Аспартамът е изкуствен подсладител. Съдържанието му е от две аминокиселини - аспарагинова киселина и метилов естер на фенилаланина. Истарията му започва от декември 1965 година, когато Джеймс М. Шлатер го открива, по време на създаване на препарати за лечение на стомаха. Подсладителят е одобрен чак през 1981 година от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA). Дотогава не са били налични достатъчно доказателства за неговта безопасност. Днес той е един от най-разпространените изкуствени подсладители в света. Миналата седмица стана ясно, че той може да бъде обявен за възможен канцероген следващия месец от водещ световен здравен орган, според източници на Reuters. По темата разговаряме с експертът Светла Лесова, която има над 20 години опит в големия корпоративен бизнес и е собственик на марката Vidas.
Източник: Светла Лесова
Г-жо Лесова, според източници на големи медии аспартамът ще бъде обявен за възможен канцероген до месец от Международната агенция за изследване на рака. Време ли беше това да се случи?
Категорично беше време това да се случи. Всичко, което влагаме в храните и напитките, което не е от естествен източник, а синтетично създаден няма място в тях. Не е редно да правим компромиси с този вид суровини. Още от 1981 година се повдига въпросът дали подсладителят е безопасен и към тогавашния момент се казва, че в определени количества е безопасен. Вероятно и към този период е възникнал като възможен заместител на захарта, което на онзи етап може би се е сметнал за нещо революционно.
Нешо повече - чрез консумацията на изкуствено създадени подсладители се смята, че се решава проблемът със захарта, но в същото време ние си вредим много повече с това, че вкарваме тази синтетична суровина в организма си.
Наистина ли аспартамът е толкова вреден в малки количества? Според Cъвмecтният eĸcпepтeн ĸoмитeт нa CЗO и Opгaнизaциятa пo xpaнитe JECFA възpacтeн c тeглo 60 ĸг. тpябва дa изпиe мeждy 12 и 36 ĸeнчeтa гaзиpaнa вoдa - в зaвиcимocт oт ĸoличecтвoтo acпapтaм в нaпитĸaтa - вceĸи дeн, зa дa бъдe излoжeн нa pиcĸ. Какво смятате за това? Консумация в малки количества и всеки ден вредна ли е?
Само фактът, че СЗО подвига въпроса показва, че действително риск съществува, трябва да ни гори много. Човек никога не се замисля колко точно консумира от даден продукт. Освен това в момента продуктите със zero sugar са в истински бум, защото хората се притесняват от много захар в продуктите и смятат, че това е здравословна опция. Фактологично е правилно, че няма захар в напитката, но морално е абсолютно неправилно, ако се рекламира като здравословно.
Знаем, че изкуственият подсладител се използва за направата на редица газирани популярни (и не само) напитки, дъвки, но има ли пакетирани храни, за които не подозираме, че има аспартам в тях и ако да, кои са те?
Да, в бозата го има. Но най-често аспартамът е срещан в напитките и дъвките. Не е често срещан в други сладки изделия. Разбира се, зависи от производителя. Отговорността за това хората да бъдат информирани за това какво консумират е в ръцете на производителя. Не можеш да твърдиш, че напитката е с нула грама захар и в същото време да премълчаваш останалата част от историята. Това е откровена заблуда за потребителя.
Решенията за обявяване на подсладителя за втзможен канцероген могат да имат огромно въздействие върху хранително-вкусовата промишленост. Можем ли да посочим в какви мащаби ще те колко компании ще бъдат засегнати)?
Действително ще бъдат засегнати много компании, не само собственици на марката, но и производители на аспартам. В България е един от най-големите производители на аспартам, който доставя за едни от големите играчи на пазара. Това със сигурност ще има последици върху една индустрия, която ще бъде засегната.
Ако подсладителят бъде наистина забранен, то кой би бил неговият заместител?
Има доста натурални алтернативи за нула захар като стевия, малтитол, еритритол. Те са естествен природен източник на сладост без да носят захар. Всичко е въпрос на калкулация. Едното (аспартамът) е много по-евтино, но нашето здраве не е въпрос на екселска таблица. Ето защо е нужна тази мярка, за да сме сигурни, че всичко, което консумираме в големи количества не е носи риск за здравето.