Зърнопроизводството в България в условията на световна криза

Според редица прогнози, в т.ч. на страните от Г-8, а също и ООН, се очаква засилваща се криза в областта на продоволствието, която съвпада със световната икономическа криза. Гладуващото население, според статистиката на ООН, надвишава 1 млрд. души и обхваща все по-голям брой страни. Извън броя на населението, което, съгласно приетите стандарти, се определя като гладуващо, налице е не по-малка част от него, която не се изхранва в съответствие с изискванията на науката за здравословното хранене.

В основата на изхранване на населението на земята е зърненото производство, като консумация на зърнени или животински продукти, за производството на които зърното има до голяма степен решаващо значение.

Целта на статията е да се открои мястото на зърното при решаване на продоволствения проблем в България, неговото значение за развитието на земеделието и се очертаят желаните и възможни перспективи за развитие на зърненото производство в условията на световна икономическа криза.

За постигане на целта вниманието се насочва към следните задачи:

• маркиране на по-важните промени в национален и световен мащаб, свързани с изхранването и настъпващата продоволствена криза;
• изследване на основни тенденции при производството и търговията със зърно и оценка на същите в условията на икономическа криза;
• прогнозиране на желаната и възможна перспектива за развитие на зърненото производство в България в обозрим период.

Продоволственият проблем в света

и мястото на зърното при неговото решаване. Годишно населението на земята нараства със 79 млн. души.Този ускорен ръст безспорно определя нарастващите потребности от храни и повишаващия се недостиг в световен мащаб. Друга  причина за засилващия се в световен мащаб глад се корени и в рязкото нарастване на цените на хранителните продукти след 2006 година. Кризата в продоволствения сектор през 2007 и 2008 г. се прояви именно с рязко нарастване нa цените на хранителните продукти.

Основните фактори за нейното възникване и задълбочаване в световен мащаб могат да се обобщят до следното: изпреварващ ръст на населението, сравнен с ръста на производството на храни; влошаване на климатичните условия и зачестяване на природни бедствия в редица райони на света, свързани с пропадане на реколтата на основни култури; тенденция на нарастване на цените на енергетичните източници; голям ръст на площите с култури, основни източници на хранителни продукти, които се насочват за производство на биогорива; намаляване на запасите на зърно и други хранителни продукти, при които преди 5-10 години имаше значителни излишъци; повишаване на консумацията на хранителни продукти с високо качество в богатите страни с висок жизнен стандарт; високо равнище и ръст в консумацията на животински продукти във високо развитите страни, за производството на които се използва значително количество зърно (фуражът, необходим за 1 кг. месо, приведен към зърно, е 6-7 кг.).

Освен тези фактори, които са тясно свързани с производството на храни, силно въздействие за неблагоприятните тенденции в продоволствения сектор имат и редица фактори от по-общ характер, касаещи световната икономика: ипотечна и финансова криза в най-развитите икономики, разрастваща се като световна финансова криза, която обхвана реалния сектор на почти всички развити страни и се разрасна до световна икономическа криза; рязко покачване цените на стоковите борси поради насочване на ресурс от фондовите борси към тях. Спекулативните цени резултат от световната криза и навлизането на много нови играчи на стоковите борси засягат в най-голяма степен пшеницата, слънчогледа, царевицата, които доминиращо са предмет на фючърсни сделки.

Независимо от засилващия се инвестиционен интерес към земеделските стоки във високо развити икономики (инвестициите в САЩ от 15 млрд. долара преди 5-6 г. нарастват на 150 млрд. през 2008 г.), поради ускоряващия се ръст на населението и неравномерно разпределение на доходите, недостигът на храни в света расте. Увеличаването на населението е в пъти по-голямо от ръста на производството на хранителни продукти.

За първи път световна икономическа криза протича при растящи цени на хранителните продукти и съвпада със засилваща се продоволствена криза. Това явление застрашава страните с по-слабо развити икономики, в които по-голяма част от доходите на населението са предназначени за изхранване.

Тенденциите в България

Условията и  у нас в голяма степен са близки до протичащите в световен мащаб и реално съществува риск за физическото оцеляване на част от населението при нарастващите цени на хранителните продукти и ниски доходи на голяма част от населението. В тези усложнени условия на световната икономическа криза, която съвсем осезателно засегна икономиката и на България, е важно да се изясни и обоснове позицията, респ. политиката на държавата по отношение на зърненото производство, което е стратегически отрасъл за продоволствената сигурност.

Намаляването на производството на почти всички земеделски продукти в течение на повече от две десетилетия, рязкото съкращаване на аграрния износ на основни позиции от експортната листа на страната и увеличението на вноса на продоволствени продукти за задоволяване на вътрешните потребности води до проблеми за осигуряване на продоволствената сигурност на страната и голям дефицит по търговския и платежен баланс.

При тези условия е изключително важно добре да се познава и управлява производството на зърно в България.

Чрез анализът на равнището на производство, респ. изменението на площите и средните добиви на всички култури, отглеждани в България се открояват силно изразени негативни тенденции при повечето от тях. Рязко се съкратиха площите, а успоредно с тях намаляха и средните добиви при почти всички овощни видове, лозя, зеленчуци, бобови, маслодайни, фуражни и зърнени култури. Причините за тези промени са комплексни: начинът на провеждане на аграрната реформа и промяната във формата на собственост и особено на стопанисване на земеделската земя и други средства за производство в земеделието; негативни макроикономически процеси, които силно засегнаха и земеделието; загуба на старите пазари за аграрни продукти и бавно и трудно навлизане в нови; обедняване на голяма част от населението в България, намаляване покупателните му възможности и респ. потреблението на земеделски продукти; липса на финансов ресурс за модернизиране на производството; промени в организационните форми и други фактори. Тяхното неблагоприятно влияние се отрази в различна степен на различните групи култури. Производството в зърнения сектор, който е стратегически подотрасъл на земеделието, се повлия в по-малка степен от негативните тенденции в отрасъла като цяло (фиг.1).

И при зърнените култури се наблюдава слабо, колебливо намаление на площите и производството, различно по интензивност при отделните култури (табл.1,2). В сравнение обаче с интензивните подотрасли като зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство то е по-забавено. При тези култури се запазиха или създадоха относително по-големи земеделски стопанства. Равнището на прилаганите технологии се влоши значително (торене, растителна защита), но независимо от това основните технологични процеси са механизирани.

Като цяло производството на зърно намаля в по-малка степен от повечето земеделски продукти (табл.1 и 2). До 2003 г. се наблюдава непрекъснато намаление при всички зърнени култури при база 1989 година.

Таблица 1. Производство на зърно в България по периоди (тона)

Таблица 2. Динамика при производството на зърно (база 1989г.)

Освен това, въпреки рязкото намаление на консумацията на земеделски продукти, равнището й при зърното се запази. Като продукт, задоволяващ основни жизнени потребности, консумацията на зърно по-малко се влияе от понижението на жизнения стандарт. Консумацията на хляб и тестени изделия на лице от населението намаля от 140,6 кг през 1999 г. на 111,5 кг през 2007 г., докато за периода от 1989 г. до 2007 г. консумацията на месо намаля три пъти, на яйца - два пъти, на плодове - също, на млечни продукти повече от 50%.

Основната промяна във вътрешното потребление на зърно се реализира чрез рязкото намаление на производството, износа и консумацията на животински продукти. Независимо от това, зърното запази стратегическото си значение за изхранване на населението през целия преходен период, белязан от тежка криза в земеделието. Аналогична е ситуацията в настоящия етап. При задълбочаващата се икономическа криза земеделието и особено зърненото производство има

реален шанс да се развива устойчиво

В национален, а и в световен мащаб зърното се явява продукт с по-малки колебания в равнището на консумация, респ. на производство. Това определя и по-устойчивото търсене на световния пазар. В такава ситуация е важно да се намерят лостове за преодоляване на негативните тенденции, които, макар и по-слабо изразени, съпътстват и производството на зърно в България.

През целия период след 1989 г., в т.ч. последните години, зърнените култури заемат 35-38% от използваната земеделска площ, което е малко над дела на т.нар. постоянно затревени площи. Само пшеницата достига 20% (фиг. 1).

Тенденциите в групата на зърнените култури се характеризират от промените в площите, средните добиви и респ. производството, както и разходите за единица продукция. Намалението, а и колебанията по години в площите на тази група култури са по-малки. Това определя и нарастването на техния дял в структурата на растениевъдството на България (фиг. 1) до средата на преходния период и задържането им на относително високо равнище и в настоящия етап (33-36%). Осигуряваното производство на зърно е достатъчно за задоволяване на вътрешните потребности.

Общото потребление на хляб и тестени изделия от 1999  до 2007 г. намаля с 27% и последните години се задържа около 850-900 хил. т., а производството само от пшеница варира между 3 000-3 500 хил. т., като най-ниското равнище е през 1996 г. - 1 802 хил. т. Общото производство на зърно ( табл. 1, 2) се колебае около 5 500-6 000 хил. Т. при равнище през 1989 г. 9 652 хил. тона. Очевидно е, че и в най-неблагоприятните години то надхвърля значително вътрешните потребности, при ниско равнище на производство и консумация на животински продукти и зърнопроизводството се явява експортно ориентиран подотрасъл.

Рязкото намаление на производството на животински продукти доведе и до намаление потребността от концентриран фураж, респ. фуражна пшеница.

Производството на пшеница в периода на прехода  се влияе в по-малка степен от негативните тенденции, характерни за земеделието като цяло (фиг. 1), а също и за зърнените като цяло. Тя е култура, която и в най-неблагоприятните за земеделието години запазва относително постоянно, слабо намаляващо равнище на площите (фиг. 2). По-неблагоприятно е изменението на средните добиви, които към 1996 г. достигат своя минимум, след което се задържат на равнището от 1992-1995 г. и все още са под равнището от 1989 година. Причините за тази негативно промяна са свързани с недостатъчното торене и растителна защита, характерно за периода до 1997-1998 г. Намалението на средните добиви при пшеницата е значително по-малко от това при по-интензивните култури (овощни, лозя, зеленчуци). Колебанията по години са също по-слабо изразени, тъй като тази култура е в по-малка зависимост от неблагоприятните климатични условия, сравнени с редица други, в т.ч. и някои зърнени (царевица). Това я прави култура с по-нисък риск и е един от факторите, който мотивира земеделските производители да засяват достатъчно площи.

Промените в равнището на производството протичат успоредно с увеличението или намалението на площите заети с пшеница (фиг.2). В годините с много ниски добиви спада в производството е по-силно изразен от колебанията в размера на площите, но като цяло се задоволяват вътрешните потребности и се реализира значителен износ, като след 2001 г. неговият дял от общото производство бележи значителен ръст (фиг. 3).

За периода от 1989 г. и особено последните десетина години България се утвърди като голям износител на пшеница. По-новите тенденции в световното търсене на зърно и фактът, че зърнените, в т.ч. пшеницата, се явяват

първа по значение позиция на българския аграрен износ

налагат положителни промени на качеството и конкурентоспособността на производството.

Тези желани промени са във възможностите на страната. Последните години е налице модернизиране на зърненото производство в много райони на страната, наличните почвено-климатични условия са благоприятни за повечето зърнени култури, в т.ч. пшеницата, зърното се произвежда в едри производствени единици. Промени са необходими в по-стриктното спазване на технологията на културата и частично в сортовата структура.

При втората по значение зърнена култура -

царевицата има много по-неблагоприятн процеси

както за площите, така и при производството. За период от 20 години засетите площи, особено в отделни години, намаляха почти два пъти, като намалението е най-силно изразено към 2001-2002 г. Освен факторите, които се отразиха силно отрицателно на цялото земеделие, при царевицата има и специфични такива. Основното предназначение  на царевицата е за фуражно зърно. Катастрофалният спад на броя на животните и производството в свиневъдството, говедовъдството, овцевъдството и през част от преходния период и в птицевъдството намали потребностите от фуражно зърно и се отрази върху производството на царевица, ечемик и други зърнени.

При царевицата съществено влияние оказаха негативните промени в напоителната система и свеждането на поливните площи до недопустим минимум. Това доведе до свиване на   засадените с царевица площи и рязко намаление на добивите. До 2000 г. те непрекъснато намаляват, а колебанията по години са в диапазона от 142 кг до 492 кг през 1991 г. Производството на царевица при неполивни условия е много по-зависимо от неблагоприятните климатични условия.

Промяната във формата на собственост и стопанисване на земята оказват върху царевицата противоречиво влияние. От една страна, действат всички неблагоприятни фактори, характерни за земеделието като цяло. От друга страна, голяма част от производството на царевица се съсредоточи в по-дребни стопанства за задоволяване потребностите на собственото животновъдство. При тези условия се подобряват някои от елементите на агротехниката на културата, макар че като цяло равнището на механизация на производствения процес е значително по-ниско. Независимо от негативните промени при тази култура, реализираното производство задоволява вътрешните потребности при ниско равнище на производство на животински продукти, особено драстичният спад в свиневъдството. За последните 8-10 години нараства износа на царевично зърно.

Относителният му дял се колебае в много широки граници - от 6-8% до  20-30% (граф. 4). Корелацията между износа и производството е слабо изразена. Очертава се относително постоянен износ, около 200-250 хил. т, като често и в години с малко производство (виж 2007 г. - граф. 3) износът е около това равнище. Той е насочен предимно към Турция, Сирия, Либия, а също и страни от ЕС - Испания, Италия, Португалия, Кипър, Германия.

Настъпилите промени при ечемика

в площите, средните добиви и производството са близки по характер до същите при царевицата. За почти двадесетгодишен период се наблюдава намаление и на трите показателя по-силно изразено до 2000-2002 г. След този период започва бавно увеличение на средните добиви, които достигат до 80% от равнището през 1989 г. Изменението на площите и средните добиви протичаха почти съгласувано и като резултат производството към 1996-2000 г. намалява два пъти спрямо равнището през 1989 г. (800 хил. т при 1 600 хил. т през 1989 г.). При ечемика също освен факторите, които като цяло доведоха до рязко намаление на производството в земеделието, решаващо влияние оказа намалението на потребностите от концентриран фураж за българското животновъдство.

Аналогични промени настъпиха и при други зърнени култури с малък относителен дял (ръж, овес, тритикале).

Като цяло производството на зърно намаля значително, но не мина границата на критичния минимум и не се наложи вътрешните потребности да се задоволяват от внос, а се реализира и значителен износ, особено на пшеница.

Оценката на състоянието и особено на необходимото развитие на производството на зърно в перспектива следва да се извършва при отчитане на неговото стратегическо значение за изхранване на населението у нас, а и мястото му в световен мащаб при задълбочаващата се икономическа и продоволствена криза.

Комплексната оценка на проявилите се тенденции в производството на зърно общо и по видове при отчитане на ситуацията в страната и възможностите за износ позволява да се направят обобщения в няколко основни направления.

• Настъпилите промени за последните двадесет години са негативни, без да се достига да критично състояние на зърненото производство.
• Средното равнище на производство е достатъчно за задоволяване на вътрешните потребности, но при много ниско равнище на производство и потребление на животински продукти. Съществува резерв при възможностите за производство на зърно и за разширяване на производството.
• Производството на зърно и особено на пшеница е гръбнакът на българското земеделие и в голяма степен на българския аграрен износ, като пшеницата е най-значимата негова позиция.
• Комплексното отчитане на проявилите се изменения в производството, потреблението и износа на зърно показва, че е необходимо да се запазят площите на настоящето равнище за пшеницата, да се разширят същите при ечемика и царевицата и някои други зърнени култури и се повишат добивите при всички зърнени на база подобряване на агротехниката.
• Очертаващата се тенденция на разширяване износа на пшеница и очакваното подобрение на жизнения стандарт на населението в страната налагат промени в няколко направления: подобряване качеството на хлебното зърно; увеличаване производството на фуражно зърно, необходимо за разширяване на производството на животински продукти.
• Зърнените култури имат решаващо значение за производствената сигурност на страната, включително и за повишаване на производството на животински продукти. Заемат първо място по относителния дял на аграрния износ.

Перспективи за развитие на зърненото производство

В  групата на зърнените култури могат да настъпят динамични промени в степента на интензификация на производството (равнище на средните добиви, усъвършенстване на агротехниката) и в структурата (повишаване на дела на ръж, ечемик, овес, тритикале).

Желаната перспектива за зърненото производство е достигане поне на равнището от 1989 г., като се осигури около 7-8 млн. т. зърно годишно (табл. 3).

Реализирането на перспектива за развитие на зърненото производство в България, посочено в таблица 3 е възможно поради наличието на редица фактори. Не е нужно да се доказва сега наличието на подходящи почвено-климатични условия. Зърненото производство се извършва предимно в крупни стопански единици (особено пшеницата и ечемика). Най-голям финансов ресурс за модернизиране на производството е насочен в този сектор. От средствата на Държавен фонд "Земеделие" и Програма САПАРД, мярка "Инвестиции в земеделски стопанства" най-голям дял се усвои в едрите зърнени стопанства.

Таблица 3. Производство на зърно към 2013 г.

Последните години чрез ДФ "Земеделие" се предвидиха редица финансови линии за безвъзмездно подпомагане на зърненото производство; субсидии за единица площ; субсидии за пострадали от наводнения; за съхранение на пшеница; за поливна вода за ориз; за подпомагане производството на царевица. Значителен дял от финансирането по мярка „Инвестиции за земеделски стопанства" бяха усвоени предимно от едри зърнопроизводители.

Провежданата политика от ЕС за прилагане на плащанията за единица площ стимулира предимно зърненото производство, тъй като плащаните суми представляват над 30% от разходите на декар, докато при интензивните култури същата сума на декар се явява символична спрямо необходимите разходи.

В Програмата за развитие на селските райони  (ПРСР) се предвиждат значителни средства по Ос 1, насочени към нарастване на производителността и конкурентоспособността на земеделското стопанство. Предвидените до 2013 г. средства от ЕС заедно с националните доплащания достигат 1 204,87 млн. евро, или 42% от средствата по ПРСР. По-голяма част от тях се заделят за модернизация и преструктуриране, която в много голяма степен касае зърненото производство. След преминаване на плащания на земеделско стопанство, а не на единица площ, ще настъпят промени в равнището на субсидиране на различните групи култури и животновъдството. Промяната би трябвало да стимулира развитието на по-интензивни култури.

Не е желателно обаче стимулирането на зърненото производство да се редуцира значително поради стратегическото му значение за продоволствието на страната и възможностите за реализиране на износ при нарастващо търсене на световния пазар.