"140 депутати в играта със зеления ток", пише в. "Стандарт"
Осветляването им е трудна мисия, защото разчитат на подставени лица, твърдят от бранша
Българските депутати обичат слънцето. Но за да станат истински почитатели на бог Ра, трябва и нещо зелено между пръстите. Златният миг идва през 2008 г., когато директива на Европа казва, че в България 16 на сто от електроенергията трябва да идва от възобновяеми източници. Срокът е 2020 г. В другите държави процентът е по-висок - 20 на сто, в Австрия например целта е 34 на сто. За малка и бедна България еврокомисарите склоняват цифрата да е по-малка, защото обикновеният българин трудно може да изплаща скъпите инвестиции за екология.
Но препоръката за зелени енергии се превръща в "златна кокошка" за бизнесмени и депутати, които са в час.
Никой от еврокомисарите не казва как трябва да постигнем тези 16 на сто. Логичният вариант е да се изгради оптимална пирамида - евтиният ток от АЕЦ да е с най-голям дял, а най-скъпият от слънчевите панели и перките да е в най-горния й край. Но не би.
Първо е взето решение да се ограничи мощността на фотоволтаиците до 303 мегавата максимум. След това следва една техническа грешка - парламентът в зала гласува преференциите за "зелените енергии" да важат не 12 г. до 2020 г., а 20 г.
Прочети още от в. "Стандарт"

„"Белла" и Chipita искат да купят гръцкия месопреработвател Nikas", пише в. "Капитал Daily"
Собственикът на "Белла" Impala Invest и на Chipita - Спирос Теодоропулос, са на финалната права по придобиването на гръцката публична компания PG Nikas, която в България притежава месопреработвателната компания "Никас България". Това става ясно от публикации в гръцките медии, цитирани от списание "Регал".

Информацията се потвърждава и от съобщение на businessnews.gr за свикване на годишното общо събрание на Nikas на 26 юни, петък. "Въпросното събрание има особено значение, тъй като е много вероятно на него да се направи съобщение за бъдещето на Nikas. Трябва да припомним, че пред банките, кредитори на компанията - Alpha и Eurobank, е направено предложение за придобиване на мажоритарен дял от Спирос Теодоропулос (Chipita) и българската месопреработвателна компания "Белла", която е дъщерна фирма на холандския фонд Impala Invest", коментира сайтът.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Забраняват плащания в брой над 10 000 лева" е заглавиe от в. "Труд"
Ограничението за плащания в брой може да бъде намалено от 15 хил. лв. на 10 хил. лв., съобщи премиерът Бойко Борисов вчера на кръгла маса за сивата икономика. Финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че промените в закона за ограничаване на кешовите плащания ще бъдат инициирани възможно най-скоро, но не се ангажира със срок.
Сегашните разпоредби бяха приети в началото на 2011 г. Първоначално се предлагаше да се забранят разплащанията над 5000 лв. В парламента обаче прагът бе вдигнат на 15 000 лв. Глобата за нарушители е от 25% до 50% от сумата.
Едрият бизнес отдавна настоява да бъдат въведени по-строги ограничения за кешовите плащания като мярка за ограничаване на сивата икономика. В страните от Централна и Западна Европа горната граница на допустимите плащания в брой е от порядъка на 2-3 хил. евро.
Прочети още от в. "Труд"

„Борисов: До 5 г. ще свием сивата икономика до 12%, както е в ЕС", пише в. „24 часа"
Правителството си поставя за цел до 2020 г. да изсветли 1/3 от сегашния дял на сивата икономика. Това заяви премиерът Бойко Борисов в понеделник. Премиерът участва в кръгла маса "За икономика на светло", организирана от Асоциацията на индустриалния капитал. Борисов бе придружен от икономическия вицепремиер Томислав Дончев, от финансовия министър Владислав Горанов и министъра на икономиката Божидар Лукарски.
"Нашата задача е да свалим дела на сивата икономика на 1/3 от това, което е в момента. А защо не и до 1/2 , в смисъл да се доближим до 12-те процента на развитите държави
И аз съм убеден, че това ще го направим", увери премиерът.
Борисов пресметна, че през миналата 2014 г. в ръцете на контрабандистите са отишли 1,1 млрд. лв. "Тези пари директно развращават системата", заяви Борисов. Той допълни, че "няма по-лесни пари от контрабандата, защото са 100% черни".
Прочети още от в. „24 часа"

"Данъчните ще получат нови правомощия спрямо длъжниците" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Националната агенция за приходите ще получи серия от нови правомощия спрямо длъжниците на хазната. Данъчните вече ще пристъпват към принудително изпълнение на неплатени в срок задължения, без да връчват покани за доброволно изпълнение на неизрядните граждани и фирми. Те ще налагат по-лесно запори върху фирмени дялове като обезпечителна мярка. Ще бъде улеснено да извършва и публична продан на имущество. Това става ясно от публикуваните за обществено обсъждане промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подготвени от финансовото министерство.

Сред най-сериозните промени е въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност. Съгласно ДОПК абсолютната давност за публичните задължения е 10 години и тя настъпва независимо от предприетите междувременно мерки от данъчните за събиране на съответното задължение, стига дългът да не е отсрочен или разсрочен. И при изтекла абсолютна давност обаче данъчните в момента нямат право да заличат съответното задължение по служебен път и е необходимо изрично заявление от длъжника.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Отлагат поскъпването на тока с един месец" четем на първа страница във в. "Монитор"
Парламентът ще даде възможност на КЕВР да преосмисли новия ценови модел на тока, който трябва да влезе в сила от 1 юли. Това стана ясно вчера след среща на представители на всички парламентарни групи в НС. „Ще бъдат предложени и ще бъдат разгледани законодателни промени, които да позволят да бъде отложено влизането в сила на ценовия модел", заяви след срещата депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на НС Димитър Главчев. Отсрочката най-вероятно ще бъде от 1 месец. За тези 30 дни Държавната финансова инспекция ще приключи одита си над ВЕИ сектора. Както „Монитор" вече писа, от 1 юли влиза в сила новият ценови период, а сметките за електроенергия ще скочат заради новия модел - за потребителите с между 1,4 на сто до 3%. При бизнеса пък поскъпването е между 13 и 20% за преобладаващата част от предприятията и между 4 и 13% за най-големите производства. Бизнесът заплаши с протести, а премиерът Бойко Борисов също се обяви против качването на цените. Министър-председа-телят вече лансира идеята за отлагане на влизането в сила на новия ценови период.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Сделка няма, но преговорите между Атина и кредиторите продължават", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
"Фиаското с документа" - така медиите вече наричат инцидента от миналата нощ, който забави постигането на сделка между Гърция и кредиторите ѝ, с която Атина да избегне фалита в края на месеца. Това постави под въпрос и провеждането на свиканата в понеделник за 20 часа в Брюксел среща на върха между лидерите на страните от еврозоната (броят на "Капитал Daily" бе редакционно приключен преди началото на срещата - бел. ред.). Четири часа преди събирането на 19-те президенти и премиери сигналите бяха противоречиви, като оптимистичният вариант беше все пак заседание да има, защото никой така и не е очаквал да има пробив.

Причината за липса на конкретно решение е опасна грешка на правителството на Алексис Ципрас в най-драматичния момент - на партньорите е бил изпратен грешен документ с най-новите предложения на гърците, като подробности за съдържанието му така и не бяха представени официално. Това е било установено няколко часа по-късно и веднага е било коригирано, но източници от срещата на финансовите министри от еврозоната говорят за силно негативна реакция и твърдения, че просто няма как да се постигне споразумение.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Атаката срещу банките беше атака срещу валутния борд", пише в. "Сега"
Гръцката криза ще окаже положителен ефект върху икономиката ни. В момента тече сериозен паричен поток от гръцките инвеститори и предприемачи към България, казва доц. Григорий Вазов
- Г-н Вазов, новият управител на БНБ трябва да върне доверието в централната банка, което бе сериозно разклатено в последната една година. Как според вас може да стане това?

- Аз не виждам нищо, което да не може да се поправи в следващите месеци, при избора на нов управител и нов управителен съвет, като се вземат нормални и адекватни решения, с които доверието в БНБ отново да бъде в нормални граници.
Прочети още от в. "Сега"

"Тръгна набирането на капитал за мегапроекта „Света София"", четем във в. "Монитор"
Световноизвестният инвеститор от Хонконг Стивън Ло започна вчера набиране на капитал през Българската фондова борса (БФБ) за реализацията на мегапроекта „Света София". Това става малко повече от година след като придоби компанията „Уелкъм холдингс", преименувана от началото на месеца на „Кепитал консепт Лимитед".
Началото на търговията с варанти на дружеството бе дадена от Илиян Скарлатов, управляващ партньор в „Мейн Кепитъл", финансов мениджър на емисията е Красин Димитров, представител на инвеститорите.
„За нас е голяма чест да сме финансови мениджъри на най-голямата емисия варанти на българския пазар", каза Илиян Скарлатов. „Надявам се тя да прерасне в увеличение на капитала, което ще бъде сумарно най-голямото през фондовата борса през идните 6 години. В момента всяка чуждестранната инвестиция е от изключително значение за държавата. Нашата компания работи по тази емисия повече от година. Първата стъпка по проспекта стартира през март 2014 г. Сега виждаме плодовете на денонощните ни усилия. Ще очакваме до 3 месеца парите за проекта да започнат да влизат в България", добави той.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"12 въпроса към кандидатите да оглавят БНБ", пише в. "Стандарт"
Ясната процедура за управител на БНБ е почти единственото, с което властите демонстрираха, че са научили нещо от кризата, довела до фалита на четвъртата по големина банка в страната. Каквито и критики да предизвикват правилата за избор на нов управител, добър знак е, че изобщо ги има. В резултат имаме четирима кандидати с добра биография и е ясно кой стои зад всеки от тях - Димитър Радев (ГЕРБ и РБ), Бисер Манолов (РБ), проф. Григорий Вазов (ПФ), Виктор Йоцов (АБВ). Но процедурата трябва да се изпълни със съдържание. За целта е важно да бъдат зададени ясни и конкретни, а не клакьорски въпроси. И то такива, чиито отговори да се вместят в 20 минути. Не трябва да се пита "Какво трябва да се направи, за да се избегне повторение на кризата с КТБ?", защото такъв въпрос рискува да получи отговор "укрепване на институционалния капацитет".
Ето какво бих попитала, ако бях депутатка:
1. Президентът на ЕЦБ Марио Драги изрично каза, че няма шансове за приемане на България в еврозоната ("Дори тези страни да изпълнят икономическите критерии за съвместимост, там все още няма още достатъчно политическа воля формално да кандидатстват", 15 юни 2015 г.). Какво конкретно ще предприемете, за да промените това становище (доколкото е известно - никой от кандидатите не се обявява срещу присъединяване към еврозоната)? Подсказка: България изпълнява т. нар. критерии от Маастрихт.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Иван Кръстев: Ако Путин се влюби?", пише в. „24 часа"
В случай че руският лидер реши да избяга от Кремъл, никой не знае как ще изглежда след година страната
- Г-н Кръстев, как ще живее светът след украинската криза. Това, в което навлязохме, какво е - нова студена война, подготовка за "горещ" глобален конфликт или нещо трето?
- Кризата в Украйна е трето и навярно последно действие от разпадането на СССР. Москва се опитва икономически и политически да реинтегрира парчета от бившето съветско пространство и резултатът е появата на Евразийския съюз, но и появата на антируско мнозинство в Украйна.
Изведнъж всички граници от 1991 година започват да изглеждат крехки и нестабилни, а мнозина в Киев си задават въпроса щеше ли Украйна да изгуби Крим, ако в началото на 90-те години не се беше съгласила да се откаже от ядрения си потенциал.
Но кризата, която преживяваме, не е завръщане на студената война. Студената война беше глобална по своя характер. Тя беше не просто сблъсък на велики сили, но сблъсък на идеологии. Въпросът беше на кого принадлежи бъдещето. Противопоставянето между Запада и Русия в Украйна по своя характер е регионален конфликт и затова голяма част от страните в света не се интересуват от него. Опитът на Русия да бъде говорител на консервативна Европа не е убедителен.
Прочети още от статията на в. „24 часа"