Два милиарда тийнейджъри и млади хора, родени след 1995-а година, които наричаме поколението Z, са описвани с какви ли не епитети. Те са смятани за безкомпромисни, неподвластни на политически и маркетингови трикове. Как обаче тези и други качества ще се отразят на глобалния бизнес и по-конкретно на рисковия капитал? Отговор на този въпрос си задават все повече експерти и икономисти.
Поколение Z ще помогне за ускоряване на разнообразието в индустрията, тъй като старите правила на обществото и предприемачеството се преначертава, пише Sifted.eu.
Често се казва, че рисковият капитал е най-малко предприемаческият сегмент в технологичния сектор. Условията и организационните принципи, които го управляват, са оставени непроменени от десетилетия. Всъщност той е толкова малък сегмент от финансовите пазари, че никой, който се интересува от финансови услуги като цяло, не би счел рисковият капитал за предпочитана дестинация за изграждане на кариера.
Нещата обаче постепенно се променят. Рисковият капитал се разраства и през 2020-а година представлява $197,7 милиарда активи, управлявани в световен мащаб. Освен това става все по-видим чрез масовите и социалните медии.
Преди всичко, както пише инвеститорът Мадждолин Уахби, "по-младите поколения се устремяват към т. нар. рисков капитал, като по този начин го променят отвътре. И го правят по-предприемачески от всякога.
Макро факторите, които ще привлекат поколението Z към по-рисковия бизнес и по-конкретно към технологичното предприемачество са във възход от години. Първият фактор, който допринася за възхода на това предприемачество, е наличието на модели за подражание. Моделите за подражание трябва да бъдат достатъчно успешни, за да вдъхновяват, но и достатъчно свързани, за да можете да си кажете, че може да бъде следван същия път, който вероятно води до същия успех като на този, който вече е успял.
Когато Стив Джобс почина и медиите отразяваха скърбящи хора по целия свят и когато ранния живот на Марк Зукърбърг беше показан на големия екран във филма "Социалната мрежа", това накара младите хора да осъзнаят, че рисковото предприемачеството е нещо желано и понякога носещо огромни възвръщаемост и възнаграждение.
И още нещо, усещането, че и те могат да направят нещо подобно. Днес същото се случва, макар и в по-малък мащаб, с рисковия капитал. Легендарни инвеститори като Бил Гърли и Марк Андрийсън са вдъхновявители от дълго време, а по-младите като Офелия Браун, Мак Конуел или Хари Стебингс насърчават процеса на идентификация.
Техният успех е впечатляващ и все още е много труден за съпоставяне, но това кои са те и как са влезли в рисковия капитал кара много хора да мислят, че и те могат да го направят и да успеят. Друг фактор, който вдъхва голяма надежда на младите предприемачи, е по-широката наличност на ресурси.
През последните 20 години неща като софтуер с отворен код и облачни изчисления доведоха до бум на разходите за изграждане на софтуерни продукти, като по този начин са привлечени и все повече предприемачи в тази област. По същия начин изобилието от образователни ресурси за предприемачи улеснява започването на какви ли не стартъпи.
Подобна тенденция има и в рисковия капитал. Истината е, че никога не е било по-лесно да станеш рисков инвеститор, от което идва и все по-големия брой на нововъзникващи мениджъри. Причините за това са многобройни. Постоянно нарастваща колекция от различни инструменти улеснява разгръщането на инфраструктура за инвестиране в технологични стартъпи.
Още един фактор, който обяснява защо младите предприемачи се обръщат именно към рисковия капитал, е това, че те просто имат различна гледна точка за живота и кариерата си. В миналото нещата бяха простички: трябваше да останете на една и съща работа за дълго време, за да спечелите признание от колеги, стабилна заплата и право на по-прилична пенсия.
В наши дни подобни неща обаче принадлежат на миналото и младите хора го осъзнават добре. Те знаят, че признаването от връстниците им е игра, която се играе в социалните медии, а не чрез офис политики.
И след като все повече млади хора отиват в даден сектор на икономиката, часовникът започва да тиктака. Сферата на рисковия капитал се разширява бързо, дори твърде бързо, за да продължи да разчита на традиционния подход. А още по-любопитното е, че все много представители на поколението Z вече не смятат т. нар. "рисков" капитал за особено рисков.