Вотът на избирателите във Великобритания, избрал страната да излезе от Европейския съюз, разтърси целия свят, включително и сектора на енергетиката.

Brexit едва ли ще да провали напълно усилията на ЕС за намаляване на въглеродните емисии в рамките на договореното в Париж, но промяната със сигурност ще предизвика сътресения в равномерната работа в тази посока, единодушни са политици, ВЕИ активисти, анализатори.

До този момент Великобритания е лидер в областта на енергийната политика и подкрепата за енергията от възобновяеми източници. Няколко характеристики на енергийната политика на целия ЕС са изготвени по британски модел – включително разчупването на монополите в сектора, контролиращи производството, преноса и разпределението на енергия, пише GreenTech.bg. 

Но в последните години изглеждаше, че  британското правителство сякаш започва постепенно да отдръпва подкрепата си за ВЕИ. Наложени бяха резки намаления на субсидиите за чиста енергия.

Освободена от задълженията си по договорите и споразуменията на ЕС, страната може да продължи да отменя амбициозните цели и да ограничава насърчителните политики. Това е проблем за инвеститорите в страната, разбира се. Но е проблем и за всички останали страни в ЕС.

В момента  Великобритания има най-добре развитата в света и най-модерна офшорна вятърна индустрия. Много от тези проекти обаче са финансирани от ЕС и големи комунални дружества на континента. Съдбата на тези споразумения е под съмнение в „ерата“ след излизането на страната на ЕС. Не е случайно, че Siemens, която строи огромен производствен център за вятърни турбини в Хъл, бе един от най-отявлените противници на „Брексит“.

Може би най-важното е, че резултатът поставя развитието на единния, унифициран европейски енергиен пазар, известен като „вътрешния енергиен пазар“, под въпрос.

В продължение на почти две десетилетия ЕС работи за създаването на единен енергиен пазар. Това е свързано с изграждане на международни преносни линии и либерализиране на правилата за чуждестранните доставчици на енергия, които работят в други страни от ЕС. Една интерконтинентална мрежа ще е от решаващо значение за интегрирането на големите количества енергия от възобновяеми източници в системата.

Ала без втората най-голяма икономика в Европа и третия най-голям пазар на енергия по отношение на производството на електроенергия, напредъкът в тази посока може да се окаже замразен.