Двойна инфлация, цени на горивата значително над тези в съседните държави и енергийна зависимост за следващите повече от 25 години - звучи като ситуация в държава, направила тежки геополитически грешки. Всъщност, по подобен начин противниците на ЕС описват съдбата на източноевропейските държави, избрали да се присъединят към общността. Реалността обаче е, че всичките описани по-горе проблеми се струпаха през последните месеци на Унгария - първата "нелиберална демокрация" в ЕС и любим режим на всички евроскептици.
Премиерът Виктор Орбан е в сложна ситуация - с предстоящи след година местни и европейски избори и без много възможности за бързо връщане на икономиката на страната към състоянието ѝ от преди избухването на войната в съседна Украйна. Затова и тонът на властта в Будапеща е познат: виновни за икономическото страдание на унгарците са ЕС и санкциите и никой друг.
В проценти
Инфлацията през декември се повиши до 24,5% на годишна база, като министърът на икономическото развитие Мартон Наги очаква данните за януари да бъдат още по-лоши, пише "Ройтерс". Едва през февруари той очаква забавяне на инфлацията и връщането ѝ до едноцифрен процент до края на годината.
За сравнение, средната инфлация в ЕС е 10,4%.
Източник: money.bg
Основният лихвен процент на централната банка засега остава 13%, като министърът призна, че това прави много трудни опитите на правителството да избегне влизането в рецесия с всички свързани с това ефекти върху икономиката. Кредитната агенция Standard & Poor"s намали рейтинга на Унгария от BBB/A-2 на BBB-/A-3 заради устойчиво висока инфлация и силни външни фактори, които влияят на икономиката на страната.
Към момента България е с рейтинг BBB/A-2 от същата агенция.
FT отбелязва в свой материал, че цените на храните и на горивата са се повишили с 50 на сто за 12 месеца и това има видими социални ефекти.
На колонката и в магазина
Според цитирани от FT икономисти има три големи причини за високата инфлация - слабият форинт, премахването на тавана на цените на горивата и вдигането на акциза. Последните две са следствие от неудачна политическа намеса в икономиката - правителството се опита да регламентира колко максимално може да струват горивата за гражданите. В резултат спря вносът на горива, стигна се до недостиг, опашки, паническо презапасяване и фалити на малки бензиностанции.
През декември Орбан премахна ценовия таван, вдигна акциза и допълнително обложи печалбите на петролната компания MOL, която работи с руски нефт. В резултат цените се повишиха - в момента литър бензин струва еквивалента на 3,13 лв. при 2,67 лв. у нас. Много унгарци започнаха да зареждат колите си в Словакия и Румъния.
Източник: money.bg
Поне до края на април обаче продължава държавният контрол върху цените на захарта и други основни хранителни продукти като брашно, олио, мляко с 2,8% масленост и свинско и пилешко месо. Те трябва да се продават на цени, не по-високи от тези през октомври 2021 г. Подобно на горивата, и техните доставки силно намаляха, а някои търговци вдигнаха компенсаторно цените на други стоки, които нямат ограничения.
Затова и гуверньорът на централната банка Дьорд Матолчи предупреди, че опитите за изкуствено задържане на цените сами по себе си водят до между 3% и 4% инфлация.
Брюксел (ли) е виновен
Ценовият таван на храните остава в сила заради "продължаващия въоръжен конфликт в Украйна и високите нива на инфлация, която се дължи на провалените брюкселски санкции", заяви през декември агроминистърът Ищван Наги, цитиран от "Синхуа".
Именно такъв е тонът на властта в Будапеща, която вече гледа към два важни вота през 2024 г. - за евродепутати и за кметове. Според наблюдатели рано или късно правителството ще се наложи да се откаже от всички ценови тавани и това ще удари допълнително хората с по-ниски доходи, които са традиционни избиратели на Орбан и неговата партия "Фидес".
Така унгарският лидер съвсем очаквано втвърдява тона си към ЕС в опит да му прехвърли вината за икономическите неудачи на страната. Допълнителна причина е и нежеланието на Брюксел да дава милиарди на Будапеща по Плана за възстановяване и устойчивост заради опасения от злоупотреби. Така Орбан не бърза със санкциите срещу Русия, затруднява европейската финансова помощ за Украйна, а правителството финансира мащабна "информационна кампания" в страната, която да обясни на обикновените унгарци каква е вината на ЕС.
"Този кървав режим на санкции праща инфлацията в небето. Ако санкциите приключат, енергийните цени веднага ще паднат, заедно с всички останали цени - инфлацията ще се намали наполовина", заяви премиерът пред държавната телевизия MR1 по-рано през този месец.
От изказването на Орбан не стана ясно каква е причината на практика всички други в ЕС да се справят по-добре от Унгария в безпрецедентната за Европа след 1945 г. ситуация - особено с оглед стратегическото разположение на страната и силните ѝ индустриални връзки със западните ѝ съседи.
По отношение на енергийните цени, обаче, е факт, че Унгария е сред най-зависимите от руските доставки. Това не е нова ситуация - и през всичките мандати на ласкаво изказващия се за Владимир Путин Виктор Орбан не беше направено достатъчно, за да се постигне диверсификация. В момента ключов за икономиката на страната е "Турски поток", по който през България в ЕС влиза руско синьо гориво.
Така Унгария ще има теоретичната възможност да се откаже от руския газ... до 2050 г., както стана ясно от думите на министъра на технологиите и индустрията Ласло Палкович, цитирани от "Ройтерс". За целта ще се повишава делът на ядрената и слънчевата енергия в микса, а освен това бяха освободени цените на газа за битови потребители с цел да се намали потреблението.
За да се случат промените в унгарската енергийна система са нужни 24 млрд. евро. Две трети от тях - 16 млрд. евро, Будапеща очаква от Брюксел...