Русия гледа на Европа, на Стария свят с изумление и вижда как тя се превръща в Украйна, как се гърчи и гърчи пред очите й. Тя изпълзява от него като ларва на извънземно от умиращ човек. Така вижда в днешния си редакционен коментар агенция "Новости" случващото се на Стария континент, в който хаоса предизвика сама Русия пред по-малко от три седмици. В геополитеческото разбъркване на картите, коментарният текст на Виктория Никифорова разглежда санкциите като кражба и грабителство, които винаги Западът е извършвал спрямо Русия, а Украйна е блудният син, обхванат от масовата лудост и поквара, от която Русия, ако има нужда, дори ще се изолират. 

"В крайна сметка, нека бъдем честни. Това не са санкции. Това е чиста омраза, антируска, нацистка омраза, бързо, страхливо ограбване на нашите граждани и ужасно раздразнение от факта, че не могат да ограбват повече", заявява Никофорова и уверява, че Русия има добри шансове да преживее кризата с минимални загуби, топли апартаменти и неполитически коректна пържола в чинията.

Пълният текст на редакционния коментар на Виктория Никифорова:

Европа се превръща в Украйна. Какво трябва да направим по въпроса?**

Абсурд в европейската политика напоследък прилича на някаква масова лудост - от магазини за дрехи до ЛГБТ активисти, от спортни организации до порнографски уебсайтове, от Инстаграм до ресторантски справочници - се присъединиха към войната със санкции срещу Русия.

Нашите спортисти и бизнесмени, политици и журналисти, артисти и шахматисти са санкционирани един след друг. Абрамович е лишен от "Челси". Руските морски тюлени са попаднали под кръстосан огън. Дъбът на Тургенев е бил изключен от конкуренцията на някои дървета.

Фирмите, които напуснаха Русия, прибраха парите ни от картите за подаръци. Руските студенти и ученици в Европа са отровени и това отново се отразява най-тежко на техните родители - никой няма да им върне таксите за обучение. Широко се обсъжда и как да се отнемат биткойните на руснаците.

За изненада на тези фигури, ние успешно устояхме на първата атака. Самият Жозеп Борел с въздишка призна, че финансовите санкции срещу Русия са "достигнали тавана". И точно тук раздразнението на европейските партньори избухна с пълна сила.

Забранява се поставянето на руски пиеси, а произведенията на Чайковски се изключват от концертите. Руснаците са изгонени от фестивалите и спортните състезания. Английските таблоиди се опитват да измислят как да ни наричат с по-оскърбителни имена и напоследък избират прякора "москвичи". Във Франция сериозно обмислят дали да не откраднат импресионистичните ни картини от колекцията на Морозов, които им изпратихме за изложба в Париж. Те не дават визи за Европа - така е.

В крайна сметка, нека бъдем честни. Това не са санкции. Това е чиста омраза, антируска, нацистка омраза, бързо, страхливо ограбване на нашите граждани и ужасно раздразнение от факта, че не могат да ограбват повече.

За нашите млади хора, които са израснали в абсолютен - материален и духовен - комфорт, в атмосфера на пълно несъпротивление на злото чрез насилие, всичко, което се случва, е, разбира се, истински момент на истината. Ние, по-възрастното поколение, винаги сме подозирали, че в Западна Европа не ни харесват особено. От 1945 г. насам в много кръгове там се надига недоволство срещу руснаците. След разпадането на Съветския съюз това недоволство се разраства в изобилие и днес го виждаме в целия му блясък. Но за младото поколение руснаци всичко това е ново. Сега те научават една проста истина от собствения си опит с ускорени темпове.

Можем да изградим комунизъм или капитализъм в нашата страна. Можем да вървим по собствен път или сляпо да копираме западните тенденции. Можем да се наричаме руснаци или съветски граждани, космополити или криптокосаци. Можем да се стремим да се присъединим към НАТО или да се сблъскаме с НАТО. Можем да изградим Европа от Лисабон до Владивосток или да се оградим от всички външни влияния. Нищо от това няма значение.

Щом животът в Стария свят се влоши, елитите там ни ограбват. Век след век, без прекъсване. Те също си измислят всякакви красиви оправдания - "вечен Райх", "Велика Франция", "права на човека" или "права на Украйна". Но както и да го наречем, всичко това е просто опит да се ограби един богат съсед, да се разрасне на негова територия и безцеремонно да се възползва от богатите му запаси от въглеводороди, диаманти, редкоземни метали и т.н.

Като откъсват Европа от Русия, САЩ усърдно я "веймаризират". Не само средната класа обеднява, но и всички останали, включително и работещите. Студ и глад очакват европейските ни съседи през есента. Те разбират това много добре дори днес, когато гледат своите сметки за комунални услуги.

От друга страна, Русия има добри шансове да преживее кризата с минимални загуби, топли апартаменти и неполитически коректна пържола в чинията. И дори да реализира печалба - от неумолимо растящите цени на газа и пшеницата. Но е непростимо безобразие от страна на руснаците да живеят по-добре от западните си съседи. Това не е правилно.

По време на ерата на перестройката ни се струваше, че Европа е по-богата, по-прогресивна и по-свободна по подразбиране. Те знаят как да си вържат шал, знаят за виното и разполагат със странни неща. През последните години този мит избледня, почерпихме се и с вино, и с шалове, и се разочаровахме от странното.

Днес цяла тази Европа, която сме измислили и обичали, изчезва пред очите ни. Богатството е похарчено, а свободата се е превърнала в диктатура. Гледаме Стария свят с изумление и виждаме как се превръща в Украйна, как се гърчи и гърчи пред очите ни. Тя изпълзява от него като ларва на извънземно от умиращ човек.

Абсолютно всичко е идентично. Европейско ръководство, изцяло контролирано от Вашингтон. Абсурдна омраза към руснаците, дребнавост, алчност, кражби, дълбока, дълбоко вкоренена бедност и завист. И вътрешна несигурност, трагично чувство за безсилие.

През последните дни много украинци се насочиха към западната граница, за да се промъкнат през пукнатината на спускащата се желязна завеса. Така че германските буржоа и френските буржоа не се дразнят грубо от факта, че украинската средна класа пътува из Европа с джипове. Тоест те, местните жители, солта на земята, карат стари компактни коли, а тези "бежанци" - чисто нови паркетни коли. Как ги вбесява това! Освен това за тях няма разлика между украинците и руснаците, те презират всички тези варвари от Изтока и болезнено им завиждат.

За три дни изчезна цялата прословута европейска мека сила с нейния блясък и безкрайни изкушения. Британският лорд и германският буржоа са се превърнали в един и същ западноукраински селянин.

Спомняте ли си анекдота за украинеца, на когото предложили да изпълни всяко желание при условие, че съседът му получи два пъти повече? Той поискал да му извадят окото. Днес Европа се опитва да действа точно по същия начин, като прекъсва връзките си с Русия. А те самите вече осъзнават, че това няма да се получи.

Докато спорехме дали имаме нужда от единен учебник по история (аз, между другото, смятам, че имаме, и то за цялото постсъветско пространство), самата история навлезе в живота ни. Живеем в епоха на глобални катаклизми и активно участваме в тях. Специалната операция на Русия в Украйна е само малък лост, чрез който се развива световната история.

И трябва да кажа, че огромното мнозинство от хората тук са съгласни с това. И "ватниците", хипстърите, левите, десните, младите "снежинки" и старите комунисти, всички са съгласни. Защото западняците в момента ограбват всички нас еднакво. Те не се интересуват от нашите убеждения, нашите борби, нашите политически принципи и нашите сълзи, които са невидими за света. Те просто дойдоха да грабят, както през 1812 г. и 1941 г. И ако могат, ще започнат да убиват. В създаването на биологични оръжия в Украйна, както знаем днес, активно участват не само американски, но и германски компании.

Практически всички тук го разбират много добре. Доказателство за това е изключително скромният мащаб на протестите срещу действията на Русия в Украйна. Истинските антивоенни митинги изобщо не изглеждат по този начин. Можете да разгледате снимки от Лондон в началото на 90-те години - тогава британците се опитваха да спрат войната в Ирак. Стотици хиляди хора излязоха по улиците, защото видяха несправедливостта.

От друга страна, протести у нас изглеждат неубедителни дори на фона на митингите на Навални. Защото ставаше дума за вътрешната политика на страната. По отношение на външната политика имаме много по-голям консенсус.

Двадесет и две години стабилно развитие. Няколко успешни специални операции - в Чечня, Грузия, Сирия. Всеки път тези военни действия бяха придружени от "адски" санкции и всеки път страната излизаше от тези кризи по-силна и по-богата. Тенденцията е ясна. И няма причина да смятаме, че този път ще е различно.

Нашата патриотична общественост - хора предимно в пенсионна възраст - обича да ругае младежта. Според мен днес е напълно ясно, че обществеността е сгрешила. Нашите младежи са прекрасни. Не говоря само за онези герои, които днес се борят срещу нацизма в Украйна, а за онези, които просто ходят на работа, на училище, вършат си работата, не се паникьосват.

Днес те се запознават с истинската Европа. И получават отлична ваксинация срещу традиционната руска болест - преклонението пред Запада. Какво има за поклонение? Ние не се покланяме на Украйна. И така, бедни, избухливи, вечно обидени съседи на югозапад от нашата граница.

Не бива да се обиждаме от това и да крещим, че всичко е "разкъсано между нас". Това е погрешна, истерична реакция. Те не си заслужават. Европейските страни са наши съседи и така или иначе ще продължим да общуваме. Нека просто се отнесем към тях със здравословен цинизъм. Нека не се разпростираме с нежност, а трезво да заимстваме необходимото и решително да отхвърлим всякакви боклуци. В общия случай - "да" за новите технологии, "не" за транссексуалните хора. Да се пазарим усилено. Съобразявайте се с ползите си. И винаги мислете с главата си - така новата Русия може да израсне върху останките на бившата Европа.

*Заглавието е на редакцията на news.bg

** Оригиналното заглавие на редакционния коментар.