"2000 лева за викач на морето", извежда на първа страница в. "Стандарт"
От 500 до 2000 лева могат да си докарат ловци на клиенти край плажа. По морските курорти има глад за викачи пред заведенията. Те трябва да убедят туристите да посетят кръчмите. "Търсят се комуникативни, забавни, приветливи и говорещи най-различни езици мъже", гласят офертите по сайтове. Голям шанс имат тъмнокожи студенти, които се смятат за по-атрактивни. Симпатични девойки пък се търсят за хостеси в по-елитните заведения.
И този сезон хотелиери и ресторантьори имат проблем с липсата на персонал. Те ще спасяват положението, като наемат ученици.
От бранша настояват и да се въведат 6-месечни работни визи за студенти от Русия и Украйна, които желаят да работят в морските ни курорти.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Строители срещу строители за тунела през Кресненското дефиле", пише в. "Капитал Daily"
След като сблъска строители и еколози, проектът за 15-километровия тунел през Кресненското дефиле вкара в задочен спор и два от подсекторите на строителния пазар - пътния и тунелния. Докато пътните специалисти определиха съоръжението като скъпо, времеемко и сложно за изпълнение, тунелни фирми го защитиха като най-добрия вариант от сеизмична и екологична гледна точка. Очаква се през тази седмица с позиция по темата да излезе и Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Дългият тунел през Кресненското дефиле е част от последния етап на магистрала "Струма", която трябва да е готова до 2022 г. С напредването на проекта се засилват и атаките срещу него, тъй като стана ясно, че за тунела ще бъде изразходвана по-голямата част от бюджета на програма "Транспорт" за новия програмен период. Защитниците на тунела подозират, че това създава напрежение в пътния бранш и е в основата на разгорялата се през последния месец дискусия около проекта.

Настроенията срещу 15-километровия тунел през Кресненското дефиле се проявиха в края на април от страна на двете големи строителни организации - Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската браншова камара "Пътища". Те настояха да се преразгледа вариантът за преминаване през Кресненското дефиле, като се обсъдят и алтернативи - трасе от малки тунели и виадукти или разширение на сегашния път.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Бандитски палати стават детски лагери" четем на първа страница във в. "Монитор"
Бандитски палати, които са били отнети в полза на държавата, могат да се превърнат в детски лагери или домове за стари хора. Тази идея вече се разисква на Междуведомствения съвет, който управлява конфискуваното гангстерско имане, след като стане собственост на държавата. Причината е, че доста често никой не желае да купи конфискуваните мафиотски имения. Така или те се оставят да се рушат, или в крайна сметка осъденият бандит успява да придобие къщата си чрез подставено лице, което се явява на търга вместо него. По този начин разследваният се оказва собственик на имот, закупен за малко пари и узаконен пред държавата.
Според стария закон, когато къщите на един бандит се отнемат в полза на хазната,
те се стопанисват от Националната агенция по приходите.
Проверява се дали имотите и колите не са нужни за някои от държавните или общинските администрации и ако няма желаещи за тях, се пускаха на търг.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Търсят 1650 работници за бизнес зоните" е заглавиe от в. "Труд"
От заводи за яхти през биоземеделие и производство на климатици за коли до база за препакетиране на продукти за домашни любимци. Това са част от новите инвестиции в държавните индустриални зони, управлявани от компанията "Индустриални зони".
В следващите години в три от развиващите се бизнес и производствени комплекси ще бъдат инвестирани около 153 млн. лв. и ще бъдат открити 1650 работни места, показват данни на дружеството.
Компанията "Индустриални зони" управлява 8 парка в страната. Пет от тях са в процес на развитие. Това са зоните край софийското Божурище, плевенското Телиш, край Карлово, Бургас и Варна.
Прочети още от в. "Труд"

"Държавата ще плаща само за лекарства с отстъпка" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Здравната каса няма да плаща на болниците онколекарствата, за които не са договорени отстъпки с производителите им. При лекарствата за домашно лечение задължително ще се изискват отстъпки за иновативните терапии, които са най-модерните, но и най-скъпите. Това предвиждат промени в Закона за здравето, приети от правителството и внесени в парламента. Обвързването на плащанията на НЗОК за лекарства с отстъпки беше една от краткосрочните мерки за оптимизиране на разходите в здравната система, предложени от МЗ през януари. Благодарение на тях касата получи разрешение да изхарчи още 94 млн. лв. Промените създават реален риск хиляди пациенти да останат без безплатна или частично поета от държавата терапия.

Тези текстове променят целия модел, тъй като няма да се плащат лекарствата, които лекуват добре, а само тези, за които има отстъпка, коментираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. При тази схема явно ще има медикаменти без аналог, за които няма да се договори отстъпка, смята изпълнителният директор на организацията и член на надзора на здравната каса Деян Денев. Според него за много от лекарствата няма как да бъдат договорени отстъпки, тъй като те и в момента се продават най-евтино в Европа.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Предизборно правителствотo обеща още 50 млн. лв.", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
За четири месеца и половина кабинетът е раздал допълнително 450 млн. лв.
Голяма част от тях идват от т.нар. централен бюджет, който се ползва като буфер от кабинета. Само малка част са вече предвидени средства от резерва за допълнителни и неотложни разходи. Колко пари има в централния бюджет обаче е тайна, след като финансовият министър Петър Чобанов отказва информация за размера му.

Новораздадените средства са в различни сфери и са в стил за всекиго по нещо.

Най-големият разход е от 35 млн. лв., които ще отидат за мерките за справяне с миграционния натиск по границите на България, съобщиха от правителствената пресслужба. Те ще бъдат разпределени по бюджетите на Министерството на вътрешните работи, здравното министерство, Българския червен кръст и община Болярово. Подробно обяснение за какво точно ще се изхарчат средствата няма освен най-общото - за оградата, засиленото присъствие на полицаи в региона и за агенцията за бежанците.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Кметове ще връщат до 13 юни лихви от европари за селата", пише в. „24 часа"
Общините ще трябва да върнат получените лихви от европарите, платени като аванси, за проекти от Програмата за развитие на селските райони. Срокът за тази година е 13 юни, гласят промени в две наредби на земеделското министерство.
Причината за тях са одитни доклади на Еврокомисията, които не признават за допустимо кметовете да печелят от европари в банките. Затова те трябва да представят в разплащателната агенция удостоверение за точния размер на натрупаните лихви до 6 юни.
Прочети още от в. „24 часа"

„Кабинетът раздаде милиони левове седмица преди изборите", пише в. "Сега"
Седмица преди европейските избори правителството отпусна милиони левове за туризъм, образование, култура, зарадва общини и учреждения. Решенията бяха взети на заседание във Варна. Сбирката в най-големия морски град бе трета извън столицата в рамките на предизборната кампания. Министрите заседаваха преди това в Бургас и Ловеч, а през март го направиха и във Видин.

10 млн. лв. от бюджета отиват за реклама и маркетинг на туризма, като е възможно до края на годината сумата да бъде увеличена. "Изготвена е стратегията за устойчиво развитие на туризма в България с хоризонт до 2030 г.", заяви зам.-министърът на икономиката Бранимир Ботев.
Прочети още от в. "Сега"

"Близо 2 млрд. лв. раздали фирмите за лесни пари", четем във в. "Монитор"
Българинът все повече тегли бързи кредити с по-кратък срок, показва статистиката на БНБ. За трите месеца от началото на годината до края на март фирмите, специализирани в раздаване на бързи кредити, са отпуснали с над 21% повече заеми със срок от 1 до 5 години в сравнение с тези, раздадени през първите три месеца на миналата година. В резултат на това относителният дял на тези кредити в общия размер на бързите заеми се увеличава от 25.2% в края на март 2013 г. до 30.8% в края на този март. В същото време лесните заеми със срок на погасяване над 5 г. намаляват за същия период с над 22% до 461,7 млн. лв към края на март 2014 г. Най-много, разбира се, са бързите заеми със срок до 1 г.
7 от всеки 10 изтеглени кредити трябва да се върнат в рамките на дванайсет месеца
Като цяло отпуснатите от фирмите за бързи заеми пари намаляват в сравнение с първите три месеца на 2013 г. Ако в края на март миналата година са били отпуснати 1,972 млрд. лв., то към 31 март тази година тяхната сума възлиза на 1,959 млрд. лв. Намалението е с 0,6% на годишна база и с 1,1% спрямо края на миналата година.
От БНБ отбелязват, че влияние в случая имат нетните продажби на кредити от фирмите за бързи заеми (към колекторски компании). За последните дванайсет месеца, считано от миналия март, са продадени кредити в размер на 185 млн. лв.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Въпреки дъжда зърнопроизводителите очакват силна реколта", пише в. „24 часа"
Въпреки дъждовното време, посевите у нас към момента са в добро състояние. Земеделците дори очакват по-висока от миналогодишната реколта от пшеница, съобщи bTV.
Влажното време обаче може да създаде и проблеми, тъй като е предпоставка за развитието на болести.
Иван Гочев обработва около 30 хиляди декара земя в Добричко. Казва, че от години не е имало толкова добра пшеница. Очаква над 700 килограма на декар.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"И бизнесът иска заеми без такси", пише в. "Стандарт"
Банкерите ще започнат да предлагат облекчения за фирмите, прогнозира Румен Гечев
Да се премахнат банковите такси за разглеждане и усвояване на кредитите за дребния бизнес, както това беше направено за потребителските и ипотечните заеми за граждани. За това настояват предприемачи от малките и средните предприятия. С промените в Закона за потребителския кредит, които ще влязат в сила през юли, заемите за жилище се освобождават от такса за предсрочно погасяване, както и за разглеждане на документите и за усвояване. От малкия бизнес заявяват, че фирмите с 3-4 служители също би трябвало да ползват тези облекчения, тъй като доходите им са доста ниски и на практика едва оцеляват. Най-несправедливо на предприемачите се струва налагането на ежегодни такси при ползване на овърдрафт.
Прочети още от в. "Стандарт"