Светът сериозно подценява количеството топлина, поглъщано от нашите океани през последните 25 години, твърдят изследователи в списание Nature, цитирани от БиБиСи.
Тяхно проучване показва, че моретата са абсорбирали 60% повече, отколкото се е смятало преди, а това означава, че Земята е значително по-чувствителна към емисиите на изкопаеми горива, отколкото са очаквали.
Това може да затрудни значително борбата с глобалното затопляне в безопасни нива през този век. Според последна оценка на Международна правителствена експертна група по изменение на климата - IPCC, световните океани са поели над 90% от излишната топлина, уловена от парникови газове.
Новото проучване твърди, че всяка година, през последните 25 години, сме освободили 150 пъти повече енергия за електричество в световен мащаб в океаните - 60% повече от предишни изчисления.
Това е голям проблем и учените основават своите прогнози, колко Земята се затопля, като добавят цялата излишна топлина, която се получава от известното количество парникови газове, излъчвани от човешката дейност.
Това ново изчисление показва, че много повече топлина отива в океаните, но означава и че много повече топлина, отколкото си помислихме, е генерирана от парниковите газове, които сме освободили. Следователно, повечето топлина от същото количество газ означава, че Земята е по-чувствителна към въглероден двуокис - CO2.
Изследователите, участващи в проучването, смятат, че новата констатация означава много по-трудно поддържане на целите за понижаване на температурата, определени от правителствата в Парижкото споразумение.
Това ново проучване показва, че наистина ще бъде много трудно. "Това сериозно ни безпокои", коментира водещият автор д-р Лауре Респланди от университета Принстън в Ню Джърси.
В доклада се посочва, че за да се предотвратят температури, надвишаващи 2 градуса по С, въглеродните емисии от човешката дейност трябва да бъдат намалени с 25% повече от предполагаемите.
Изследователите са разработили точен метод за проследяване на температурата на океана чрез измерване на количеството кислород и въглероден диоксид във въздуха. Това им позволява да измерват точно температурите на океана в световен мащаб, датиращи от 1991 г., когато стават достъпни точните данни от глобалната мрежа от станции.
Ключовият елемент е фактът, че когато водите се затоплят, те отделят повече въглероден диоксид и кислород във въздуха. "Когато океаните се затоплят, количеството на тези газове, които океана може да задържи, намалява. Така че това, което измерва е загубеното от океаните и тогава можем да изчислим колко много затопляне е нужно, за да обясним промяната в газовете", допълва д-р Респланди.
"Топлината, съхранявана в океана, в крайна сметка ще се освободи, ако започнем да охлаждаме атмосферата, като намаляваме парниковия ефект. Фактът, че океаните задържат толкова много топлина, която може да се прехвърли обратно в атмосферата, ни помага да поддържаме повърхностната температура на Земята под определената цел в бъдеще. Океанската циркулация, която контролира поглъщането/изпускането на топлина, работи с векове, което означава, че океанската топлина ще бъде освободена за идните векове", обяснява Распланди.
"Авторите имат много сериозен опит и много солидна репутация ... която заслужава доверие. Актуализираната прогноза е наистина обезпокоителна по отношение на това колко вероятно е обществото да може да постигне цели от 1,5 и 2 градуса, тъй като се измества долната граница на чувствителността на климата нагоре", коментира проф. Сибрен Дрийфаут от Националния океанографски център на Великобритания в Саутхемптън.
"Несигурността в оценката на промените в съдържанието на топлинна енергия в океана е все още голяма, дори когато използваме този нов независим метод, който също има известна несигурност. Заключението за потенциална по-висока климатична чувствителност и потенциално по-малко допустими въглеродни емисии, които да останат под 2 градуса, трябва да стимулира по-нататъшни изследвания", коментира Томас Фролишер от университета в Берн, Швейцария.