Подобно на милиони хора в развиващите се страни по света, пазаруването на основни храни се превърна от необходимост в лукс за Селкук Джемиджи от Турция. 49-годишният мъж, който работи в автосервиз в най-големия турски град Истанбул и живее със съпругата и двете си деца в къщата на баща си, казва пред Reuters, че пресните продукти често вече са недостъпни, а семейството му живее предимно на паста, булгур и боб.
Подобна е ситуацията с все повече хора в Европа и света, предимно от развиващите се страни, които до неотдавна бяха част от средната класа.
"Всичко стана толкова скъпо, че не можем да купуваме и да ядем каквото си искаме - купуваме само това, което можем да си позволим и то не е много", каза Селкук.
Глобалните цени на храните се покачват от две години насам, подхранвани от COVID-19, метеорологични проблеми, а днес и от войната в Украйна. Сътресенията в доставките на зърнени храни и олио след инвазията на Русия в Украйна повишиха цената им до рекордни нива за всички времена през февруари и през март 2022 година.
Темповете на инфлация се повишиха, като покачването на цените на енергията засили натиска. И докато ситуацията в Турция или Аржентина, където годишната инфлация е от рекордните 70% и 60%, може да е извънредна, инфлацията е двуцифрена и в страни като Бразилия и Унгария. Европейската комисия прогнозира инфлацията и в България да продължи да расте, достигайки близо 12%.
Покачващите се цени на храните са гореща тема за развиващите се пазари, повишавайки риска от граждански неподчинения и поставяйки политиците между "чука и наковалнята". Или казано иначе, те трябва да избират между намеса с фискална подкрепа, за да облекчат кризата за населението си, или това да запазят държавните финанси.
Развиващите се икономики най-вероятно ще нараснат само с 4,6% тази година, прогнозира Световната банка.