Много шум за нищо или много молби за руски газ, ама "нет"! Генерално този извод може да се направи след визитата на премиера на Руската федерация Дмитрий Медведев у нас. Като цяло двете страни демонстрираха добри приятелски отношения, но и помен няма от братската българо-руска дружба. Големият брат размаха пръст на малкото изплашено дете, което иска, иска ама...

Казват, че едно е да обещаваш, друго е да даваш. А при тази визита Русия и обещания не даде. Но изви ръце на малкия и му показа къде му е мястото в голямата геостратегическа игра на интереси и влияние.

Искаме "Турски поток" през наша територия. Медведев и той поиска - не от нас, а от по-големия Брюксел, че няма да спъне проекта по аналогия с "Южен поток". Товарищите два пъти няма да сърбат българската гореща попара (или май ние си я сърбаме - недалновидно надробената каша от политически неуместни ходове). Явно е, че за Москва мнението ни не струва и турският поток, ако мине през родна почва, ще е подарък, благоволение от страна на братята руснаци. Не сме им важни - това стана безпощадно ясно (дано на когото трябва).

А че Русия е голяма, Медведев ни го показа категорично, болезнено с удар право в сърцето на националното ни достойнство. Големият брат играч си знае силата. Знае и как да я демонстрира.

Безпощаден шамар ни зашлевиш руският премиер с репликата към Бойко Борисов " Изтребители винаги ще дойдат, важното е газ да дойде и централите да работят". Преди това нашият министър-председател го "успокои", че ще си ремонтираме руските самолети, докато дойдат американските изтребители. Потупа го приятелски по ръката с думите "Не се плашете". Руската мечка взе последната дума и ясно ни каза кой от какво и от кого трябва да се страхува. Не е претенция, просто лек намек от колегата Дмитрий в кого е силата, от кого зависим и кой може би е стратегическият партньор (поне в сферата на синьото гориво). Ясно е посланието: Ами ако ви врътна кранчето?

Само че еуфорията около националния празник май притъпи сетивата и масово властта оглуша за бруталното извиване на ръце и натиск от страна на силния голям брат. А Европейската комисия не ни е голямата сестра, която ще помири малка България с голяма Русия. Защото и тя си има свои игри и интереси, далеч от периферията. А малкият май пак ще бърше ядно сълзи, че "кака" и "батко" го оставиха без синьо гориво. Пиянството на един народ май ще се превърне в тежък махмурлук. Но е време да се научим как се играе в играта на големите, защото и народ, и държава няма да останат.

А 3 март ще е просто дата в календара - за свободата и за оковите на синьото гориво и блянът за едни изтребители. Имало една малка балканска държава и един звучен руски шамар...