Девет години след като Черна гора се ангажира да построи скъпа, финансирана от Китай магистрала, заради която малката балканска страна почти фалира (освен това пътят остана недовършен), сега тя обяви друг проект за магистрала с китайска фирма.
След като десетилетия наред някои страни от Западните Балкани чакаха Европейския съюз да се заеме сериозно с тяхното присъединяване и инвестиции, някои необходими инфраструктурни проекти станаха наложителни и с очевидната незаинтересованост от страна на Брюксел, Пекин се превърна в основен източник на финансирането им региона, пише Emerging Europe.
Да имаш зад гърба си финансиране от Китай има очевидни предимства. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изисква сериозна документация и доказателство за икономическата жизнеспособност на даден проект, но за Китай това не е необходимо. Страната е готова да работи дори с балкански политици, които искат да обявят проекти преди избори, дори и да не се окажат печеливши това не е проблем. Пекин не оповестява условията на своето участие и сделките се сключват директно между правителствата.
Това значи само едно - дори проекти, които иначе никога няма да видят бял свят, могат да бъдат изградени. Тези проекти обаче не са евтини и малките страни могат бързо да поемат повече дългове за съмнителни проекти, отколкото Европейската инвестиционна банка би позволила.
Докато Китай дава заеми по повод своята инициатива "Един пояс, един път", западни медии я обвиниха, че използва това, за да хване в капан развиващите се страни, изпаднали в дългове и да ги използва за политическа лоялност. Това е наречено "дипломация на дългови капани".
Все пак между 2000 г. и 2019 г. Китай анулира дългове за 3,4 милиарда щатски долара, преструктурира или рефинансира други 15 милиарда щатски долара дълг и не конфискува никакви активи. Вярно е обаче, че много от проектите с китайско финансиране не са прозрачни и често са одобрени от страните клиенти без да се извършва задълбочена проверка.
Строителството на магистралата в Черна гора, която трябваше да свърже крайбрежния град Бар със Сърбия, за да улесни пътуването през вътрешността на страната на туристите и на местните жители, е истински пример за това.
През 2014 г. тогавашният премиер Мило Джуканович взе заем от почти един милиард щатски долара от Китайската експортно-импортна банка и договор за строителство с China Road и Bridge Corporation.
След няколкогодишно закъснение първите 41 километра от магистралата бяха отворени миналия юли. Минавайки през планини и клисури, 60% от магистралата се състои от тунели и мостове и е един от най-скъпите пътища в света. Магистралата трябва да е дълга 163 километра, но не е сигурно дали ще бъде довършена някога.
Черна гора е малка страна. Населението наброява 620 000 души. Черна гора трудно ще обслужва дълга си, който съставлява повече от една трета от годишния й бюджет. През 2021 г. столицата на страната Подгорица успя да осигури сделка с две американски банки и една френска банка за преструктуриране на заема и спестяване на Черна гора от 9,5 милиона щатски долара годишно.
Явно окуражена от това, но с ненаучен урок, в края на март страната заяви, че ще си партнира с друга китайска фирма Shandong International Economic and Technical Cooperation Group, отново за изграждането на друга магистрала.
Този проект обаче е много по-малък по мащаб - 16 километра между туристическите градове Будва и Тиват и ще струва 53 милиона евро. Въпреки, че се казва, че цената е по-ниска, магистралата ще излезе по над 3 милиона за километър. Проектът няма да бъде финансиран със заем от китайска банка, а платен от бюджета на областта и с 14 милиона евро кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Сърбия също сключи договор с Shandong International Economic and Technical Cooperation Group за изграждането на магистрален коридор.
Сърбия е може би най-близкият партньор на Китай на Балканите, а и в цяла Европа.Страната е кандидат за членство в ЕС, но отдавна се отклони от блока със своята външна политика за поддържане на благоприятни отношения с Русия и твърдо приятелство с Китай.
Въпреки членките на ЕС в Централна Европа и Балтика преустановиха сътрудничеството, Китай и Сърбия официално започнаха преговори за споразумение за свободна търговия миналия месец.
Директните полети между Пекин и Белград бяха отменени през 2018 г., заради липса на пътници, но все пак миналото лято, след като Сърбия ухажваше китайски туристи.
Между 2009 г. и 2021 г. около 32 милиарда евро са изтекли от Китай към Западните Балкани, като от тях 10,3 милиарда евро са отишли в Сърбия.
beyonder-realm
на 22.05.2023 в 21:36:20 #1Да бяха американска фирма нямаше да имат проблем но с китайците е така