Югоизточна Азия е най-бързоразвиващият се регион в света. Той разполага с огромно население и безспорен икономически потенциал, но има сериозна нужда от подобряване на инфраструктурата. Жадни за инфраструктурни инвестиции, политиците от региона гледат далеч отвъд "обичайния заподозрян" Китай.
Икономиките в Югоизточна Азия ще трябва да похарчат около 2.8 трлн. долара за проекти като пътища, мостове, пристанища и железопътни линии от 2016 г. до 2030 г., за да поддържат икономическия растеж и да намалят бедността, смята Азиатската банка за развитие.
Китай вече се намеси, за да финансира някои от тези инвестиции в рамките на мащабната си инициатива "Един пояс, един път", но страните от региона търсят и местни решения в привличането на инвеститори, тъй като са наясно с рисковете, ако разчитат твърде много на могъщия си съсед.
Когато министрите на финансите от Организацията за икономическо сътрудничество на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се събраха в Сингапур в началото на април, за да отчетат инфраструктурните нужди на региона, Китай беше споменат само 2 пъти.
Вместо това дискусията, организирана от Световната банка, състави дълъг списък с действия и идеи за привличане на външно финансиране:
- Мианмар изгражда 3 специални икономически зони и се стреми да разшири издаването на държавни облигации;
- Около 30% от 80-те милиарда долара на Тайланд от планираните и започнати инфраструктурни проекти ще се нуждаят от частно финансиране, 5% от което трябва да дойде от капиталовите пазари; въпреки проблемите правителството има за цел да отвори инфраструктурен фонд за инвеститорите през следващите 2 месеца;
- Виетнам, който вече има пазар на акции, равняващ се на повече от 70% от БВП, се интересува от пазара на зелени облигации;
- Сингапур, глобален център за финансови услуги, назначава нова държавна служба за инфраструктура, която трябва да бъде регионален център за финансиране на иновативни проекти;
Югоизточна Азия вече се възползва от японските пари. Според данните на BMI Research японските инвестиции в регионалната инфраструктура от 2000 г. насам (както завършени, така и текущи) възлизат на около 230 млрд. долара, изпреварвайки тези от Китай - 155 млрд. Долара.
Китайският инфраструктурен тласък също идва с предизвикателства, които правителствата на АСЕАН искат да предотвратят. Държавите са нащрек, защото китайската помощ никак не е безплатна - тя често е свързана с тежки заеми, икономическа зависимост и конфискуване на активи от страна на Пекин.
Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард наскоро посочи някои от рисковете. Тя изтъкна предизвикателството да се "гарантира, че "Един пояс, един път" пътува само там, където е необходимо", предупреждавайки за потенциални неуспешни проекти и злоупотреби със средства.
Изследователска организация наскоро посочи в свой доклад 8 държави, които са заплашени от дългове заради бъдещо финансиране, свързано с мащабната инициатива на Китай. Една от тях е Лаос, чийто брутен дълг е 70.3% и не спира да расте.