Китайският дългов капан: Как Пекин отнема територии и инфраструктура

От доста години Китай следва политика на "капан за дългове" спрямо бедните и развиващите се страни. Китайските банки отпускат заеми на очевидно неплатежоспособни държави и след това купуват активите им на безценица, за да изплатят задълженията си.

Кои държави се оказаха в кредитния капан на Китай? Защо кредитополучателите предпочитат източните кредитори пред МВФ? Русия има ли такива дългове - статия от платформата dzen.ru.

Китай има да събира най-малко $1,1 трилиона дълговете от развиващи се страни

Това ще е фактор, променящ начина, по който Китай отпуска заеми

Каква инфраструктура купи Китай срещу дълг?

Ярък пример за страна, хваната в капана на дълга, е Шри Ланка. През 2008 г. властите в Шри Ланка взеха заем на стойност 8 милиарда долара от Китай за изграждането на пристанището Хамбантота. Проектът не се оправда, а Шри Ланка не успя да плати дълга. През 2017 г. това пристанище беше отдадено под наем на Китай за 99 години. Пекин опрости $1 милиарда. Останалата част от заема предстои да бъде платена.

Островната държава Вануату се намира в подобна ситуация. Тя взе на заем 270 милиона долара, за да построят пристанището на Еспириту Санто. В резултат на това китайците превзеха пристанището през 2018 година. То в момента се преустройва като военна база.

Лаос се оказа в още по-голямо затруднение. През 2020 г. "Големият брат" пое контрола върху местните електрически мрежи и водните ресурси. Държавният дълг на южно-азиатската република е 88% от БВП.

През 2015 г. Пакистан, който дължи 16 милиарда долара, даде под аренда на Китай пристанището на Гуадар. Съгласно споразумението КНР има право на 91% от печалбите от приходите на пристанището и още 85% от заобикалящата "свободна зона". Освен това китайците активно усвояват ислямската страна под егидата на проекта "Един пояс, един път".

Черна гора почти фалира заради недостроена магистрала, финансирана от Китай. Страната обяви нов подобен проект

Да имаш зад гърба си финансиране от Китай има предимства, но и подводни камъни

Таджикистан, за да изплати китайски заем от 330 милиона долара, предаде златното находище Горен Кумарг. Киргизстан го следва по ретите, натрупвайки дълг от $4 милиарда от копто Почти половината принадлежи на Китай.

Монголия, Камбоджа и Малдивите се оказват в подобна ситуация.

Сред африканските държави около 20 държави са в капана на дълга. Джибути предаде територия на Китай за военноморска база през 2016 г. Нигер загуби находища на петрол и злато, Конго загуби находища на кобалт. През 2018 г. Замбия загуби железопътната линия до Танзания и два държавни телевизионни канала. Уганда - Международно летище Ентебе.

Между другото, Русия също е сред длъжниците. През 2017 г. Китай придоби 15% дял в Роснефт. Компанията дължи $45 млрд., като Пекин отписа $9 милиарда. Останалата част от дълга се изплаща с преференциални цени на петрола.

Общо, според експерти, над 40 държави и големи компании са в китайския дългов капан.

Давос 2024: Премиерът на Китай обясни защо Пекин е "важен двигател за глобалното развитие"

Китайската производствена индустрия е допринесла с 30% от глобалната обща добавена стойност

Колонизация с мирни средства

Китай използва дълговата тежест на малките страни за геополитически цели. По-специално, Пекин принуждава партньорите да им дават под наем транспортна инфраструктура, например морски пристанища и летища, да изкупува критични енергийни съоръжения, да получава права за добив на ресурси и др.

Поднебесната империя повтаря тактиката на европейските сили от 19 век, които сами изкупуваха територии по подобен начин. Дълговете също позволяват да лобирате вашите интереси във външната политика на поробената страна. В резултат на това държавата се превръща в полуколония.

Тази стратегия позволява на Китай да постигне 2 важни геополитически цели. Първата е да поеме контрола върху търговските пътища, минаващи през проливите Мандеб, Малака, Ормуз и Ломбок. Пекин би искал да изгради свои собствени транзитни точки и военни съоръжения в тях.

Втората е да се заобиколи планът на САЩ за ограничаване на Китай във военно отношение.

Китайският модел на растеж тласка Пекин към повече търговски конфликти

Нараства тревогата за китайския промишлен свръхкапацитет, който наводнява ЕС с евтини продукти

Защо длъжниците отиват в китайски банки, а не в западни?

Китай предоставя външни заеми при годишна лихва 2-5%. За МВФ и Световната банка лихвата е едва 1-1,5%. Защо, при по-лоши лихвени условия, китайските банки остават по-търсените кредитори? Тук няма идеологическа основа. Младите развиващи се страни са щастливи да вземат пари от всеки, който ги даде.

Но като предоставят заем или финансова помощ, западните и международните кредитни организации изискват те да реформират собствената си икономическа структура . Това може да бъде приватизация на големи индустрии, въвеждане на строги мерки за икономии, например намаляване на разходите за социална подкрепа, либерализация на пазара и т.н.

Тези условия често се разглеждат като намеса във вътрешните работи на страната. Наистина искащата заем държава трябва да премине през много и трудни промени. Можете да реформирате пенсионната система, но ще трябва да се откажете от безплатното висше образование. Или разработете открити нефтени находища - но частично приватизирайте производствените компании.

Китайските банки не налагат подобни изисквания. Условията им могат да се опишат в стила: живейте както искате, но ако ние отпуснем пари, тогава ще купите и работна ръка, специалисти и материали в Китай. Не се притеснявайте, евтино е, по-добре е за вас!

Единствената уловка: китайските кредитори рядко преструктурират дълг. Няма пари? Плащайте с ресурси! Железопътни линии, фабрики, пристанища, каквото ви остане там.

И така се получава: докато западните банки принуждават длъжниците да започнат да спестяват и са готови да чакат, Китай не се церемони и действа според най-добрите маниери на европейските империи. Не е нужно да пестите пари, ние ще вземем мините и пристанищата.