Румънците с преобладаващо мнозинство отхвърлиха мерките на управляващите, за които смята, че целят да затруднят справянето с необузданата държавна корупция в правно необвързващ референдум, нанасяйки двоен удар срещу управляващата Социалдемократическа партия, които също така загубиха подкрепа и в изборите за Европейски парламент, информира "Ройтерс".
Двойното гласуване беше първият голям тест за популярността на социалдемократите, чиито реформи на съдебната система и промените в законодателството за борба с корупцията предизвикаха остри критики от страна на европейската администрация в Брюксел и САЩ.
Референдумът, организиран по инициатива на центристкия президент Клаус Йоханис, който често влизаше в сблъсъци със Социалдемократическата партия във връзка със съдебната и икономическата политика, поиска избирателите да решат дали на правителството трябва да се забрани да променя съдебното законодателство чрез извънредни декрети - както може да го направи сега - и дали те искат национална забрана за всякаква амнистия и помилване за престъпления, свързани с корупция.
Според данни на Националното избирателно бюро избирателната активност е била 41 процента, което е над 30-те процента, необходими за валидността му. Анализаторите очакват голяма част от гласувалите в референдума да са гласували срещу мерките на управляващите.
"Референдумът беше изключително успешен. Благодаря ви, румънци. Това е ясен вот за правилна политика, за истинска справедливост. Никой политик не може да пренебрегне вашето ясно гласуване за независима съдебна власт", настоя Йоханис.
"Резултатът от референдума е очевидна победа срещу Социалдемократическата партия", изтъкна Сержиу Миску, който е професор по политически науки, като допълни: "Референдумът беше организиран, за да стимулира протестния вот срещу Социалдемократическата партия... преди президентските избори."
Румъния ще проведе президентски избори по-късно тази година, като Йоханис е фаворит да спечели втори 5-годишен мандат. Парламентарните избори трябва да се проведат през декември 2020 г.
Прокуратурата осигури поредица от присъди през последните години срещу депутати, министри и кметове, включително лидера на социалдемократите Ливиу Драгня. Разследванията им разкриха конфликти на интереси, злоупотреба с власт, измами и възлагане на обществени поръчки срещу подкупи.