Признаците на световната рецесия могат да отслабват и инвеститорите отново да се насочат към развиващите се пазари, но не и към активите в Източна Европа.

Портфейлни мениджъри и анализатори на Ройтерс,  които са бичи настроени за перспективите за растеж на Китай и Бразилия, теглят линията пред бившия Източен блок.

След като външните инвестиции достигнаха двуцифрен годишен растеж в страни като Унгария, Румъния, Латвия и Украйна, сега въпросните държави се борят с масивните фискални дефицити, натиска върху валутите си и бързо свиващите им се икономики.

Икономиката на Латвия вероятни ще се срине с 20% през тази година и страната, трябваше да ограничи огромния бюджетен дефицит, за да получи спешна помощ от Международния валутен фонд и Европейския съюз.

"Има две групи развиващи се пазари - тези, които са по-добри финансови и политически основи и други, каквито са най-вече в развиващите се страни на Европа, които изпитват основни слабости: дефицити по текущата сметка и бюджетния баланс и валутни несъответствия", според Нуриел Рубини.

За разлика от Бразилия или Китай, чийто износ е основен двигател на икономическото им развитие и чиито банкови системи са относително здрави, Източна Европа през последните години прегърна англо-американския модел на движен от кредитите растеж.

Фирмите и домакинствата взеха огромни кредити в чуждестранна валута главно в евро и швейцарски франкове, засилвайки кредитните и жилищните балони, което доведе икономиките до силна зависимост от големите капиталови потоци.

Кризата удари най-силно, страните с плаващ обменен курс, като например Унгария, които бяха принудени да намалят разходите и да повдигнат лихвените проценти, което в условията на забавяща се икономическа активност имаше негативни последици.

Латвия, със своята валута фиксиран към еврото, се сблъска с невъзможност да поддържа курса, без притока на капитали отвън, след като използва голяма част от собствените си валутни резерви, защитавайки Лата от страх, че обезценяването му ще предизвика масово просрочване на кредитите, взети в чуждестранна валута.

МВФ и ЕС се страхуват, че девалвацията би предизвикала верижен ефект, застрашаващ валутните бордове в Естония, Литва и България и банките от еврозоната с експозиции в региона.

Според Рубини "девалвация в Латвия е неизбежна" като ситуацията напомня минали епизоди в Аржентина, Корея, Русия и други страни, но засега балтийската държава устоява на натиска с надеждата за скорошна подкрепа от страна на ЕС и МВФ.

Така ЦИЕ се превърна в регион за рискови инвестиции и дори в страни като Полша и Чешката република, чиито икономики са по-стабилни форма, икономическите показатели продължават да се влошава, което предполага по-ниски лихвени проценти за напред.

"Лихвените диференциали ще започнат да имат все по-голямо значение", според Алберто Бернал от Bulltick Capital Markets, "конкуренцията в момента не е голяма при положение, че точно сега, може да се купят бразилския реали, по овърнайт сметка,  с 9.25% възвращаемост."

Ако се сравни това с 1.5% в Чешката република и 3.75% в Полша, се оказва, че дори страни като Мексико, Чили и Колумбия имат предимство пред Източна Европа.

При условие, че преките инвестиции в региона на ЦИЕ, имат рисков характер, то страните ще трябва да разчитат на капиталовите инвеститори, но и този вариант ще е трудно осъществим при конкурентно високите лихви в Латинска Америка.

Известна надежда за инвестициите в Източна Европа дава бързия отговор на МВФ, който отпусна спешни заеми за страните в региона, включително Латвия, Румъния, Украйна и Унгария.

Ситуацията в Източна Европа пораждаше много "по-големи притеснения, преди да дойде МВФ", счита Стивън Енгландер, главен валутен стратег в Barclays Capital, "наличието на МВФ дава на пазара известна увереност, че ако не всички лоши резултати могат да бъдат предотвратени, то най-лошите резултати ще бъдат предотвратени."

Според Рубини МВФ си е научил урока и е показал, че действа по-бързо и с по-значителни суми за страните в нужда. Така например, през 1998 г., Корея получи само $10 млрд. в спешна помощ, като този път, Румъния, чиято икономика е 10 пъти по-малка, има гарантирана кредитна линия за $20 милиарда.