В предизборните си политически програми партиите трайно да включат темата за борба с корупцията, но не само като лозунг, а с конкретни стъпки. За това настоя изпълнителният директор на асоциация "Прозрачност без граници" Калин Славов на пресконференция в БТА.

Славов настоява за законодателни инициативи в рамките на следващото Народно събрание, а не само темата да бъде включена в предизборния период.

От асоциация "Прозрачност без граници" настояват изборите да бъдат проведени по правилата, без купуване на гласове.

Другото тяхно предложение е да се въведе т.нар. "механизъм на законодателното досие". Този инструмент предвижда вносителите на проекти за нормативни актове да предоставят информация за всички контакти със заинтересовани страни по повод подготовката на съответния законопроект.

Повод за препоръките е поредният Индекс за възприятие на корупцията за 2016 г. Изследвано е нивото на корупцията в публичните институции в 176 държави. България е част от изследването от 1998 г. Държавите се оценяват по скала от 100 (ниско ниво на корупция) до 0 (високо ниво на корупция).

Обвързаха увеличението на корупцията по света с популизма

Обвързаха увеличението на корупцията по света с популизма

Вина имат също Доналд Тръмп и Марин льо Пен.

С индекс 41 България се нарежда на 75-о място в световната класация. Намираме се дори под средната стойност в световен мащаб, която е 43, и доста под средноевропейската стойност - 65.

От "Прозрачност без граници" посочиха, че индекс под 50 пункта сочи за системни проблеми с корупцията.

Страната ни е в дъното на класацията сред страните от ЕС. Сред европейските държави, най-близко до нас е Гърция - с индекс 44. Румъния е с индекс 48 и се придвижва доста напред.

В периода 2012-2016 г. индексът за България остава непроменен. Според Славов имаме много примери и през изтеклата година за това - защо няма никакви основания за придвижване напред. Знаков бил политическият отказ да се приеме Законът за борба с корупцията по висшите етажи на властта на Меглена Кунева и подчерта липсата на воля в НС.

Сред топ страните с най-ниско ниво на възприятие за корупция са Дания - с индекс 90, следвана от Финландия, Швеция, Холандия, Германия.

"Това се дължи на прозрачните и отчетни институции и на типа гражданска култура в тези държави, която изисква отчетност и прозрачност от институциите", коментира Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници".

По думите ѝ, България не просто стои в дъното на класацията. На фона на придвижването на редица държави напред, можем ясно да отчетем, че в България е налице регрес в борбата с корупцията, регрес в процеса на модернизиране на институциите, допълни Нушева.

Проследено е развитието в тази област на страните членки на ЕС след 2004 г. Естония вече е постигнала 70 пункта, Полша - 62, Литва - 61. Държавите, които не достигат 50 пункта, което показва неспособност на институциите да се справят с този проблем, са Хърватска, Унгария, Румъния, Гърция и България.

Сред държавите в Югоизточна Европа, прави впечатление, че от четвърто място в предходните години, сега вече отстъпваме, заемайки 6-о място.

Негативна тенденция се отчита при Македония. Това се дължи на политическата нестабилност и проблемите в икономиката на Македония. Трайна тенденция за намаляване на индекса се отчита и за Турция.

На последно място сме по показател върховенство на закона. Ефективното санкциониране на нарушения на лица, заемащи висши публични длъжности, е два пъти по-ниско от средната стойност за останалите европейски държави, коментира Катя Христова-Вълчева.

България трябда да предприеме сериозни стъпки, ако иска да излезе от дъното на почти всички световни класации, предупреди Вълчева.