По-висока пенсионна възраст и по-високи разходи за социално осигуряване: това ще бъдат двата преки ефекта върху работещите днес, ако осигурителната система не бъде променена, посочва пред Money.bg по Bulgaria ON AIR Стоян Панчев, съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
През 2020 г. бе отчетен спад от почти една четвърт на българите, които за първи път навлизат на пазара на труда. И докато това намаление може да бъде обяснено с пандемията, тенденцията през последните години е техният брой да намалява.
От една страна спадът може да бъде обяснен с демографските процеси, посочва Панчев. Българите, които сега за първи път навлизат на пазара на труда — след 4-годишно обучение в университет — са раждани в годините на хиперинфлацията и слабия икономически растеж от края на 90-те. Емиграцията продължава също да играе своята роля: българите търсят по-добре платена работа и по-сигурен живот в Западна Европа.
На трето място може бъде посочено и недоверието към самата пенсионната система, казва Панчев. "Нейните проблеми стават все по-ясни и по-ясни на по-широка публика", категоричен е той. И допуска, че е възможно целенасоченото ѝ избягване.
Какъв ще е ефектът върху осигурителната система?
Проблемът в системата се крие в нейния дизайн. Настоящата разходопокривна система, която работи и в България, е измислена в края на 19-ти век, когато очакванията са били са огромен брой млади хора, навлизащи на пазара на труда. И за много по-малък брой пенсионери. "Тя работи в началото на 20 век в Европа, но по никакъв начин не отговаря на реалностите на 21 век. И особено на демографията на Европа", казва Панчев.
Истината е, че осигурителната система в България много отдавна не успява да покрие разходите за пенсии, като "дупката" се запълва отново от парите на данъкоплатците. Заради това и тя ще продължи да трупа дефицити — включително и заради увеличението на пенсиите и допълнителните средства, които кабинетът отпусна на пенсионерите заради кризата. "Тези допълнителни 50 лв. уж са за известно време, но както Милтън Фридман е казал: "Няма нищо по-дългосрочно от временната мярка", посочва Панчев.
Ефектите върху осигурителната система ще са негативни: с намаляване на навлизането на пазара на труда и нарастването на недоверието, почти със сигурност ни очаква увеличаване на пенсионната възраст и опити за повишаване на осигурителните разходи. "Но по Кривата на Лафер виждаме, че ще засилим просто процеса на излизане от системата, защото все повече хора ще си казват "Защо да дават 25% от доходите си за тази система?" А увеличаване на разходите за труд, се намалява и заетостта, което пък свива още повече приходите на системата.
Сред възможните решения е вносът на кадри от чужбина, а бизнесът настоява за облекчаване на процедурите отдавна.
Второ решение, което не изключва първото, е промяна на системата от разходопокривна към капиталонатрупваща. Или иначе казано, по подобие на втория пенсионен стълб, всеки българин да трупа средства в собствена сметка. "Отделен въпрос е какви да са правилата, но единственият начин да се върне доверието, е да се премине към лични сметки", категоричен е Панчев.
"Как ще стане това, е много труден въпрос, защото имаме голяма група от хора, включително настоящите пенсионери, за които няма спестени пари [по лични сметки]. За тях има обещание, че ще получат пари", казва още той. За младите хора ситуацията е по-тежка: сега държавата им казва "Дайте по 20% от парите си, 5% са за вашата сметка, но останалите са за обещанието и те покриват пенсиите на сегашните пенсионери", посочва Панчев.
Трети вариант, който виждаме на много места по света, е повишаването на пенсионната възраст — младите, които сега са на по 30 г., вероятно ще се пенсионират на 70 или повече години, казва той.
Гледайки в по-краткосрочен план, Панчев коментира още, че държавната помощ 60/40 вероятно ще продължи да работи и през следващата година заради политическата обстановка. Той обаче е категоричен, че тя трябва да бъде намалена и насочена към бизнесите, които са директно засегнати от локдаун мерките — например ресторантите.
В крайна сметка, според него, субсидирането трябва да бъде премахнато, а държавата може да въведе други мерки като намаляване на данъчната тежест.
Хирам
на 23.03.2021 в 08:03:32 #1Пълни безсмислици не знам защо ги чета,май съм само аз. Пенсии няма няма да има до десетина - петнадесет години, системата е пред пълен разпад. Няма нови хора които да поемат осигурителната тежест,няма доверие, съвсем основателно, няма и солидарно общество, защото е в напреднал процес на демонтаж, ще се премине към финансиране от бюджета на минимален доход, диференциран според редица критерии за различните групи население в нужда. Пенсията остава в миналото. Предстои генерална световна промяна в обществения договор,условно казано.