В последните дни отново се размениха остри реплики между България и Северна Македония и отношенията между двете страни са поставени на изпитание, въпреки обявеното възобновяване на работата на комисията.
Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев направи остър коментар спрямо България след срещата на Екатерина Захариева и колегата й Буяр Османи миналата седмица: "Това, което е предложено от тяхна страна, не е нито добросъседство, нито е братство, а най-малко е европейско", заяви Заев.
Изказването на Заев е сигнал към Германия да окаже натиск върху България да позволи започването на преговори за влизане в ЕС, заяви журналистът и специалист по отношенията между София и Скопие Коста Филипов в студиото на БиТиВи. Подобен анализ на думите на Заев прави и бившият македонски премиер Владо Бучковски.
В Македония срещата на Буяри е изтълкувана като червена лампичка, че наистина се поставя под съмнение провеждането на конференцията през декември, когато трябва да започне преговорния процес между ЕС и Скопие. Германия, която председателства ЕС и е ментор на Берлинския процес за присъединяването на Северна Македония, е поела ангажимент Скопие да започне преговори, обясни Филипов.
В момента отново тече поредната антибългарска кампания в Северна Македония. Такива кампании винаги е имало, но с различна интензивност и острота в зависимост от вътрешнополитическа конюнктура. Филипов даде като пример за настоящата кампания срещу България едно социологическо проучване, разпространено широко от македонските медии, в чиято достоверност той се съмнява. Според анкетата само 1% от македонците имат добри чувства и симпатии към България, което е съмнително.
Според Филипов договорът за добросъседство между България и Северна Македония е по-лош от този, сключен между Атина и Скопие. В своя договор Гърция е много детайлна и прагматична в налагането на своите интереси, стигайки дори до "лепенките" на историческа тематика, докато споразумението между София и Скопие е оставено да зависи от работата на съвместната комисия по историческите въпроси.
Коста Филипов не отговори на въпрос защо България не е успяла да наложи едно по-добро споразумение, като обясни, че страната ни просто е заложила на картата да има някакво споразумение.
Европейския съвет през октомври 2019 г. не постигна съгласие за датата за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз.
Преди тона се състоя и последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, определена като "най-безплодната", тъй като на нея отново не бе постигнато единодушие относно въпроса с Гоце Делчев. Преговорите за общата история на България и Македония бяха започнали вече да буксуват, а за близо година разговорите бяха напълно прекратени с аргумент политическата ситуация в съседната страна и смяната на правителства. Миналата седмица точно на срещата на Екатерина Захариева и колегата й Буяр Османи беше обявено, че комисията ще възобнови работа.
Месеци по-рано вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв заяви, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи, призова за твърда позиция на България спрямо съседката й и дори намекна, че ВМРО може да излезе от управлението. Според него Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.
На консултациите, проведени при държавния глава, по темата Македония също стана ясна позицията на Румен Радев, че подкрепата за Северна Македония не трябва да е безусловна.
USD
CHF
EUR
GBP
