Тихото напускане: Заради шефа или заради самата работа

"Тихо напускане". Quiet quitting. Звучи поетично, но всъщност е много познато за всеки на трудовия пазар - това е ситуацията, в която толкова ти е писнало от работата, че вече влагаш само санитарния минимум от усилията си в нея.

Като всеки социален феномен (бил той и стар, но с ново име), и този трябва да има свой причинител. Когато служителят няма мотивация, най-лесно е да потърсим вината в този, който пряко го ръководи. Все пак според традиционните представи именно той е лицето на компанията пред тези, които се трудят за нея. Ако те не харесват работата си, това е защото не харесват началника си... нали?

"Тихото напускане": Това ли идва на мястото на трудохолизма

Дали това е е здравословен начин, позволяващ да се разхлабят връзките "работа - живот"

Действително, проучване на Harvard Business Review, събрало оценките на 13 048 служители за 2801 мениджъри показва, че при най-неефективните ръководители има от три до четири пъти повече "тихо напускащи" в сравнение с екипите с топ шефове. Пряка ли е обаче връзката? Както обикновено, данните показват, че това не е въпрос с прост и лесен отговор.

Заключение в аванс: важно е мениджърите да подхождат професионално и човешки, но това не е достатъчно, за да се чувстват служителите добре.

Това сме го открили още преди демокрацията

Нека се върнем към самата дефиниция за "тихо напускане". "Един служител "напуска тихо"", когато прави минималното което се изисква от него като работа за да не бъде уволнен. Не остава до късно, не се опитва да изпъкне с много труд, но е доволен от ситуацията в която се намира", обяснява пред Money.bg HR експертът Петър Джугански.

По думите му много трендове на работното място стигат до нас със закъснение, но по отношение на този може да се каже даже, че имаме преднина: "Още от времето на социализма е популярен изразът "Ние се правим, че работим. Те пък се правят, че ни плащат". Заради ниското заплащане в много сектори и несъществуващите възможности за кариерно развитие, може да се кажем че сме открили магията на ""тихото напускане"" много преди държавите с развита пазарна икономика".

Източник: iStock

По думите му три са причините даден служител да напусне компанията, в която работи, като твърде често те се комбинират в своеобразен "коктейл". Първата е това, че не харесват шефа си, втората - че не виждат възможности за кариерно развитие, а третата е предложението за работа с по-висока заплата.

В някои анализи присъства и твърдението, че хората не напускат работата си, а мениджъра си. В много случаи това е вярно и е свързано с професионални или чисто личностни дефицити на прекия ръководител, но дали е достоверна картината на всеобща омраза към шефовете, постепенно преминаваща в пълна демотивация за работа?

За началника с любов

Канадският социолог от Университета в Торонто Скот Шийман търси отговор на въпроса какво мислят работещите за своите началници. Той е провел три проучвания в родината си - през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. сред общо 13 500 души, както и сред 2300 американци през тази година.

Резултатите и на двете места показват изключително позитивно отношение към прекия ръководител. Около три четвърти от канадците дават положителна оценка на шефовете си, а близо 50 на сто са тези, които даже им пишат "отличен". В САЩ приблизително 90 на сто от запитаните са съгласни с твърденията, че отношението към тях е справедливо, мениджърът им се интересува от тях и им помага в работата.

Пандемията не е довела до значителни промени в негативна посока.

Подобни резултати показват и проучванията на Meta и Udemy по същата тема, отбелязва Петър Джугански. И допълва: "Бе установено, че болшинството от служителите всъщност харесват своите мениджъри и когато напускат работа в повечето случаи причината за това не е поведението или стилът на управление на техния пряк ръководител".

Кога работата става нетърпима

Според проучванията хората най-често напускат заради естеството на самата работа - вече им е неприятна, не виждат развитие и не чувстват, че използват потенциала си. В такава среда не е трудно да не харесваш и началника си.

Някои от тези проблеми могат да бъдат идентифицирани от мениджърите, но не винаги те могат да помогнат за преодоляването им, отбелязва Джугански.

Съпругата на най-богатия човек в света се обяви срещу корпоративното робство

Работещите трябва да имат повече време за семействата си

Затова и той е категоричен, че когато има прекалено много служители, които са достигнали до този етап, "мениджърите трябва да се замислят дали всъщност проблемът не е в самата компания".

Какво трябва да се направи

"Необузданото социологическо раздухване на тезата за ужасното качество на трудовия ни живот има своята цена. Тя създава фалшиво впечатление, че повечето неща в работата са гадни за повечето хора. Това обезсърчаващо виждане е пътека, която в крайна сметка не води повечето от нас до нищо ползотворно", категоричен е Шийман в своя статия в Quartz.

По думите му може да се чувстваме добре от мисълта да теглим една на шефа си, но това няма как да донесе реална промяна: "Вместо това разговорът трябва да се насочи към най-значимите проблеми, засягащи работниците, като недостиг на работна ръка, несправедливо заплащане и засилване на колективния глас на работниците по отношение на решенията, които ги засягат".

От другата страна на барикадата също са необходими промени. "Цялата динамика на отношенията работодател-служител се промени в последните години. Тези организации, които не успяха да се напаснат добре към новия модел на работа претърпяха сериозни загуби на ключови кадри", категоричен е Петър Джугански.

Източник: iStock

Именно адаптацията е ключова и за задържането на кадри, които не виждат възможност да разгърнат пълния си потенциал: "Решението до което по-гъвкавите организации могат да прибегнат е така да формират работните позиции, че те максимално да бъдат привлекателни, удобни и съобразени със силните страни на своите служители".

HR експертът е на мнение, че лидерите и организациите трябва не просто да говорят за емпатия и загриженост, а наистина да се ангажират с кариерното развитие на служителите си. Така те "ще се окажат големите печеливши във вече настъпилата поредна икономическа криза".