Големият проблем на българския бизнес във всички части на страната е липсата на подготвени кадри. Краткосрочното решение е по-лесното привличане на специалисти от чужбина, но дългосрочното е развиването на способностите на работещите хора у нас - от образованието през натрупването на опит до възможностите за преквалификация и мобилност. Това подчертаха премиерът акад. Николай Денков, министри и представители на различни държавни структури на форум в Шумен.
Контекст: Северна България изостава значително в икономическото си развитие от Южна България. Североизточният регион не е изключение - с проблеми като ниски доходи, липса на кадри и чуждестранни инвестиции, които могат да бъдат значително по-големи.
Детайли: Икономическият министър Богдан Богданов беше категоричен, че справянето с дисбаланса между различните български области е ключов приоритет на правителството.
По думите му краткосрочните мерки изискват подкрепа както при започването на работа на експерти от трети страни, така и при интегрирането им в обществото. Големите усилия обаче ще са насочени към собствените кадри: "Разчитаме да повишим производителността на нашата икономика. (...) Северна и Североизточна България ще бъдат едни от основните бенефициенти на приемането на България в Шенген. Отсега трябва да мислим как ще се развиват тези региони, къде ще се създават индустриални зони".
Източник: МТСП
Социалният министър Иванка Шалапатова посочи, че в рамките на предходния програмен период близо 4400 работодатели от Североизточна България са получили над 120 млн. лева подкрепа от европейския и българския бюджет за запазване и създаване на нови работни места. С парите около 47 000 души са били включени в заетост.
Други над 1 млрд. лева са предвидени за адаптиране на работната сила към новите условия на пазара на труда в цялата страна до 2027 г. Работодателите вече могат да кандидатстват за финансиране на заетост и обучение.
А то е важно. Просветният министър проф. Галин Цоков цитира изследване от Великобритания, според което близо 60% от първокласниците ще работят професии, които още не са създадени. Той посочи, че ще се повишава ролята на висшите училища като активен фактор за развитието на регионите и ще се създават консорциуми с участието на бизнеса, а дуалното обучение ще стане възможно и във ВУЗ.
В момента само в Североизточна България 48 професионални гимназии осъществяват дуално обучение и си партнират с над 100 фирми, допълни той.
"Проблемът не е в липсата на средства - средства има, хора има. Въпросът е как да се използват тези средства така, че хората да са по-подготвени", категоричен беше премиерът акад. Николай Денков. Той отбеляза, че производителността на човек от населението остава между 3 и 5 пъти по-ниска спрямо развитите европейски държави.
Затова и целите са по-ефективно използване на работната сила, привличане на кадри, но и повишаване на доходи, за да се запазят специалистите и експертите у нас.
Още нещо: Намирането и задържането на квалифицирана работна ръка е основен проблем и за турските инвеститори у нас, посочи посланикът на южната ни съседка н.пр. Айлин Секизкьок по време на форума.
По думите ѝ при опит да внесат квалифициран персонал от Турция, много фирми не успяват да преодолеят поставените квоти. Затова и по думите ѝ "много е важно в професионалните гимназии да се придобива такова образование, че от там да излизат квалифицирани специалисти". От голямо значение е също партньорството между вузовете и бизнеса.
Източник: МТСП
Секизкьок посочи, че стокообменът между България и Турция е надхвърлил 7,4 млрд. долара след 36% ръст през 2022 г., така южната ни съседка е трети по големина търговски партньор и за нея нашата страна е "портал към ЕС и производствена база". Така 70 големи турски фирми са направили инвестиции за 2,5 млрд. евро и осигуряват препитание на 15 000 души, подчерта посланикът.
USD
CHF
EUR
GBP
