Решението на Германия да ограничи дълга си, прието през 2009 година, наложи значителни ограничения върху структурните дефицити и разреши изключение само при природни бедствия или рецесии. Досега то бе свещетно и дори Международният валутен фонд не смееше да го поставя под съмнение, поне не открито - макар че експертите на институция често призовават Берлин да харчи повече, пише германският делови всекидневник Handelsblatt.
Но наскоро бе отворен дебат - и то не от англосаксонски икономисти, които отдавна критикуват затягането на коланите, а от местният икономист Михаел Хютер, който оглавява IW German Economic Institute. Той е категоричен, че "спирачката пред дълга" се е превърнала в препятствие пред данъчните облекчения и инвестициите.
По думите му, поправката е изиграла своята роля, но днес, в ситуация на ниски лихви и огромна нужда от публични инвестиции, тя пречи. "Времената се промениха, време е да отворим прозорците".
Според поправката, федералното правителство може да тегли нови заеми в размер на едва 0,35 процента от брутния вътрешен продукт, а от 2020 година нататък 16-те федерални щата нямат право на дефицити. През последните години Берлин преизпълва плана - федералното правителство отчита нулеви нови нетни заеми от 2014 година насам.
Според Международния валутен фонд инвестициите, финансирани със заеми, ще се изплатят сами, тъй като увеличават потенциалния растеж на Германия.