След приемането на временния търговски договор между ЕС и Обединеното кралство (ОК), влязъл в сила на 1 януари тази година, темата за Брекзит и гео-политическите, и икономически проблеми, произлизащи от нея, сякаш се превърнаха в банални теми.

Българските медии наблягаха предимно на негативните ефекти от Брекзит върху ОК, често представяйки Европейския съюз (ЕС) в ролята на диктуващ условията около напускането на страната. Истината е, че Брекзит e същински законодателен и административен кошмар за всяка една от държавите членки на ЕС, с тежки последици не само върху търговията, но и върху туризма, образованието и транспортните услуги на всяка една от тях.

В началото на месец март се установи, че британското правителство е неспособно да спази навреме едно от основните условия в сделката за Брекзит, а именно стабилен контрол над търговията между Северна Ирландия и Великобритания. Първоначалният преходен период, предвиден за това да се случи, е до края на март, но ресорният британски министър Дейвид Фрост еднолично обяви удължаване на преходния срок до октомври 2021.

Стоковата и митническата морска граница между Великобритания и Северна Ирландия беше одобрена от кабинета на Борис Джонсън чрез компромис, който позволява Северна Ирландия и Република Ирландия да останат във вътрешния пазар на ЕС, с цел да се запази нестабилният мир на Ирландския остров. За съжаление, с едностранното удължаване на преходния период от страна на Лондон, доверието между ЕС и ОК вече е подронено, а последиците от Брекзит вече са осезаеми сред членките на ЕС, включително и в България.

От 01.01.2021. за митнически цели ОК се третира като всяка друга държава, която не е част от ЕС. Основна промяна е увеличаването на ДДС-то, но също така при износ или внос на стоки всеки икономически оператор от ЕС или ОК трябва да притежава уникален идентификационен номер EORI, който се издава от митническите власти на държавата членка и трябва да се представи на британските митнически органи. В комбинация с попълването на задължителна митническа декларация за напускане на стоката от ЕС и множеството митнически правила, които трябва да бъдат спазени при внос на стоки в ОК, търговията между ОК и ЕС ще стане по-тромава и сериозно ще се оскъпи - ефекти, които най-силно се забелязват в Германия, където вносът на стоки от ОК през януари е намалял с 56% в сравнение със същия месец през 2020 (4.2 млрд. лева загуби).

България и ОК се явяват двете крайни точки на Съюза, със слабо интензивни икономически взаимоотношения, но търговското ни салдо е положително (През 2019 България е изнесла стоки на стойност 1.4 млрд. лева и е внесла стоки за приблизително 920 млн. лева). Въпреки липсата на мита и нетарифни бариери за най-изнасяните стоки от България към ОК, като електротехника, фармацевтични продукти, суровини и облекла, за повечето от гореспоменатите стоки се налага да се издават нови сертификати за съответствие. Очаква се сериозно поскъпване при износа на храни и напитки, с които се зареждат български магазини в ОК.

Въпреки че няма да се налагат мита, разнообразието от стоки, необходими за зареждане на българските магазини в ОК, е голямо, а партидите са малки, което означава ръст в отделната обработка на продуктовите партиди, съответно издаване на повече сертификати, отговарящи на изискванията на ОК. Очакват се и усложнения при движението на земеделски стоки, които ще преминават санитарен контрол при влизане в ОК и ще имат нужда от придружаващи документи.

Новите правила за внос и износ с ОК не са най-значителното законово нововъведение за България. Голямата промяна с Брекзит се изразява в това, че България е сред петте членки на ЕС, които ще плащат най-високи суми за сезонни работни визи. През 2019 г. 98% от сезонните работници в ОК са били мигранти от ЕС, повечето с румънско или българско гражданство. В момента всеки работещ в ЕС с годишен доход под £25 600 (приблизително 58 000 лева) няма право на сезонна работа в ОК. Важно е да се отбележи, че ОК е увеличило бройката на работни визи до 30 000, с цел стимулиране набирането на работници от страната, които да заместят гражданите от ЕС. Нека не забравяме, че поради трансграничните забрани, породени от COVID-19 пандемията, през 2020 г. редица големи британски земеделски фирми са организирали чартърни полети, за да си върнат работниците отново в ОК - до такава степен в страната липсва подходящата работна ръка.

Решението на кабинета да увеличи цената на визите може да се окаже нож с две остриета: със сигурност ще има повече граждани на ОК, работещи в сектора, но качеството на работната ръка и точната бройка желаещи да работят сезонно остават неясни и носят големи рискове за британската икономика.

В комбинация с COVID-19 пандемията, Брекзит предвещава трайни промени и в туристическия поток към България и от страната ни към ОК. Туристическият сектор на ОК винаги силно се е влияел точно от сезонните работници, идващи от ЕС. С новите регулации относно сезонните визи, влезли в сила, ОК със сигурност ще има един от най-слабите си туристически сезони в последно време. Туристите от ОК, идващи на почивка по Българското Черноморие и родните ски курорти, няма да имат нужда от визи (поне до 2022), което е добра новина за българския туристически сектор. Също така, като страна извън Шенген, България може да бъде посещавана за неопределено време от британски туристи, поне засега (Членките на ЕС и Шенген ще позволяват на туристи от ОК да престояват в съответната държава за не повече от 180 дни годишно).

Отношенията на ОК и ЕС се влошиха значително в последните няколко месеца, а дори не се е стигнало до договаряне на търговското споразумение между двете страни. Въпреки че България не изглежда като големия загубил от Брекзит споразумението, последиците са видни и ще стават все по-силно изразени с течение на времето. Смятам, че ефектът на Брекзит още не се е усетил с пълна сила в ОК - правителството плаща заплатите на безработните, което рано или късно ще даде ефект, когато вече голяма част от икономиката не е изкуствено захранвана. Със загубата на титлата "финансова столица на Европа", с оттеглянето на японски фирми от ОК в ЕС и с неизбежните загуби на студенти и съответно млади професионалисти, кабинетът на Борис Джонсън ще трябва да предприеме сериозни мерки за ревитализирането на британската икономика и запазването на нейната стабилност. Отделно, британският премиер ще трябва да възвърне доверието на ЕС и да увери Съюза, че може да има позитивна развръзка на Брекзит. За момента обаче това се очертава като мъчителен и дълъг процес.