Никоя страна не е твърде малка или твърде отдалечена от Вашингтон в кампанията на администрацията на Тръмп за противодействие на усилията на Китай да измести САЩ като доминираща сила в Тихия океан, пише "Асошиейтед прес".
Доказателство за това е решението на министъра на отбраната Марк Еспър да прелети почти половината свят, за да може да прекара няколко часа в Палау, тихоокеански архипелаг с едва 20 000 души югоизточно от Филипините.
Няма дори предположение за пряка китайска военна заплаха за Палау. Вместо това островната нация е пример за понякога неясното бойно поле, на което САЩ и Китай се преследват в конкуренция за "велика сила" и глобално влияние в епоха не все гледащ към себе си Вашингтон и все по-уверен и амбициозен Китай. Борбата за власт се засилва на множество фронтове и се възприема от някои като зараждаща се "Студена война", сходна с конфликта между САЩ и СССР до краха на съветския комунизъм през 1991 г.
Напук на Пекин, миниатюрният проамерикански Палау е една от едва 15-те държави с официални дипломатически отношения с Тайван, самоуправляващият се остров, който Китай претендира за своя територия.
"Ние сме загрижени от факта, че Китай продължава да се опитва да принуди страни, които днес признават Тайван, да установят дипломатически отношения с Китай", заяви Хейно Клинк, заместник-помощник-министър на отбраната за Източна Азия. "Намираме това дестабилизиращо, честно казано."
САЩ си противоречат на собствените решения, когато признаха Пекин за единственото законно правителство на Китай през 1979 г., въпреки че Вашингтон поддържа неофициални отношения с Тайван и продава оръжие на Тайван съгласно Закона за отношенията с Тайван.
В по-широк план, Еспър иска да засили ангажимента на САЩ за дългосрочни отношения с Палау, коментира Клинк в интервю. "Малка държава, може би, но не и когато става въпрос за американската армия", обясни той и добави, че шестима граждани на Палау са убити докато служат в армията на САЩ в Ирак и Афганистан. Съгласно Договора за свободна асоциация от 1994 г., жителите на Палау имат право да служат в САЩ.
Списъкът с оплаквания на администрацията на Тръмп за Китай е дълъг и се простира далеч отвъд Палау. Вашингтон се подиграва на милитаризацията на Китай в Южнокитайско море, гледа с подозрение разширяващия се ядрен арсенал и отмъсти тази година за предполагаемо използване на дипломатически съоръжения в САЩ за кражби на икономически и научни тайни. Пандемията с коронавирус и търговията също са сериозен проблем.
От своя страна Китай вижда политиката на САЩ като ограничаваща нейния възход като икономическа и военна сила.
Американските и китайските военни кораби често се "сблъскват" за позиции в Южнокитайско море. През юли администрацията на Тръмп изведе дипломатическата борба на ново ниво, като обяви за нелегитимни почти всички морски претенции на Китай в Южнокитайско море, широка декларация, която благоприятства Филипините, Виетнам, Тайван и Бруней.
Малко преди Еспър да замине от Хавай за Палау, Пентагонът публикува публична декларация с оплакване срещу китайски военни учения, включително пробно изстрелване на балистични ракети около островите Парацел в Южнокитайско море. Той нарече ходовете дестабилизиращи и опит за "отстояване на незаконни морски претенции" и поставяне в неравностойно положение на съседите на Китай.
Също така, разрушител на американските военноморски сили, USS Mustin, патрулира в международни води в близост до Парацел в четвъртък, предизвикателство за китайските военни в оспорваните води.
Китайското министерство на отбраната заяви, че в петък е организирало своите военноморски и въздушни сили за наблюдение и проверка на американския военен кораб и "е предупреден", че е "в териториалните води на Китай".
Китайските войски "винаги ще бъдат нащрек, ще пазят решително китайския суверенитет и сигурност и ще поддържат мира и стабилността в Южнокитайско море", се казва в изявление на южното командване на китайските военни.
Еспър е на първо посещение в Азиатско-Тихоокеанския регион, след като пандемията го принуди да ограничи международните пътувания през март. Посещението на Еспър показва важната причина за интереса на Пентагона: Палау е на пътя за Северния Тихи океан, който свързва американските сили, базирани в Хавай и Гуам, с потенциалните горещи точки на азиатския континент. Еспър ще посети и Гуам.
Никой американски министър на отбраната никога не е посещавал Палау, според бюрото по история на Пентагона.
В проучване миналата година, RAND Corp. заяви, че Свободно асоциираните държави, от които Палау е част, заедно с Микронезия и Маршаловите острови, са "решаващи за насърчаването" на Азиатско-Тихоокеанската стратегия на администрацията.
Позицията им в Тихия океан е "равносилна на проекция на мощ, магистрала през сърцето на Северния Тихи океан в Азия."
Американските военни имат наследство, но нямат войски в Палау. Морските пехотинци претърпяха големи загуби при нападение на японски позиции на южния остров на Палау, Пелелиу през септември 1944 г. САЩ управляваха Палау под егидата на ООН след Втората световна война и са отговорни за неговата защита до 2044 г. по Договора за свободна асоциация.
Палау не е непознат в напрежението между САЩ и Китай. През 2009 г. няколко китайски етнически уйгури, които бяха заловени в Афганистан като заподозрени в тероризъм и затворени в Гуантанамо, бяха освободени и изпратени в Палау. Според съобщенията, преселването им там разгневи Пекин, който искаше да ги репатрират.
Рандал Шривър, който до преди осем месеца бе най-високопоставения служител на Пентагона за Азия, коментира, че Палау е логична спирка за Еспър, като се има предвид, че Китай е въпрос номер 1 за външната и отбранителната политика на администрацията.
"Това отразява засилващата се конкуренция" и усилията на Пекин да упражнява по-голямо влияние на островите в Северния Тихи океан, обясни Шривър, както и историческа връзка, която обвързва САЩ с партньорите от военно време.
Въпреки че Палау е далеч от нормалния маршрут на шефа на Пентагона, посещението на Еспър е жест на подкрепа за малка страна, усещаща натиск в това, което Вашингтон нарича "хищната икономика на Пекин".
През 2018 г. Пекин ефективно забрани на китайските туристически групи да посещават Палау, който разчиташе на Китай за голяма част от своя туризъм. Този ход се разглежда в Палау като ход на натиск върху лидерите да сменят дипломатическата си отношения от Тайван към Пекин.
"Комунистически Китай оказва финансов и политически натиск, публично и частно, върху много индо-тихоокеански и европейски държави - големи и малки, докато преследва нови стратегически отношения в световен мащаб. Всъщност, колкото по-малка е страната, толкова по-тежка е ръката на Пекин", коментира Еспър орез февруари.
В Тихия океан Китай цели до 2049 г. - 100-годишнината от комунистическата революция - да бъде доминиращата военна сила в Азия, обясни Еспър.
USD
CHF
EUR
GBP
