Над 100 души се стекоха на търг за пет жилища в Нова Зеландия този месец. Първият — 60-годишна къща, която бе оценена от правителството на 840 хил. новозеландски долара през 2018 г. — се продаде за почти 1,6 млн. след 11 минути, разказва The Wall Street Journal.

По време на пандемията цените на жилищата продължиха да растат и на места достигнаха рекордни стойности. Отчасти това се дължи на ниските лихви, които трябва да стимулират икономиките, както и на липсата на достатъчно предлагане.

Макар и с нежелание, от този месец централната банка на Нова Зеландия ще трябва да взема предвид цените на жилищата, когато приема решения за паричната политика. През декември от институцията предупредиха, че решението тя да включва цените на жилищата в анализите си няма да има особен ефект, тъй като централната банка не може да контролира предлагането. Банката казва още, че в някои случаи тази промяна може да доведе и до по-ниска заетост и по-ниска инфлация.

Правителството на Нова Зеландия обаче не отстъпи, а притесненията на властите, че твърде високите цени поставят икономиката в опасност, надделяха. Кабинетът приема и други промени в опит да намали търсенето и да охлади ръста на цените, включително премахване на данъчни облекчения за инвеститорите в имоти. Анализатори смятат, че промените ще помогнат за успокояване на ръста на цените. Но основният проблем остава недостатъчното предлагане.

Ръстът на цените на жилищата в Нова Зеландия достигна 23% през февруари спрямо година по-рано — рекорден връх. През последните пет години средното поскъпване е около 10% и не отговаря на ръста на доходите.

Въпреки кризата, цените на жилищата растат почти навсякъде по света. Засега централните банки в други развити държави не са показали притеснение, или желание да реагират, на поскъпващите жилища.

Повишаващите се цени на имотите може да накарат хората да се чувстват по-богати, което пък да ги накара да харчат повече и да подпомогнат възстановяването на икономиката. Подобни ефекти се виждат в Нова Зеландия. Но спекулацията повишава опасенията от колапс на жилищния пазар, ако домакинствата взимат заеми, които трудно могат да върнат. В същото време страдат и младите хора, които не могат да спестяват пари достатъчно бързо, за да съберат за първоначална вноска.

След промените в Нова Зеландия някои икономисти се чудят дали централната банка няма да бъде принудена да повиши лихвите по-скоро, за да охлади ръста на цените на жилищата — дори и индексът на потребителските цени да остава на ниски нива или заетостта да е далеч от пълна.