Правителствата по света дължат безпрецедентните 91 трилиона долара - сума почти равна на размера на глобалната икономика и такава, която в крайна сметка ще нанесе тежки жертви на населенията. Дълговото бреме стана толкова голямо, отчасти зарадии цената на пандемията, че сега представлява нарастваща заплаха за жизнения стандарт дори в богатите икономики, включително в САЩ, пише CNN Business.
И все пак, в година на избори по света, политиците до голяма степен пренебрегват проблема, не желаят да рискуват избирателите си като увеличат данъци и им е все по-трудно да съкратят разходите, необходими за справяне с потопа от заеми, който са натрупали. В някои случаи те дори дават разточителни обещания, които най-малкото биха могли отново да увеличат инфлацията и дори да предизвикат нова финансова криза.
Миналата седмица Международният валутен фонд повтори предупреждението си, че "хроничните фискални дефицити" в САЩ трябва да бъдат "спешно разгледани". Инвеститорите отдавна споделят това безпокойство относно дългосрочната траектория на финансите на американското правителство.
"Продължаващите дефицити, както и нарастващото дългово бреме обаче превърнаха това в по-скоро средносрочно безпокойство", заяви пред CNN Роджър Халъм, глобален ръководител на лихвите във Vanguard - един от най-големите мениджъри на активи в света.
Източник: iStock
С нарастването на дълговата тежест по света, инвеститорите нарастват безпокойството. Във Франция политическите сътресения изостриха опасенията относно дълга на страната, като повишиха доходността на облигациите или възвръщаемостта, изисквана от инвеститорите.
Първият тур на предсрочните избори в неделя показа, че някои от най-лошите страхове на пазара може да не се сбъднат. Но дори и без призрака на незабавна финансова криза, инвеститорите изискват по-висока доходност, за да купят дълга на много правителства, тъй като недостигът между разходите и данъците се увеличава.
По-високите разходи за обслужване на дълга означават по-малко налични пари за важни обществени услуги или за реагиране на кризи като финансови сривове, пандемии или войни.
Тъй като доходността на държавните облигации се използва за ценообразуване на други дългове, като ипотеки, нарастващата доходност също означава по-високи разходи по заеми за домакинствата и бизнеса, което вреди на икономическия растеж.
С нарастването на лихвените проценти частните инвестиции намаляват и правителствата са по-малко способни да вземат заеми, за да отговорят на икономическия спад.
"Справянето с проблема с дълга на Америка ще изисква или повишаване на данъците, или съкращения на обезщетения, като програми за социално осигуряване и здравно осигуряване", коментира Карън Дайнън, бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ, днес професор в Harvard Kennedy School.
"Много политици просто не желаят да говорят за трудните избори, които ще трябва да бъдат направени. Това са много сериозни решения и те могат да бъдат много важни за живота на хората."
Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет, е съгласен, че САЩ и други страни ще трябва да направят болезнени корекции.
Дългът "вече не е безплатен", заяви икономистът пред CNN.
"През 2010 г. много академици, политици и централни банкери стигнаха до мнението, че лихвените проценти просто ще бъдат близо до нула завинаги и след това започнаха да мислят, че дългът е безплатен обяд. Това винаги е било погрешно, защото можете да мислите за държавния дълг като за притежаване на ипотека с гъвкав лихвен процент и ако лихвените проценти се покачат рязко, вашите лихвени плащания се увеличават много. И точно това се случи по целия свят."
"Конспирация на мълчанието"
В Съединените щати Федералното правителство ще похарчи 892 милиарда долара през текущата фискална година за лихвени плащания - повече, отколкото е предвидило за отбрана и доближаване до бюджета за здравно осигуряване за възрастни хора и хора с увреждания.
Следващата година лихвените плащания ще надхвърлят 1 трилион долара по държавния дълг от над 30 трилиона долара, което само по себе си е сума, приблизително равна на размера на икономиката на САЩ, според Бюджетната служба на Конгреса, фискалният надзорен орган на Конгреса.
CBO предвижда дългът на САЩ да достигне 122% от БВП само след 10 години. А през 2054 година дългът се очаква да достигне 166% от БВП, забавяйки икономическия растеж.
И така, колко дълг е твърде много?
Икономистите не смятат, че има "предварително определено ниво, на което се случват лоши неща на пазарите", но повечето смятат, че ако дългът достигне 150% или 180% от брутния вътрешен продукт.
"Това означава "много сериозни разходи за икономиката и обществото като цяло", казва Дайнън.
Въпреки нарастващата тревога относно купчината дългове на федералното правителство, нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп, основните кандидати за президент през 2024 г., обещават фискална дисциплина преди изборите.
По време на първия телевизионен президентски дебат миналата седмица в САЩ, организиран от CNN, всеки кандидат за президент обвини другия, че е влошил дълговата ситуация на Америка или чрез намаляване на данъците от Доналд Тръмп, или чрез допълнителни разходи от Джо Байдън.
Британските политици също заровиха главите си в пясъка преди общите избори в четвъртък. Институтът за фискални изследвания, влиятелен мозъчен тръст, осъди "заговор за мълчание" между двете основни политически партии в страната заради лошото състояние на публичните финанси.
"Независимо кой ще поеме длъжността след общите избори, те - освен ако не извадят късмет - скоро ще се изправят пред тежък избор", смята директорът на IFS Пол Джонсън.
"Увеличете данъците с повече, отколкото са ни казали в своите манифести, или приложете съкращения в някои области на разходите, или вземете повече заеми и бъдете доволни дългът да расте за по-дълго време."
Държавите, които се опитват да се справят с проблема с дълга, се борят наистина. В Германия, която е най-голямата европейска икономика, продължаващите вътрешни борби за лимитите на дълга поставиха тристранната управляваща коалиция на страната под огромно напрежение. Политическото противопоставяне може да достигне връх този месец.
Страховитият пазар на облигации
Но проблемът с отлагането на усилията за овладяване на дълга е, че прави правителствата уязвими на много по-болезнено дисциплиниране от финансовите пазари. Обединеното кралство е най-пресният пример за голяма икономика. Бившият премиер Лиз Тръс предизвика срив на паунда през 2022 г., когато се опита да прокара големи данъчни облекчения, финансирани чрез увеличени заеми.
И заплахата не е изчезнала. Вземете Франция. Рискът от финансова криза там стана сериозно безпокойство буквално за една нощ, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори миналия месец. Инвеститорите се притесняваха, че гласоподавателите ще изберат парламент от популисти, решени да харчат повече и да намалят данъците, което допълнително ще увеличи вече високия дълг и бюджетния дефицит на страната.
Въпреки че този най-лош сценарий сега изглежда по-малко вероятен, това, което ще се случи след втория тур на гласуването следващата неделя, далеч не е сигурно. Доходността на френските държавни облигации продължи да се покачва, достигайки най-високото си ниво от осем месеца насам.
Всичко това ни показва ясно, че, че финансовите пазари могат бързо да се "изнервят" от дадена политическа осбтановка, която кара инвеститорите да се съмняват в желанието на правителствата да изплащат дълговете си.
USD
CHF
EUR
GBP
