Министерство на здравеопазването в спешен порядък да пренапише стандарта за спешна медицина. За това настоя д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите спешна медицинска помощ.
Д-р Кателива изтъкна, че на практика след решението на Върховния административен съд за отмяната на част от стандарта за спешна помощ, спешните медици са оставени да действат без нормативна база и защита в случай, че пациентът си потърси правата пред съда.
Кателиева обясни, че стандартът, част от който бе отменен с решение на ВАС, е бил подкрепен и от Европейската асоциация по спешна медицина. Според нея е необходимо Министерството на здравеопазването да приеме в спешен порядък такъв стандарт, защото от 7-ми март тази година спешната медицина е оставена без нормативна база. По думите ѝ българският пациент не заслужава да бъде обслужван по-лошо от европейския, напротив той е много по-болен от европейския и заслужава да бъде обслужван както в просторни спешни отделения, така и с линейки тип a, b, c, както и да бъде обслужван съгласно триажните протоколи, даващи предимство на спешния пациент.
Председателят на националната асоциация на работещите спешна медицинска помощ настоя и за повече прозрачност за плановете на здравното министерство относно проекта за модернизация на спешната помощ по ОП "Региони в растеж". Проектът предвижда 160 млн. лв. за закупуването на 400 нови автомобила и модернизацията на съществуващите филиали на Центровете за спешна медицинска помощ и оборудването им - 198 на брой в цялата страна.
Кателиева посочи и че през февруари 2016 г. тогавашното ръководство на МЗ е изразило становище, че не сме подготвени да стартираме проекта за закупуването на новите линейки и ремонтите на спешните кабинети и отделения. Те имали нова визия за стандарта по спешна медицина. "Съответно февруари проектът е отдалечен във времето за декември 2017 г. От слухове и някои медии разбрахме, че МЗ със служебен министър Илко Семерджиев не е подкрепил сключването на проекта и стартирането му. Още 12 месеца ще продължаваме да бъдем със старите линейки, при старите условия на труд", допълни Кателиева.
Според председателят на спешните медици, ако след декември няма сключен такъв проект за спешните медици - няма да има и бъдеще.
Кателива попита кой и защо реши да отложи проекта за модернизация на спешната помощ. Тя припомни, че август месец миналата година в МЗ е имало наета фирма, която да изработи съответните проекти за ремонти и да подготви сключването на проекта с ЕК. Според нея тогава поредният министър решава, че този стандарт не е най-добрият, че тези пари са недостатъчни. "Научаваме, че ще се правят нови проекти и се отлага с 12 месеца. Знаете ли какво значи 12 месеца с тези линейки в тези условия на труд? Колко мислите, че ще останат от нас?", посочи Кателиева.
Освен модернизацията на въпросните 198 филиала на спешна помощ е предвидено и изграждането на 34 спешни отделения в големите областни градове на страната. "Всяка година ние преглеждаме около 2,5 млн. българи, които са потърсили спешна медицинска помощ", посочи Кателиева. Така анкетно проучване, проведено сред 296 спешни медици показва, че сред мерките, които биха ги задържали на работното им място, са подобряването на условията - над 50%, както и мерки за безопасността ни заради нарастваща агресия.
"Държавата преди три години ноември месец 2014 г. МС прие концепция за развитие на спешната медицинска помощ. В продължение на две години имаше някаква последователност в изпълнението на тази концепция, беше приет стандарт по спешна медицина, стандарт, зад който застанахме всички ние, защото участвахме в написването му. Този стандарт беше подкрепен и от Европейската асоциация по спешна медицина", припомни д-р Кателиева. Тя представи и писмо на Европейската асоциация по спешна медицина, в което подкрепя и препоръчва на Министерство на здравеопазването да се придържа към стандарта. По думите ѝ тогава са били взети мерки за безопасността на екипите. 2015 г. имаше 350 нападения, а през 2016 г. вече бяха 50.
Кателиева заяви, че през последните седем месеца, държавата е позволила на лобитата в здравеопазването да стопират глава 4 от стандарта по спешна медицина, в резултат на което четири месеца вече спешните отделения работят извън закона, тоест без нормативна база.
Отложила е с 12 месеца старта на проекта за модернизация на спешната медицинска помощ по ОП "Региони в растеж", а подписаният през месец февруари 2015 г. проект ПУЛСС 2 по ОП "Развитие на човешките ресурси" е на практика нефункциониращ. Проектът предвижда изграждането на Национален център за обучение по спешна медицина. Стойността му е 7 млн. лв.
Относно състоянието на автопарка тя констатира, че системата разполага с 663 автомобила, от които 159 са нови. "Изискването колите да бъдат тип А, Б, С влезе в сила с приемането на стандарта през 2015 г. Нито една от настоящите коли на спешна помощ в България не отговарят на изискванията на БДС и европейските стандарти за безопасност, оборудване и бързина на обслужване на пациентите", посочи д-р Кателиева.
На реторичния въпрос: Какво е бъдещето ни? Д-р Кателиева отговори: "Напускаме".
USD
CHF
EUR
GBP
