"Неортодоксалните" икономически политики на турския президент Реджеп Ердоган предизвикаха катастрофа.

Турция страда от криза в платежния баланс, растяща бедност, висока безработица и изпусната инфлация. Турската лира загуби около 70 процента от стойността си срещу долара през 2021 г., а около 33 процента от тях само през ноември. Това е заплаха не само за Турция, но и за съседите ѝ — и е в интерес на Европейския съюз да стабилизира страната и да я привлече отново към Запада, пише за европейското бюро на POLITICO Асли Карахан-Ай, главен инвестиционен директор в Lioness Capital.

Добрата новина е, че Европейският съюз има точният инструмент за целта: еврото. ЕС трябва да предложи на Турция възможността страната да приеме частично еврото, без да става член на съюза, в замяна на политики, които ще помогнат за възстановяване на почти напълно разрушените демократични институции.

Защо ЕС да го прави? Защото, макар и в Турция политически и икономически кризи да не са рядкост, този път експлозия би застигнала и ЕС. В момента в Турция има повече мигранти и бежанци отколкото в която и да е друга страната в света — 3,6 млн. души. И дълбока икономическа криза почти със сигурност ще отпуши нова вълна на имиграция към Европейския съюз.

Подобно споразумение може да дойде със значителни предимства за блока. Ще даде на общата валута повече международна тежест, често споменавана стратегическа цел, особено ако подобно споразумение по-късно бъде повторено за стабилизация на регионални съюзници като Ливан или може би дори Украйна.

Турция има значителна по размер икономика, която се равнява на около 5 процента от БВП на еврозоната. Елиминацията на валутния риск би повишила двустранната търговия и инвестиционните потоци, както и ще помогне на европейските компании да разширят присъствието си в Турция, където има млада и евтина работна ръка.

Най-важното, подобен ход няма да прекрати политическите червени линии на блока: няма да позволи свобода на движение на турците в Европа, няма да има участие на Турция в Европейския парламент или която и да е друга европейска институция. В същото време ще минимализира риска Турция да става все по-ислямистка и нестабилна.

Вече има и правен прецедент — паричното споразумение, което съществува между ЕС от една страна и Андора и Сан Марино от друга. Двете микродържави не са част от съюза, но, както Турция, са част от митническия съюз. С такова споразумение Турция ще има правото да приеме еврото като средство за разплащане и да сече монети — печатането на банкноти остава в ЕЦБ.

В този сценарий ЕС няма да гарантира дълга на Турция, а Анкара няма да получи място в борда на централната банка — поне докато не изпълни петте Маастрихтски критерия, свързани с инфлацията, бюджетните дефицити, дълга, обменния курс и стабилността на лихвите.

Реално погледнато Турция няма да успее да отговори на тези изисквания поне още десетилетие, две или дори повече.

В замяна Брюксел трябва да поиска демократични реформи, включително възстановяване на свободата на медиите, освобождаването на стотици журналисти и политици, наблюдение на изборите, връщане към административната и академична свобода на университетите и приватизация на държавните банки.

Защо подобно споразумение би привлекателно за Турция? Да, страната ще загуби възможността да отслабва валутата си, за да подобри своята конкурентоспособност. Но приемането на еврото ще реши и множество проблеми на турската икономика — ще елиминира хроничния инфлационен проблем и ще направи страната по-атрактивна инвестиционна дестинация с ниски лихви, висок растеж и без валутен риск.

Преходът ще е сравнително лесен. Около 55 процента от банковите депозити в Турция вече са в чуждестранни валути — най-вече в евро и щатски долари. Търговията между Турция и ЕС вече е голяма и расте: през 2020 г. търговията с ЕС отговаря за 41 процента от турския износ и 33 процента от вноса.

Приемането на еврото може да стане за по-малко от година.

За вътрешнополитически цели приемането на еврото ще бъде ясен символ за входния билет на Турция към евентуален европейски просперитет. А и евромонети с лика на основателя на републиката, Мустафа Кемал Ататюрк, ще се хареса на обществото.