Иван Димитров: НЗОК да контролира качеството, а не финансите

"Нито единият от двата модела не е добър, поради простата причина, че за демонополизация на касата говорим от няколко години. Нито едно правителство, нито една партия не е проявила абсолютно никаква политическа воля това да се случи, аз съм категоричен, че и сега няма да се случи". Това заяви за news.bg Иван Димитров - председател на Федерация "Български пациентски форум" във връзка с предложените от МЗ модели за реформа в здравноосигурителната ни система.

Като един от най-сериозните проблеми при допълнителното здравно застраховане Димитров посочва хронично болните пациенти. В цял свят хронично болните пациенти са приоритет на държавите си. Според него нито един застраховател не би застраховал пациент с хронично заболяване.

Той припомни последния случай, когато на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК гласуваха за т.нар. "цена на лечение" за тежки заболявания, която Димитров нарича "цена на живот". С нея пациент с диагноза псориазис ще доплаща за своето годишно терапевтично лечение по препоръка на лекар между 5 000 и 20 000 лева. Държавата ще поеме само 15 000 лв. Според него, това по нищо не се различава от геноцид върху нацията.

"Аз, ако съм здрав човек и се застраховам, ще знам, че няма да имам проблем, но ако съм хронично болен и оставя държавата да се грижи за мен, аз знам, че това няма как да се случи.

Хасърджиев: България е малка за няколко здравни каси

Идеите на МЗ засега са чисто финансови, не здравни

По думите му, допълнителни средства за здравеопазване не са необходими, нужен е контрол.

Освен това държавата има ангажимент да плаща годишно здравните осигуровки на осем групи българи по Закона за здравното осигуряване. Така приблизително 300 млн. лева годишно не влизат в здравната система. Димитров уточни, че за да имат всички здравноосигурени равен достъп до здравеопазване, държавата трябва да плати дълговете си от последните осем години на здравната система. По негови изчисления това са около милиард и половина лева за последните пет години. Така в касата ще постъпят средства, които да покрият разходите за всички хронично болни.

Димитров е на мнение, че никой не желае да има ясни правила в здравеопазването. При наличието на електронна здравна карта, според него, лечението на пациента може да се проследи и да се търси пряка отговорност.

"Моделът досега показва, че контролът на държавата върху здравеопазването вреди повече, отколкото помага на всеки пациент, защото не се контролира качеството на лечение, както е навсякъде по света, а се контролира единствено разходването на средствата", категоричен е Димитров.

"Трябва по еднакъв начин да бъдат лекувани здравите хора, които ще си заплащат след време, и тези, които са хронично болни. При нас този модел няма да съществува, защото хората, които са платежоспособни, работят и си плащат осигуровките, стават все по-малко от тези, които всъщност солидарният принцип трябва да ги пази", допълни председателят на пациентската организация.

Едва 6% от българите готови да плащат и за здравна застраховка

По-малко от 20% от българите одобряват настоящия модел

Проблематична е и липсата на доверие в здравната ни система. "Недоверието в момента в здравеопазването кара всеки един да се съмнява дали правилно се случва нещо, включително дали един застраховател е по-полезен. Според Димитров идеята е обществото да се обезвери, за да не влезе моделът, който съществува в цяла Европа. "Ако имаше политическа воля, отдавна щеше да се случи", посочи той.

Проблем е и това, че от МЗ никой не е обсъдил със застрахователите въвеждането на такъв модел в България. "А те от години искат да въведат такъв вариант, никой не им го позволява. Как изведнъж днес става?"

По данни на СЗО Холандия е страната с най-добре функционираща здравна система в Европа. Държавата изпълнява функциите на регулатор и контролиращ орган, а медицинските услуги се предоставят от частния сектор. Системата се финансира от фиксирана премия, която гражданите плащат на здравен фонд, и здравна осигуровка в размер на 6,5% от месечния доход. При хората с ниски доходи държавата поема част от фиксираната премия, като по този начин гарантира равния достъп до здравеопазване.

Пациентски организации скептични към финансовите идеи на МЗ

НПО-та определят като основен проблем в здравоопазването доплащането

"Холандия преди повече от 10 години имаше същия модел като нас, тогава се видя, че той е тотално неефиктивен, болниците спряха да бъдат търговски дружества, появиха се няколко вида осигурителни фондове и в момента от 4-5 години това е най-добрият модел в света", подчертава Димитров.

Той смята, че държавата трябва да спре да администрира здравеопазването, да позволи конкуренция, лечение по добра медицинска практика и да спре задълженията на лекарите да изписват по-евтини лекарства по Позитивния лекарствен списък, тъй като по този начин животоспасяващи лекарства изчезват от българския пазар и се налага да бъдат заменени с алтернативни медикаменти на по-ниска цена, които не винаги се оказват правилните за ефективното лечение на пациентите.

Ананиев предлага два модела за здравеопазването ни

Реформата е закъсняла, по мнението на здравния министър

"Това, което се опитват МЗ и Надзорният съвет на НЗОК да направят, е връщането ни години назад, когато имаше листа на чакащи пациенти, което само по себе си означава, че нашето здравеопазване ще има лимити и ще бъдем лекувани с най-евтиното, без значение дали то е ефективно по световната или европейската медицинска практика", обясни Димитров. Той очаква все повече българи да започнат да се лекуват в Европа в търсене на по-качествено лечение.

"Най-важното, което трябва да се случи, е ние, като хора, да спрем да бъдем толерантни. Не е необходимо да измисляме нищо ново, то съществува. Трябва да се въведе правилното администриране на здравеопазването, а не изгодното за някого и да има контрол върху дейността и качеството на медицинската услуга", посочи Иван Димитров.

Според председателя на "Български пациентски форум" преди да се премине към реформа в здравеопазването, здравната каса трябва да бъде раздържавена и друг министър да оглави Министерство на здравеопазването. Той подчерта, че държавата трябва да започне да си плаща всички задължения и да вмени на касата, като обществена институция, контрола върху лечението по медицински критерии, а не по финансови.
След като това се случи, може да се допуснат на пазара и застрахователите. Това, според него, ще върне доверието на хората в системата и те ще започнат да си плащат всички застраховки.