Добросъседските отношения не са измислени от България, а това е основно условие и критерий за членство в ЕС. Това заяви българският вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева, цитирана от БГНЕС.
Тя бе категорична, че Македония трябва да спазва и изпълнява Договора за приятелство и добросъседство.
По нейни думи Гоце Делчев е един от многото въпроси, които трябва де се решат.
Ние настояваме за добросъседството, който не е измислен от България критерий за членство, а европейски, да се наблюдава по време на цялата преговорна рамка, подчерта вицепремиерът.
Тя напомни, че страната ни многократно е призовавала Скопие да се върне към изпълнение на договора.
По думи на Захариева вече има контакти между членовете на Смесената комисия по историческите въпроси, чиято работа беше спряна преди година едностранно от Скопие.
На въпрос за провеждането на първата междуправителствена конференция за започване на преговори на Македония с ЕС, Захариева обясни, че още тече процедура на обсъждане на преговорната рамка в европейските работни групи.
Тя очаква нейният колега Буяр Османи да посети България идната седмица.
По думи на вицепремиера никой не може да предаде историята си, въпросът е да не предадем бъдещето си. "Трябва да се признае историята такава каквато е. Тук не става въпрос за хиляди години, тук има достатъчно писмени автентични исторически източници", категорична бе Захариева.
Припомняме, на заседанието на Европейския съвет от 18 октомври 2019 г. нямаше съгласие за датата за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз. Тогава Франция бе против. Френският президент Еманюел Макрон ден по-рано настоя, че ЕС първо трябва да реформира процеса на присъединяване, за да го направи обратим.
Преди това, на 30 септември 2019 г. на среща при президента Румен Радев бе решено, че България не дава безусловна подкрепа на Северна Македония за процеса й към присъединяване към ЕС.
Седмица преди това държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща по темата Северна Македония, след като стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември 2019 г., беше определена като "най-безплодната", тъй като на нея отново не бе постигнато единодушие относно въпроса с Гоце Делчев. В последно време преговорите за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.
Месеци по-рано вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв заяви, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той призова страната ни да постави ултиматум на Македония - ако те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не подкрепя Македония за ЕС, а вчера дори и намекна, че ВМРО може да излезе от управлението. Според него Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.
Възлово се оказа отказът на България да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
На 1 август 2017 г. страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на Договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.
USD
CHF
EUR
GBP
luben-pandev
на 02.10.2020 в 12:39:03 #1Българската позиция в спора за историята може би да се сведе само до едно настояване, но то да се поддържа безкомпромисно. А условието България да даде съгласието си Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС е: Македонското правителство да признае исторически безспорния факт, че македонската нация е създадена изкуствено, с декрет на Тото през 1944г. Всичко останало, написано или ненаписано в "Рамкови документи", "Меморандуми", договорки и договори, констатации, спорове и т.н. свързани с "минало- бешело", личности, събития от всякакъв характер в далечното или близко минало са излишни подробности, които затлачват отношенията ни. Ако признаят само това, а трябва да ги накараме да признаят официално, всички по-горе посочени проблеми падат. Дискусията около начинът на създаване на т.н. "македонска" нация ще доведе до изясняване на причините за всеки един спорен детайл от миналото и настоящето. Добре водена и захранена с документи и неоспоримите факти дискусия ще покаже на македонската, българската и международна публики и институции ролята на всички забъркани в "македонския въпрос" страни. Ще стане ясно на всички кой, кога, как и защо е създал "македонската" нация. Това би бил разгромяващ ход срещу идеолозите и изпълнителите на този отвратителен вид етноинженеринг. Ще лъснат и нашите и техните предатели, и техните и нашите, и чуждите престъпници. Дори и да откажат информацията в хода на достатъчно дълга и настойчива кампания ще изиграе положителна роля за обръщане на личните и после и на обществените нагласи към проблематиката. България трябва да формулира тази позиция и да я отстоява с цената на всичко, дори и под силен външен натиск. Това е ключът на Северна Македония към ЕС. Това е тухличката от постройката "македонизъм", която като се дръпне тя рухва с всичките детайли и нюанси.