"Опасната носталгия по държавната икономика" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Нещо много се разбърка в главите и на някои управляващи, и на много управлявани. И посоката е все една - опасна и вредна носталгия по държавната намеса в бизнеса и по налагането на минимални цени. Всичко това се случва близо 30 години след началото на така наречения преход, в страна, която от 10 години е в ЕС и където всички се кълнат, че са защитници на пазарната икономика. 

Първо министърът на туризма Николина Ангелкова се залетя да налага минимални цени на хотелите напук на критиките, включително и от представители на туристическия бранш. Наложи се неотдавна Комисията за защита на конкуренцията да я плесне през ръцете. За минимални цени със заплаха от протести настояват таксиметровите шофьори в София.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Вятърните паркове са недоволни от новия модел за цените на енергията", четем в "Капитал"

Малко преди да излязат на борсата, ветропарковете скочиха срещу основния компонент на новата търговия - начинът за определяне на цената. 

Методиката, по която ще се определят премиите за ВЕИ, след като започнат да продават енергията си през борсата, е твърде общо дефинирана, липсва конкретика за параметрите и тяхната тежест при ценообразуването. Това твърдят от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА). Въпросният модел ще се обсъжда публично на 6 юни. 

Последните промени в Закона за енергетиката предвиждат всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 4MW и над 4MW, да започнат да продават от 1 юли тока си чрез борсата, а не както досега - по преференциални тарифи на НЕК.

Прочети още от " Капитал"

"Бунтове в черешовите градини - купуват ги по 80 ст., на пазара стигат 6 лева" е заглавиe от в. "24 часа"

На прага на бунта подобно на розопроизводителите са собственици на черешови градини в пловдивското село Брестник. Гняв и недоволство е обхванало градините, отрупани с плод. Изкупната цена там е 80 ст. за килограм. Толкова дават фирмите за преработка. На пазара продукцията върви от 2,50 до 6 лева, установи репортерска проверка.

"Това е безобразие! Повече не се издържа", категорична е Виолета Димитрова. Цялото й семейство - тя, съпруг и две деца - студентка и ученик, се катерят по дърветата, за да приберат със собствени сили богатата реколта. Мнозина са прибегнали до услугите на берачи от "Столипиново". За всеки килограм им плащат 60 ст. "За нас остават жалките 20 стотинки. Те не могат да покрият разходите за оране, гориво и пръскане срещу болести и неприятели", изчислява Виолета. И по тази причина залага на собствени сили. Мнозина се отказват да наемат хора на надница.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Очакваме 4 милиарда лева от туризъм през летния сезон" четем във в. "Монитор"

B Москва премиерът проведе изключително добри срещи в дух на добронамереност, прагматичност, желание да се засилят взаимоотношенията между България и Русия. И това е особен важно по отношение на туризма, защото Русия е един от нашите ключови пазари за привличане на максимално много туристи". Това обяви министърът на туризма Николина Ангелкова.

"Важно е да имаме добри взаимоотношения във всяка една област, но искам да подчертая, че по отношение на туризма ние винаги сме ги имали, и отново благодарение на добрия контакт и добрите взаимоотношения между премиера Борисов и президента Путин ние успяхме през 2016 г. да имаме рекорден ръст на руските туристи в страната - около 30%. Също така тогава, благодарение на разговор, който беше проведен между двамата лидери, се стартира едно много тясно сътрудничество по отношение на сигурността. Така че резултатите от тези усилия се виждат и наистина, според мен, това посещение беше много ключово и важно и смятам, че премиерът и президентът Путин изразиха ясно своето желание за засилване на взаимоотношенията, за тяхната прагматичност и изобщо да вървим напред, така че максимално да реализираме проектите от взаимен интерес", каза министърът на туризма.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Слънчев бряг като Сървайвър", четем във в. "Стандарт"

Дойде юни, стане време за море и Слънчев бряг току открие сезона с някоя кървава "атракция". Тази година курортът, който следва да се прекръсти на Сървайвър, се отчете с убийството на хазартен бос. Вярно, разстрелът няма общо с бизнеса на Коста Николов- Миджурина, явно става дума за любовна рулетка. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че за пореден път най-големият ни курорт затвърждава славата си на Содом и Гомор на родното Черноморие. Не е тайна за никого, че Слънчака е предпочитано място за почивка от тези, които търсят евтина пиячка на корем, секс и разгул до припадък. Затова и тук рядко ще срещнете семейства с малки деца или организирани групи пенсионери. Най-честата гледка са тумби чужденци в почти тийнейджърска възраст или малко отгоре, които обикалят баровете в алкохолни турове или практикуват опасната мода "балконинг". Разбира се, трябва да има и такива места, по цял свят е така.

Те са магнит за младите, купонджиите и почитателите на забавленията. Въпросът е защо сред "атракциите" Слънчев бряг трябва да предлага и кървави убийства.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Килим от рози... почти като в Брюксел", пише "Капитал"

Килим от рози бе постлан пред НДК и разпръсна пролетно уханно настроение - през първия ден. На втория ден розите вече видимо започнаха да вехнат, но и без това на проекта са му дадени три дни и близо 39 000 лв. Килимът от рози, част от културната програма за европредседателството, престоя пред НДК по-малко от три денонощия - от понеделник до сряда, и бе разтурен. Не е ясно колко граждани са успели да се насладят на българската версия на цветния килим в Брюксел, но вече е късно. 

Всъщност, до голяма степен идеята, заложена в обосновката на проекта, че килимът би трябвало да кореспондира с прословутия брюкселски цветен килим, прави нещата да изглеждат особено комични. А амбицията с това събитие да се експонира българската роза като национален символ някак се спъва във факта, че освен бързо вехнещи, розите не са и изцяло български, а предимно вносни.

Прочети още от " Капитал"

"Планът €X.it", пише в. "Сега"

В България, която очаква до края на месеца правителството да направи дълго (от десетилетие) очакваната първа реална крачка за присъединяване към Еврозоната, да заяви, че иска да се присъедини към европейския курсов механизъм (ERM II), сме далеч от дискусията как една страна от Еврозоната може да я напусне. Но този въпрос се задава все по-често на юг и на запад, откакто Италия има правителство на две партии, в чиито предизборни програми съвсем сериозно се говореше за отказ от еврото и за напускане на Европейския съюз. След 1 януари 1999 г., когато 11 страни създадоха Еврозоната, досега към нея се присъединиха още 8, но нито една страна не е напускала. Но в почти всички тези страни има идейни и политически течения, които настояват за връщане на паричния суверенитет, т.е. отказ от еврото и възстановяване на националната валута.

Прочети още от в. "Сега"

"Пенсиите са държавна работа" пише в. "24 часа"

Осигуровки не трябва да има, финансирането им да идва от акциз върху захарта и козметиката

Миналата седмица бившият финансов министър Симеон Дянков лансира идеята да се въведе нов косвен данък, който да поеме тази част от държавния бюджет, която отива за пенсии и други социални плащания.

Сега 50% от парите за пенсии идвали от добавка от бюджета, тенденцията е да стигне 75%. Дянков говори за акциз върху захарните изделия, защото такава била модата по света. Аз бих добавил и безалкохолните напитки, луксозните коли, козметиката, защото в сегашния си вид осигурителната система у нас е изключително порочна. В нея се приема, че съществува НОИ като частен икономически субект и благодарение на осигуровките, които плащат работодателите и работниците, след време се изплащат достойни пенсии и съществува здравеопазването.

Прочети още от в. "24 часа"

"Германия представи визията си за еврозоната", пише в. "Стандарт"

Германският канцлер Ангела Меркел за първи път представи отговора си на предложението на френския президент Еманюел Макрон за реформа на еврозоната, приемайки идеята за бюджет за инвестиции и защитавайки идеята за създаване на Европейски валутен фонд, предаде Франс прес.

"Имаме нужда от по-голяма икономическа конвергенция между страните - членки в еврозоната", каза Меркел в интервю, публикувано в днешното издание на в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". "Поради тази причина предложихме бюджет за инвестиции за еврозоната в коалиционния договор на новото германско правителство между консерваторите и социалдемократите и аз подкрепям идеята", каза Меркел.

Канцлерът спомена като сума за бюджета цифра, "сведена до две цифри в милиарди евро", тоест няколко десетки милиарда евро. Това е доста далеч от очакванията на Макрон, който е в основата на плана за бюджет на еврозоната. Макрон иска бюджет, възлизащ на няколкостотин милиарда евро.

Прочети още от в. "Стандарт"