В спора за името между Гърция и Македония настъпва известно раздвижване. Срещу новото предложение обаче се надига съпротива. И то не само в Гърция, а и в съседна България, констатира Дойче веле.

"Никога досега нашите две страни не са били толкова близко до постигането на съгласие. Трябва обаче да бъдат направени още някои важни стъпки", заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас пред централния комитет на своята партия "Сириза". От няколко месеца вече има признаци на сближаване на позициите в спора за името между Гърция и Македония. Новото предложение е страната да носи името "Илинденска Македония". Предишните две предложения - Северна Македония и Нова Македония не удовлетвориха изцяло нито една от двете страни. Предложението беше направено от македонската страна по време на срещата на върха на ЕС в София. Там се състоя и среща между двамата правителствени ръководители. Премиерът на Македония Зоран Заев предложи новото име, позовавайки се на Илинденското въстание и заяви, че неговото правителство е дало зелена улица. Илинденското въстание срещу Османската империя избухва през 1903 година в малкия град Крушево на територията на днешна Македония и е потушено от османците. Национален празник на 2 август напомня за това събитие в Македония.

Гърците не са особено оптимистични

Гръцките граждани обаче не споделят оптимизма на двамата правителствени ръководители. "Имам чувството, че става дума за едно ново предложение, сложено на масата само за да бъде отхвърлено в полза на друго име", казва солунският журналист Георгиос Тулас в разговор с ДВ. Той смята, че само онези гърци, които действително са заинтересувани от намирането на решение, ще се съгласят думата Македония изобщо да съществува в името на северната съседка. Един от тези гърци е 25-годишният студент Никос Сикас. За разлика от много свои сънародници, той няма нищо против и в бъдеще Македония да бъде част от името на бившата югославска република. Не одобрява обаче името Илинденска Македония. "По този начин национализмът се промъква през задната врата. И това неизбежно ще предизвика напрежения от гръцка страна", казва той.

Гърция обвинява Македония, че иска с помощта на гръцката история да си създаде една съмнителна национална идентичност. Гърция тълкува всяко националистическо предложение от страна на Македония като афронт. Новото предложение се натъква на критика не само сред гърците. България също чества Илинденското въстание от 1903 година. Българите смятат Илинденско-Преображенското въстание за рожден ден на своята независимост. София ще се възпротиви на опита на Македония да използва въстанието за решаване на спора за името. Защото не само Атина обвинява Скопие в културна кражба. България също оспорва съществуването на специфична македонска култура и история.

Когато избухва Илинденското въстание, днешна България и Македония, както и северната гръцка провинция Македония и Тракия са част от Османската империя. Въстанието е организирано от части на славянското население на Солун, или по-точно от българи, славянски македонци и албанци, които се обединяват в "Тайна македонско-одринска революционна организация" (ТМОРО). В крайна сметка въстанието е потушено.

Има ли реални шансове за постигане на съгласие?

Въпреки историческите резерви, Скопие и Атина смятат предложението за значителна крачка към окончателното решаване на спора. Македония обаче ще трябва да промени конституцията си, ако иска да задоволи претенциите на Гърция. Досега Зоран Заев категорично отхвърляше подобен ход. В такъв случай би трябвало да се проведе референдум. Много македонци желаят бързо решаване на спора за името. Не е сигурно обаче дали в краен случай те ще гласуват за значителна промяна на името.

За Алексис Ципрас също ще бъде много трудно да убеди идеологическите хардлайнери в страната си да възприемат новото име. Следващата година в Гърция се провеждат избори, които ще бъдат сериозно изпитание за сегашния премиер. Анкетите показват, че неговият съперник, консерваторът Кириякос Мицотакис води убедително. Подкрепата на гръцкото население за Ципрас намаля значително, след като въпреки своите изборни обещания той изненадващо подкрепи политиката на строги икономии на страните донори в рамките на еврокризата. Сега Ципрас се опитва да постигне някакъв успех. Сближаването с балканските страни, което Гърция доскоро пренебрегваше, е част от стратегията на гръцкия премиер.