47% от учениците не са достигнали минималното ниво на грамотност по четене. 53% постигат второ равнище и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, по природни науки - 53%. Това показват резултатите на българските ученици от проведеното през 2018 г. международно изследване на образователните резултати PISА, представени в Министерството на образованието.

Изследването се провежда за седми пореден път. То е сред 15-годишните ученици, включили са се 6000 ученици от 197 училища в страната. Най-много са тези от 9 клас. Оценяват се три области - четене, природни науки и математика. Всяка година областите са едни и същи. Изследването е изцяло компютърно базирано. 79 са държавите, които участват в изследването на PISA.

37,9% от българските младежи са функционално неграмотни
Обновена

37,9% от българските младежи са функционално неграмотни

По четене и математика този процент бил още по-голям

Между 50 и 60 място сме по четене сред другите държави, участващи в изследването PISA, посочи министър Вълчев. Основната изследвана област през 2018 г. е за четивна грамотност - умението за четене и писане. 273 въпроса са задавани в проучването за оценяване на грамотността. Всеки ученик се явява на две сесии от 60 минути. Включва се нова област - гладко четене. Тя влиза в общото оценяване. В България момичетата са с повече точки от момчетата. В София се отбелязва срив на резултатите, като спадът е 30 точки.

На първо място в изследването по четене е Китай с 555 точки. С най-нисък резултат са Филипините. Резултатът на България по четене е 420. Изненада тази година е Естония, която е изпреварила Финландия.

Четене и писане – "връх" в уменията на гимназистите ни

Четене и писане – "връх" в уменията на гимназистите ни

Данните от изследването PISA 2009

За нас резултатите не са изненадващи. Те отговарят на националните ни външни оценявания, които се оказват надеждни, заяви образователният министър. По данните му обаче тези резултати са и разочароващи. Трябва повече усилия. Закъсняхме с промените в закона за предучилищното образование, обясни той. Проблемът е в трансформирането на знания в умения. Това ни показват и резултатите в PISA, обобщи министърът.

Красимир Вълчев подчерта, че факторите, които трябва да се подобрят са учебните програми, учителите трябва да променят методите си на преподаване, трябват да има повече мотивирани учители, както и повече учебни часове.

Като влияние на външни фактори за ниските резултати Вълчев посочи самата промяна в профила на учениците. Учениците, при които в семействата липсва отношение към образованието, се увеличават. По думите му преподаването трябва да по-малко енциклопедично и да е по-практично насочено, с обучение за придобиване на повече умения.

Учениците ни в дъното на класация за житейски умения

Учениците ни в дъното на класация за житейски умения

Анелия Клисарова специално уточни, че резултатите от участието на България в последното проучване PISA не са първоаприлска шега. От 44 държави участници българските деца са поставени на 43-о място

Не очакваме следващите резултати да са по-добри. Това, че са малко по-лоши, не означава, че имаме напредък, коментира още Вълчев. Според него проблемът е в запазване на високите негативни резултати.

Трябва да се мотивират учениците за повече учене. Необходимо е префокусиране на образователната система, изтъкна още образователният министър. Министерството ще насърчава с програми по иновации в училищата и обмяна на добри практики.

Все още не можем да говори за положителен ефект от увеличението на заплатите за по-мотивирани учители все още, допълни той. В заключение министърът заяви, че промяната трябва да се случва с по-бързи темпове.

Включват задачи за разпознаване на фалшиви новини в тестовете на PISA

Включват задачи за разпознаване на фалшиви новини в тестовете на PISA

Учениците да бъдат обучавани...