Ударна работа на законотворците. След като приеха бюджета на ДОО и на НЗОК, депутатите подеха макрорамката за следващата година. Същинските дебати обаче се очакват да бъдат утре.
През 2017 г. българската икономика се очаква да отбележи реален растеж от 4,0 %, движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление.
През първата половина на годината, нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и положителното развитие на пазара на труда подкрепиха ръста на частното потребление, а по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка се отразиха в повишение на публичното потребление. Очаква се тази благоприятна динамика да се запази и до края на годината.
За 2018 г. се предвижда икономическият ръст слабо да се забави до 3,9 %. Очакванията за по-ниско търсене на основните търговски партньори за страната ще ограничи растежа на износа на стоки и услуги до 5,9 %, при очакван ръст от 6,1 % през 2017 г. В същото време, възходящата динамика при вътрешното търсене ще се запази, подкрепена от по-високите правителствени разходи.
Крайното потребление ще се повиши с 4,7 %, а ръстът при инвестициите ще се ускори до 4,3 %. При засилване на вътрешното търсене, растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1 %. В резултат нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП от 0,5 пр.п.
За периода 2019-2020 г. се очаква ръстът на БВП да се запази на ниво от 3,9 %. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.
През първата половина на 2017 г. пазарът на труда отбелязва по-голямо оживление и въпреки очакваното забавяне в растежа на заетите до края на годината, средният темп на нарастване на заетостта за цялата 2017 г. се очаква да се ускори до около 0,8 %. Растежът на заетите ще бъде съпроводен със спад в коефициента на безработица до 6,5 %, а нивото на участие на населението в работната сила се очаква да нарасне на годишна база до 54,4%.
През 2018 г. нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2 %. Коефициентът на икономическа активност (15+) се очаква да нарасне с по-бавен темп спрямо предходната година, поради постепенното свиване на потенциала на свободния трудов резерв, който би могъл да задоволи търсенето на заетост. В същото време, пенсионната реформа и структурните реформи на пазара на труда се очаква да допринасят за нарастването на участието на населението в работната сила.
Негативното демографско развитие и съответното отражение върху предлагането на труд ще ограничат растежа на заетостта до около 0,4 и 0,2 % съответно през 2019 и 2020 г. Равнището на безработица ще продължи плавно да намалява и през 2020 г. се очаква да достигне 5,6 % от работната сила.
Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде 1.1 %, като повишението на общото равнище на потребителските цени в края на периода се очаква да достигне 1,4 %.
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2018 г. се прогнозира да бъде 1,4 %, а инфлацията в края на годината да достигне 1,6 %.
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7 % през 2019 г. и 1.8 % през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.
Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план, според управляващите.
Затова и за периода 2018-2020 г. правителството продължава да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на България за периода 2017-2021г.
По отношение на изпълнението на бюджета за 2017 г. се очаква подобрение на бюджетното салдо до балансирано спрямо предвидения в разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. дефицит по Консолидирана фискална политика (КФП) в размер на 1,4% от БВП. За това подобрение на бюджетното салдо допринасят от една страна очакваното преизпълнение на данъчно-осигурителните преходи, и от друга - по-ниско от планираното изпълнение на разходите в годишен план, включително и поради по-ниски от планираните разходи по сметките за средства от ЕС.
В настоящата актуализирана прогноза се запазват целите за дефицита заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., съответно за 2018 и за 2019 г. от 1,0 % и 0,5 % от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г.
В средносрочен план за данъците не се предвиждат значителни промени, като се запазва правителственият приоритет за ниски данъци. В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в настоящата есенна макроикономическа прогноза положителни тенденции за стабилизиране на националната икономика.
През прогнозния период при приходите по КФП се наблюдава тенденция за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, включително за 2018 г. спрямо очакваното изпълнение за 2017 г., дължащ се на засилените мерки за повишаване събираемостта на данъчно-осигурителните приходи и очаквано по-високия размер на приходите от помощите и даренията от чужбина.
Като процент от БВП при приходите се наблюдава тенденция за лек спад от 36,2 % до 35,5 % при актуализирана прогноза за периода 2018-2020 г., като същата тенденция се наблюдава и в пролетната прогноза, в която стойността на показателите са по-високи в резултат на различните оценки за размера на БВП. В номинален размер приходите по Консолидираната фискална политика (КФП) се увеличават на 38 223,9 млн. лв. за 2018 г. и се очаква да достигнат 42 355,2 млн. лв. през 2020 г.
При разходите се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите. Прогнозите са за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, включително за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г. Това се дължи на по-високия ръст на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, за персонал и за пенсии, с който се обезпечава финансиране на приоритетните политики на правителството. Спрямо пролетния сметкоплан на бюджетните предприятия (СБП) също се отчита ръст от 685 млн. лв. за 2018 г. и съответно по около 1,1 млрд. лв. за 2019 и 2020 г., дължащ се на включените разчети за финансирането на новите мерки от управленската програма.
В реални измерения, изразени като % от БВП, при разходите също се наблюдава тенденция за спад от 37,2 % до 35,5 % при актуалната прогноза за периода 2018-2020 г.
По отношение на разходите се запазват тенденциите за тяхното ограничаване в резултат на мерките за повишаване ефективността на публичните разходи.
Настоящата прогноза показва номинален ръст на общите разходи като от 39 323,9 млн. лв. за 2018 г. се очаква да достигат до 42 355,2 млн. лв. през 2020 г. Разликата между разчетените средства за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г. представлява увеличение в размер 2 554,3 млн. лв. увеличение, но в реално изражение намаляват с 2,6 % от БВП. За 2019 г. спрямо 2018 г. се очаква номиналният ръст на разходите да възлезе на 1 450,9 млн. лв., което представлява намаление от 0,9 % от БВП, а за 2020 г. спрямо 2019 г. ръстът е в размер 1 580,4 млн. лв., което е намаление с 0,8 % от БВП.
При тези прогнози постигането на балансиран бюджет ще се осъществи на ниво на преразпределение на публичните разходи, значително по-ниско от максимално допустимото ниво на разходите по КФП - 40 % от БВП съгласно Закона за публичните финанси.
Продължаващата фискална консолидация и прогнозата за постигане на балансиран бюджет през 2020 г. са предпоставка за намаляваща необходимост от дългово финансиране на бюджета и се очаква постепенен спад на съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП, което да достигне до ниво от 20,0 % към края на периода.
USD
CHF
EUR
GBP
