"Българската роза стана френска" извежда на първа страница в. "Монитор"

Чужди фирми, основно френски, изкупуват българските розоварни, твърдят от бранша. От години те надуват изкупните цени на розите и по-този начин притискат българските дестилерии.

У нас работят освен вече няколко големи френски фирми, занимаващи се с доставки на розово масло и други екстракти от етерични култури за производителите на парфюмерия и козметика, а половината от розоварните в България вече са тяхна собственост, твърдят от бранша.

По думите на експертите, вдигането на цената суровината ще се окаже пагубно за розата. Всички ще се юрнат да садят рози и насажденията ще станат толкова много, че няма да може да бъдат обрани и ще стане хаос. Французите ще си доставят колкото розово масло им трябва от техните си розоварни на наша територия и българските дестилерии ще увиснат и няма да имат къде да си продават продукцията.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Болниците са приели само 6600 неосигурени за своя сметка" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Те са им стрували общо 3.6 млн. лв. Най-много хора без вноски поема "Св. Георги" в Пловдив

Едва 6649 са били хората без здравни вноски, приети от болниците у нас и лекувани за сметка на самите лечебни заведения за времето от 1 януари до 30 септември тази година. Това е струвало на болниците общо малко над 3.6 млн. лв. За сравнение - здравната каса плаща около 2 млн. хоспитализации годишно, а бюджетът й за болнична помощ е над 1.4 млрд. лв. за тази година. Различните данни пък сочат, че неосигурените у нас са между 400 000 и почти 1.4 млн. души, като цифрата варира според това дали са включени и хората, които от години са в чужбина.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Закон създава куп бюрокрация в търговията с храни", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Според приетия на първо четене проект ще има още регистрации за транспорт и онлайн търговия, а с неясни текстове се ограничава рекламата

Нов регистрационен режим за превоз на храни, допълнителни ограничения за рекламите им, регулация на интернет търговията. Това са част от основните промени, които депутатите одобриха на първо четене с 107 гласа "за" и 29 "въздържал се" в парламента през миналата седмица, приемайки изцяло нов закон за храните.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Черно море става все по-чисто" е заглавиe от в. "24 часа"

Черно море става все по-чисто и по-чисто. От години наред нашите заводи не работят, гасне и промишлеността на Украйна, "Чернобил" е вече само някакъв далечен кошмар. Аргументи има още, най-вече защото ни се иска да е така.

За деня на Черно море - 31 октомври, във Варна ще се съберат кметовете на черноморските общини, областните управители, представители на ресорни министерства, учени. Ще присъстват дипломати от страните по Букурещката конвенция за Черно море. Форумът ще представи политиките в областта на опазването на околната среда в Черноморския регион.

Площта на Черно море е 425 000 кв. км, максималната му дълбочина е 2245 м, а средната - 1253. Поради обилния приток на речни води морската вода е по-слабо солена - 1,73%, отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 3,6%.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Емигранти пратиха над 600 млн. евро", четем във в. "Стандарт"

Българите в чужбина са изпратили на близки и роднини в страната 604 млн. евро за първите осем месеца на годината, сочат данните на БНБ. Това е с 8 млн. евро повече от същия период на 2016 г., когато емигрантите са изпратили 596,1 млн. евро.

Така българите в чужбина реално са най-големият инвеститор в страната. Преките чужди инвестиции в България за периода януари-август 2017 г. са само 516,4 млн. евро, като са по-малко с 54,1% спрямо същия период на миналата година. Важно е да се отбележи, че по отношение на изпратените пари от емигранти статистиката отчита само паричните преводи на стойност над 2 500 евро, осъществени по банков път. Изпращаните по-малки суми, както и вкарваните в страната пари в брой не влизат в статистическите данни на БНБ. Затова реалните суми, които емигрантите изпращат са значително по-големи.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Средната лихва за пазара по жилищните кредити в левове вече е под 4%", пише в. "Капитал"

Реалните оферти на банките преобладаващо са с лихви между 3 и 4 на сто

Средната лихва за пазара по жилищните кредити в левове вече е под 4%. Нивата на лихвите по депозитите се запазват четвърти пореден месец. Това показват данните на БНБ за септември 2017 г. На годишна база се запазва тенденцията за спад при всички лихви.

Прочети още от в " Капитал"

"Открадната реалност", пише в. "Сега"

Трима еврокомисари - Юрова (правосъдие), Аврамуполус (миграция) и Габриел (цифровизация) на обиколка в София и само една новина, ама и тя с десетилетия остаряла: покрай скандала с холивудския сексманиак Харви комисар Юрова обади #MeToo, и тя на младини била жертва на сексуално насилие. И други неща каза, но не са нови. Пак чакаме онзи евродоклад за "напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред". Той щял да е справедлив и обективен. Експертите на Европейския съюз ще направят изчерпателен анализ и ще дадат ясни препоръки към страната, чуруликаше дамата. Не им омръзна да повтарят едни и същи празни приказки. Единадесет години вече. Остана ли някой да не е разбрал

Прочети още от в. "Сега"

"Над 11 200 гурбетчии се върнали у нас, за да станат безработни" пише в. "Монитор"

Във Видин са най-богатите "клиенти" на бюрото по труда

11 258 българи, работили в чужбина са се завърнали у нас, за да станат "клиенти" на бюрото по труда. Това показват данни на Агенцията по заетостта (АЗ) за деветмесечието на година. Голяма част от завърналите се са хора, останали без препитание в чужбина, но натрупали трудов стаж зад граница, за да получат обезщетение за безработица. По данни на Националния осигурителен институт през миналата година над 1200 нашенци са получавали компенсация за безработица над средната заплата, заради натрупан трудов стаж в чужбина. Завърналите се гастарбайтери получават средно обезщетение в размер на 1179 лв., което е било с над 160 лв повече от средното възнаграждение у нас миналата година.

Прочети още от в. "Монитор"

"80% от учениците стават студенти", пише в. "Стандарт"

- Проф. Тотев, до какво ще доведе поисканото по време на заседанието на Съвета на ректорите ограничаване на разкриването на нетипични за университетите специалности?

- Дълго време се говори в обществото, че има много университети, че на много места се изучават икономика, право, национална сигурност и други специалности и то в университети, които нямат такъв профил. С нашето предложение това нещо постепенно ще се регулира и колегите няма да се изкушават да откриват такива специалности, тъй като това се е налагало във времето с цел да може да се получава по-голяма субсидия, като има по-голям брой студенти. Сега студентите са малко и трябва всеки университет да обучава по специалности, по които той е специализиран и има съответните кадри.

Прочети още от в. "Стандарт"