В началото на 2015 година министърът на финансите Владислав Горанов предложи всички новопостъпващи на пазара на труда в България да бъдат осигурявани само в НОИ, ако изрично не изберат възможността част от спестяванията им за пенсия да бъдат управлявани като лична партида в Универсален пенсионен фонд.
До голяма степен тогава тези предложения бяха приети от бизнеса като опит за национализация на личните спестявания на хората за втора пенсия. И все пак: в крайния вариант на промените тази идея не беше приета.
На осигуряващите се беше дадена възможност да изберат къде да отидат личните им спестявания. Беше избран вариант, при който спестяванията да могат да бъдат прехвърлени на държавата. При него средствата не влизат в общия бюджет на НОИ, а в лична партида в държавния Сребърен фонд, където обаче има една голяма особеност – парите там не носят доходност.
Според редица експерти тогава, предложенията през миналата година имаха за цел личните спестявания да запълнят част от дупката в бюджета на НОИ.
Година по-късно, през април 2016 година, министър Горанов излезе с нови предложения за промени в пенсионния модел на страната. Изненадващо, без обществено или друго обсъждане, бяха внесени промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които имат за цел да ликвидират личният елемент във втория пенсионен стълб. За разлика от предложенията от миналата година, настоящите промени не биха имали директен положителен ефект върху бюджета. Но вероятно биха имали косвен.
Промените предвиждат при пенсиониране личната партида на всеки осигуряващ се да бъде прехвърлена в общ пул, от който да бъдат изплащани бъдещите пенсии. По този начин дефакто се ликвидира личния спестовен характер на втория стълб и до голяма степен превръща пенсионните фондове в частно НОИ. Тоест, дори да сте внасяли много повече от останалите, след смъртта ви, тези средства няма да отидат при наследниците ви, а ще останат в този общ пул – за хората, които са ви надживели.
Истината е, че законово не е уредено как трябва да става изплащането на пенсиите от УПФ, но предлаганите от Министерство на финансите промени по-скоро биха създали допълнителни проблеми, отколкото да решат настоящите. Промените също така не дават право на избор на хората. Тоест спестяващият цял живот за пенсия няма право да реши как да се разпорежда със своите спестявания, въпреки че конституцията гарантира неприкосновеност на частната собственост.
Пенсионните фондове излязоха със собствено предложение, което включва изплащането на 9 вида пенсии, включително пожизнени, с право на наследяване.
В крайна сметка министър Горанов се отказа от идеята и прехвърли отговорността на "тристранката". Там развръзката предстои.
По-голямата част от експертите не подкрепят предложенията на Горанов. Така например бившият социален министър Иван Нейков се изказа остро против новите идеи на финансовото министерство.
"Това е някакъв опит да се премахне заинтересоваността на хората от собствените им пари. Това е някакъв опит да превърнем втория стълб във втори поред първи стълб. Не е коректно да направиш толкова дълбоки изменения, без да направиш предварителна оценка. Как си сигурен, че защитаваш интересите на осигурените лица по този начин? Защо не вземат да обявят една национализация и да мирясаме най-после", коментира той пред вестник „Сега”.
Друг експерт – икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев, също изрази несъгласие с готвените пенсионни промени. Според него, ако предложената от министъра на финансите пенсионна реформа бъде приета, тя ще доведе до загуба на възможността за унаследяване на парите, коментира той преди време пред bTV. Иначе казано, спестеното от всекиго ще отиде за другите пенсионери, а не за наследниците.
Ганев е категоричен, че дупката в НОИ е толкова голяма, каквато създаде фалита на КТБ: „Аз не се надявам на пенсия от НОИ, тъй като и в момента годишният дефицит в НОИ е по-голям от КТБ – всяка година по едно КТБ има в НОИ”.
На този фон Любомир Христов, председател на ИДФК, бивш преподавател по "Планиране и баланс на народното стопанство" и неуспешен кандидат-вицепрезидент е на друго мнение. Пред Медияпул той споделя, че вторият стълб трябва да стане доброволен (това в момента представлява третия стълб), а задължителните социални осигуровки да отиват само в НОИ. Според него, държавата трябва да гарантира пенсиите, които покриват жизнения минимум на възрастните хора.
От изказването на Христов не става ясно какво трябва да се случи със средствата, които до момента са акумулирани в пенсионните фондове. Ако се следва логиката, че НОИ трябва да гарантира пенсиите, то при предложението на Любомир Христов би следвало личните вноски на всеки един човек да бъдат национализирани от НОИ и изхарчени веднага.
Точно от това се опасява бизнесът, който изрази сериозна загриженост за предложените промени. Преди две седмици от Асоциацията на индустриалния капитал в България, която е една от най-големите работодателски организации у нас, категоризираха идеите на финансовото министерство като „разрушаване на целия изграждан през последните години пенсионен модел”.
„Известно е, че съотношението между акумулираните средства в частните пенсионни фондове в България и размера на брутния вътрешен продукт у нас е от порядъка на 10 на сто. В развитите икономики, това съотношение е в пъти по-голямо и естествено се отразява благоприятно на фискалната политика, на инвестиционната активност, на развитието на капиталовия пазар и на доверието и спестовноосигурителната нагласа на хората”.
Пред БНТ, проф. Христина Вучева пък изказа предложение, че бъдещите пенсиите ще са по-ниски, защото осигурителните вноски са разделени между първия и втория стълб. Вучева е бивш финансов министър по времето на служебния кабинет на Ренета Инджова. В нейната теза не става ясно, защо ще са по-ниски пенсиите. Единствената теза бе, че НОИ ще плаща по-малко, защото в момента не получава цялата вноска. Но не се чу нито един аргумент защо пенсия от първи и втори стълб би била по-ниска, отколкото ако имаше само един стълб.
Проф. Вучева също намекна за закриване на втория стълб в пенсионната система. Подобно закриване означава национализация на парите на хората.
И Проф. Вучева, и Любомир Христов имат дългогодишна научна кариера по времето на комунизма. Това вероятно обяснява и любовта им към национализацията на собствеността на хората.
Ако погледнем по-трезво на нещата, НОИ в момента е продънена каца. Сумите събирани от осигуряващите се в момента не са достатъчни за настоящите пенсии. Те биват дотирани от данъците, които хората и фирмите плащат. За да може дори на теория НОИ в бъдеще да плаща по-високи пенсии, това изисква няколко от следните събития да се случат:
- В бъдеще да се увеличат социалните осигуровки на работещите. Тоест, когато вие се пенсионирате, работещите да плащат много по-високи осигуровки, за да можете вие да получавате по-висока пенсия. Макар това да е възможно, не е реалистично да има толкова драстично увеличение и подобни действия обичайно водят до ръст в сивата икономика. Тоест ефектът би бил спорен.
- Броят на работещите в бъдеще да се увеличи драстично. При сегашната демографска тенденция, това не изглежда особено вероятно, освен ако България не започне да внася работна ръка.
- Държавата в бъдеще да увеличи дотацията на пенсиите от данъци. За да се случи това, данъците трябва да бъдат увеличени. Ако бъдат увеличени преките данъци, това вероятно отново ще доведе до ръст и на сивата икономика. Ако се увеличат косвените данъци (като ДДС), не е ясно дали тези по-високи пенсии в действителност ще имат по-висока покупателна способност. Защото държавата ще ви взема по-голяма част от парите чрез данъците.
В крайна сметка не е ясно как НОИ, който няма доходност върху парите, които събира, ще може да изплаща по-високи пенсии, от универсалните пенсионни фондове, които имат доходност. А намеците за национализация са опасни и будят притеснения, че не става дума за пенсионна реформа, а за опит да се запълни временно бездънната каца НОИ. А после?
USD
CHF
EUR
GBP
