5-те най-мощни сухопътни сили в света в края на десетилетието

След края на Студената война естеството на сухопътните боеве претърпя големи промени. В момента се провеждат малко операции за унищожаване на враг, равен по бойна екипировка, с подобна военна доктрина, което да води до завземане или освобождаване на територия.

Подготовката за извършване на подобни действия все още е важна, но различните родове армейски части днес имат много други приоритети, някои от тях (противодействие на бунтовници и полицейски действия), които ни връщат към зората на съвременната военна организация.

Как ще изглежда съотношението на сухопътната бойна мощ през 2030 г., след като войните срещу тероризма и за укрепване на Русия приключат?

Това разглежда в статията си за The National Interest експертът по военни въпроси Робърт Фарли, представена от inosmi.ru.

Трудно е да се правят прогнози, особено за далечното бъдеще, но редица доста прости въпроси ще помогнат при този анализ. По-конкретно, това проучване е обусловено от три въпроса:

1. Има ли армията достъп до националните ресурси, включително новаторска технологична база?
2. Ползва ли се армията с достатъчна подкрепа от политическата власт, която не накърнява нейната независимост?
3. Има ли армията достъп до опитни знания, има ли възможност да се учи и усъвършенства в реалния свят?

Имайки предвид тези въпроси, можем да се каже, че по-голямата част от сухопътните войски през 2030 г. много ще приличат на най-смъртоносните сили в днешно време, но с малки и важни промени.

Това ще са 5-те най-мощни сухопътни сили в света в края на започващото десетилетие:

Източник: iStock

Индия

Индийските сухопътни войски ще достигнат нивото на световния елит. Тази армия участва в интензивни боеве от всякакъв вид: бори се с маоисткото партизанско движение у дома, подкрепяните от пакистанците бунтовници в Кашмир и много други по-малки операции в страната. В същото време индийската армия е добре подготвена за активни военни действия срещу Пакистан, тъй като отдавна е признала необходимостта от бойна подготовка, близка до реалните условия. В съвкупност този опит й е помогнал да усъвършенства уменията си и да се превърне в ефективен инструмент във външната и вътрешната политика на Ню Делхи.

По отношение на военната техника и оръжията индийските сухопътни войски изостават в много отношения от своите опоненти. Но сега Индия получи достъп до практически целия световен пазар на военна техника. Русия, Европа, Израел, САЩ - всички те продават своите военни продукти на Индия, допълвайки нарастващия военно-промишлен комплекс на страната. Индийските сухопътни сили са принудени да се конкурират с ВВС и ВМС, но в бъдеще те трябва да получат по-голям достъп до съвременните технологии и технологии, което ще ги прави страховита военна сила.

Източник: EPA/БГНЕС

Франция

От всички европейски държави Франция вероятно ще разполага с най-ефективните и мощни сухопътни сили към 2030 година. Париж остава ангажиран да играе важна роля в световната политика и ясно вярва в необходимостта от ефективни сухопътни сили за изпълнение на тези задачи. Страната ще запази тази позиция в бъдеще и може би дори ще ускори процеса на укрепване на армията, тъй като Париж поема нови функции за управление на въоръжените сили и механизма за сигурност на Европейския съюз.

Франция все още има силен военно-промишлен комплекс, който активно работи както за вътрешната отбрана, така и за износ. Сухопътните войски разполагат с модерна технология за командване и контрол и са гръбнакът на почти всички многонационални контингенти в ЕС. Те могат да придобият отлично бойно оборудване за бойното поле, включително танкове и артилерия. Френското правителство се ангажира да поддържа и поддържа мощна отбранителна индустрия, която работи в полза на сухопътните войски.

Френската армия има значителен опит в воденето на бойни действия с различен мащаб и интензивност. Французите са водили войната срещу терора в афганистанския театър и в Северна Африка, като са използвали редовни и елитни войски, за да подкрепят местното население и да победят нерегулярните вражески сили. Сухопътните войски също се възползват от подкрепата на два други родове войска. Френските военноморски сили имат впечатляващи експедиционни способности, а ВВС все повече се фокусират върху бойната подкрепа, нанасят удари на бойното поле, провеждат разузнаване и изпълняват транспортни мисии. Поради единния и професионален характер на сухопътните войски те могат да действат в голямо теренно разнообразие.

Източник: Министерство на отбраната на Русия

Русия

В края на Студената война руските сухопътни сили преминаха през период на болезнена трансформация, като загубиха значителна част от своите материални и човешки ресурси и политическа тежест. Военно-индустриалният комплекс, който осигуряваше Червената армия, бавно се сриваше, оставяйки сухопътните войски с остаряла и лошо поддържана техника. Моралът на войските отслабна и армията преживя много трудни битки с нередовни части на чеченски и други бойци.

Не всичко се е променило, но има голямо развитие на военните възможности на страната. Подобренията в руската икономика направиха възможно да се инвестира повече в потенциала на армията. Реформата, особено в елитните войски, помогна на Русия да спечели чеченската война. През 2008 г. руската армия бързо победи Грузия, а през 2014 г. ръководи операцията по завземането на Крим от Украйна. Всичко това можем да наречем войни за укрепване на Русия, които едва ли са приклюли. Руските сухопътни войски продължават да играят важна роля в контрола на Москва над близката й чужбина, въпреки че през последните две години те са предоставили някои подобни функции на ВВС и ВМС.

Руските сухопътни сили ще запазят своята смъртоносна мощ през 2030 г. и въпреки това се изправят пред сериозни предизвикателства. В бъдеще може да имат затруднения с достъпа до съвременни технологии. Агонията на съветския военно-индустриален комплекс е приключила, но и след това системата за иновации и производство среща трудности във всички области. Възможни са и проблеми с живата сила, тъй като сухопътните войски изглежда са заседнали между старата наборна система (която издиша поради намаляването на населението) и системата за доброволно набиране, в която елитните войски играят специална роля. Съседите на Русия обаче дълго ще се страхуват от размера и мощта на руската сухопътна армия, особено по време на така наречените хибридни операции.

Източник: iStock

САЩ

Американската армия е златният световен стандарт за сухопътни боеве поне от 1991 г. насам. Поражението на иракската армия през 1991 г. и пълното й унищожение през 2003 г. остават най-впечатляващите постижения в сухопътните бойни операции от края на Студената война. През последните 15 години американските сухопътни войски продължават да воюват в Ирак и Афганистан, а специалните части действат на много по-голямо разстояние.

Американската армия все още има пълен достъп до мощна система за технологични военни иновации. Те споделят "баницата" с флота, военновъздушните сили и морската пехота и въпреки несигурния растеж през последното десетилетие тази "баница" все още е много голяма. Част от военната техника в експлоатация на армията принадлежи към ерата на Студената война, но почти цялата е модернизирана и отговаря на изискванията на съвременната война с мрежова структура. Американската армия разполага с най-богатия в света асортимент безпилотни летателни апарати, които помагат за смъртоносен, точен огън, докато наблюдават бойното поле.

Освен това сухопътните войски имат 15-годишен опит във войната срещу тероризма. Това е най-дългият период на непрекъснати боеве след войните с индианците. Разбира се, този опит крие и своите опасности, не на последно място това е организационното изтощение. Това е особено тревожно предвид безкрайните войни в Ирак и Афганистан. Независимо от това американските сухопътни войски ще продължат да бъдат най-мощната сухопътна бойна сила през 2030 г., далеч изпреварвайки всички останали.

Източник: EPA/БГНЕС

Китай

От началото на 90-те години на миналия век, ако не и по-рано, Китайската народноосвободителна армия извършва дълбоки реформи на сухопътните войски. В продължение на десетилетия определени елементи в нея действаха като гаранти на определени политически фракции в рамките на китайската комунистическа партия. Когато процесът на реформа настъпи сериозно, НОАК се превърна в едновременно търговска и военна организация, която пое контрола над много малки предприятия.

Ситуацията започна да се променя, когато през 90-те години на миналия век и началото на 21 век започна бързият растеж на китайската икономика. С достъп до финансиране и нарастващ сектор на иновативни технологии, сухопътният елемент на НОАК започна да се оптимизира и реформира и в крайна сметка се превърна в модерна военна организация.

Подобно на Съединените щати, сухопътните сили на НОАК трябва да споделят финансовия пай с няколко силно ненаситни партньори. Ерата, когато Китай беше фокусиран върху сухопътните сили за сметка на морските и въздушните сили, завърши решително и неотменимо. Освен това НОАК не може напълно да се отдалечи от вътрешните фракционни борби в рамките на Китайската комунистическа партия. Те са твърде тясно свързани помежду си и това е много различно от отношенията между цивилни и военни на Запад.

Реформите в сухопътните войски включват мащабна модернизация на военната техника и оръжия, бойна подготовка, близка до реалните условия, както и действия за професионализиране на армията. НОАК не получава финансиране в същия размер като американската армия, но разполага с почти неизчерпаеми резерви от жива човешка сила и разполага с такива ресурси, каквито почти никоя друга армия в света не разполага. Единственото нещо, което липсва на НОАК, е боен опит, тъй като Китай не е воювал след войната срещу Виетнам и не е замесен в големи конфликти през новия век. Независимо от това, има всички основания да се смята, че тенденциите в модернизацията на сухопътната китайска армияи в прилагането на реформите през следващите 15 години няма да се променят.

Финални мисли

В резултат на това отговорът на въпроса как да се изгради мощна армия е болезнено прост, смята авторът на книгата The Battleship Book. Държавите, които разполагат с ентусиазирано население с богат човешки капитал, които могат да се възползват от най-новите технологии на техните стабилни съвременни икономики и които са в състояние да изграждат отношения между цивилни и военни на базата на достатъчна, но не прекомерна независимост, ще се справят добре във военните дела. Опитът също е полезен. Простите отговори обаче не означават, че ще бъде лесно и лесно да се следват и реализират тези предписания.