поне не открито - макар че експертите на институция често призовават Берлин да харчи повече, пише германският делови всекидневник Handelsblatt.

Но наскоро бе отворен дебат - и то не от англосаксонски икономисти, които отдавна критикуват затягането на коланите, а от местният икономист Михаел Хютер, който оглавява IW German Economic Institute. Той е категоричен, че "спирачката пред дълга" се е превърнала в препятствие пред данъчните облекчения и инвестициите.

По думите му, поправката е изиграла своята роля, но днес, в ситуация на ниски лихви и огромна нужда от публични инвестиции, тя пречи. "Времената се промениха, време е да отворим прозорците".

Според поправката, федералното правителство може да тегли нови заеми в размер на едва 0,35 процента от брутния вътрешен продукт, а от 2020 година нататък 16-те федерални щата нямат право на дефицити. През последните години Берлин преизпълва плана - федералното правителство отчита нулеви нови нетни заеми от 2014 година насам.

Според Международния валутен фонд инвестициите, финансирани със заеми, ще се изплатят сами, тъй като увеличават потенциалния растеж на Германия.

Страната на аутобаните загуби €60 милиарда заради лошата пътна инфраструктура

Страната на аутобаните загуби €60 милиарда заради лошата пътна инфраструктура

Германия вече е 15-та по качество на пътищата след Оман и Португалия. Как се стигна до тук?