11 държави извън ЕС искат отслабване на проекторешението на ЮНЕСКО за Пирин. Обсъждането се очаква да се проведе този следобед по време на годишното заседание на организацията по-късно днес, съобщиха от коалиция "За да остане природа в България".
Искането за промяна на проекторешението на комитета за Пирин е представено от членове на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО.
Тъй като в момента България не е член на комитета, в който на ротационен принцип участват около 20 държави, българското правителство трябваше да се разбере с друга държава, която да поиска отваряне на решението.
Държавите, поискали промяна на доброто проекторешение за Пирин, са Азербайджан, Буркина Фасо, Куба, Босна и Херцеговина, Зимбабве, Китай, Танзания, Бразилия, Тунис, Кувейт и Ангола. Нито една от тях не е член на Европейския съюз, въпреки че в Комитета за световното наследство в момента са както Испания и Унгария, така и държави с развита демокрация като Норвегия и Австралия, пишат от природозащитната организация.
Те дават пример с годишната среща на комитета през 2016 г., когато отново е дискутиран казуса за Пирин. Българското правителство се беше уговорило с Казахстан, който поиска отслабване на тогавашното проекторешение.
България е изпратила шестчленна делегация за тазгодишното заседание на комитета в Бахрейн, където се провежда заседанието на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО. Водещ делегацията е вицепремиера Валери Симеонов, който ще лобира за отслабване на проекторешението за Пирин.
В проекторешението на ЮНЕСКО се казва българското правителство да не прилага промените от декември 2017 г. в сегашния план за управление на Национален парк Пирин, докато той не се подложи на екологична оценка. Тези промени отвориха за застрояване до 48% от територията на парка, припомнят еколозите.
В проекторешението на ЮНЕСКО се иска и пълна екологична оценка на проекта за нов план за управление на Национален парк Пирин и се приветства решението на Върховния административен съд от май 2018 г., което също изисква това.
Българското правителство трябва да представи екологичната оценка на плана за проверка от страна на ЮНЕСКО, когато тя стане готова. Подготвеният нов план за управление предвижда строителство върху 12,5 пъти повече площ от националeн парк Пирин спрямо сега. Предвиждате се и сечи на горите върху 60% от територията на парка. Финансирането е с европейски средства.
Отслабеното предложение за проекторешение не се спира изпълнението на промените в сегашния план за управление на Национален парк Пирин от декември 2017 г., заради което има няколкомесечни протести. Промененият план няма да се подлага като цяло на екологична оценка, каквото е по принцип изискването на българското и европейското законодателство. Ще се подлагат само отделните последващи инвестиционни предложения, което е игра на парче от полза само за инвеститора.
Ще се изчакат резултатите от съдебното дело дали има нужда новият проектоплан за управление да се подлага на екологична оценка и ще се процедира спрямо тях, вместо да се изиска да се направи такава оценка, както е според законодателството. Природозащитните организации наскоро спечелиха на първа инстанция този проектоплан да има екологична оценка, но екоминистерството обжалва на по-горна инстанция.
Дава се на българското правителство срок чак до юни 2020 г. да докладва какви мерки е взело, а не още на следващото заседание на Комитета на ЮНЕСКО през 2019 г.
Тази година България е единствената европейска държава с проблемно място, което ще бъде разглеждано на заседанието на Комитета по световното наследство на ЮНЕСКО, информират еколозите.
Те сравняват стойността на командировката на българската делегация в Бахрейн със средствата, необходими за екологичните оценки на новия план за управление на Национален парк Пирин и на промените в сегашния. И тази делегация лобира срещу тези екологични оценки, пишат от екологичната коалиция.
USD
CHF
EUR
GBP
