Втора зима някои от най-пострадалите при водния ад в Мизия живеят във фургони. Причината е, че няма къде да отидат. В най-студеното време обаче животът на хората се превръща в оцеляване на предела, съобщава Нова телевизия.

Градът опустява, тъй като много от пострадалите са се изселили отдавна. Други пък са закърпили живота си, доколкото могат.

20-те метални фургона са единствената надежда за някои да продължат живота си. За други те са неприятен спомен от бедствието.

Екипът на Нова телевизия чука на вратата на първата къщичка, в която свети лампа. Там живее баба Трифонка, която след седмица ще стане на 81 години. Тя не желае подаръци и не търси съжаление. Единствената й молба е да се върне в бащиния си дом, който е разрушен от водната стихия.

Фургонът има удобства, чист е, но за разлика от домашното огнище е просто метален кафез. Хората споделят, че през лятото е като фурна, а зимата – хладилник.

Възрастната жена е загубена, ако не получава помощ от дъщеря си, тъй като пенсията й е 150 лева. Тя се надява ужасът от лятото на 2014 г. да не се повтори.

Баба Кадулка пък споделя, че в големия студ вратите на фургона са замръзнали и не са могли да отворят, за да отидат дори да си купят хляб. Надява се домът й да е готов през пролетта.

Кметът на Мизия Николай Нековски признава, че и най-лошата къща е по-добра от най-добрия фургон. Имало възможности някои от хората да бъдат настанени в старчески домове и общежитие, което да приеме най-нуждаещите се.

Въпреки че безработицата е голяма, според кмета няма тенденция за изселване.