"България изостава по растеж и от държавите в Централна и Източна Европа" е водещo заглавиe на в. "Сега"
По-голямата част от страните в Централна и Източна Европа печелят от възстановяването на развитите икономики и ще отбележат сериозен икономически растеж през 2014 г. Перспективите са най-добри пред Латвия, Литва и Полша. България обаче остава далеч назад след лидерите в тази класация и не успява да се възползва от оживлението в ЕС. От 11 изследвани държави тя се нарежда на 9-о място по прогноза за растеж. След нея са само Словения и Хърватия. Освен това през миналата година страната ни е регистрирала и най-голям ръст в броя на изпадналите в несъстоятелност фирми. Това показват данните на анализаторите от "Кофас", един от световните лидери в областта на кредитното осигуряване и застраховане, за развитието на световната и на европейската икономика през 2014 г.

С прогнозиран реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.6% през 2014 г. България е сред централно- и източноевропейските страни, чиито икономики ще се възстановяват по-бавно. С най-добри перспективи за растеж са Латвия (4.2%), Литва (3.4%), Полша (2.9%). По-висок растеж се очаква и за Естония (2.7%), както и за Румъния и Словакия (2.3%). С отрицателен растеж в групата са Хърватска (-0.2% от БВП) и Словения (-0.8%). Очакванията на "Кофас" за България се разминават с прогнозата на нашето Министерство на финансите, която първо бе за растеж от 1.8%, а след ревизия на инфлацията бе увеличена на 2.1%.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Корабостроителницата в Бургас вече е собственост на ПИБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Първа инвестиционна банка (ПИБ) придоби основните производствени активи на "Бургаски корабостроителници" в търг за 47.5 млн. лв. Това обяви пред "Капитал Daily" съдебният изпълнител Таня Маджарова, която организира процедурата по искане на банката. Финансовата институция е основен кредитор на предприятието, към което претенции имат десетки фирми и работници. Нейният иск е за невърнати кредити от 30 млн. евро по данни на съдебния изпълнител.

Със сделката корабостроителницата, която беше приватизирана от фирми от групата на Васил Божков, вече директно преминава към кредитора си. От месеци всъщност банката контролираше дружеството, но сега пряко взима основното производство. Строителството и ремонтът там бяха замрели през последните години, а през декември окончателно бяха съкратени всички служители. Сега ПИБ има две години, за да продаде придобивката си. Ако има заинтересовани, сделката ще е лесна, защото ще се предлага чист актив. А иначе процедурата по фалит може да се точи и десетилетие.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Какво се продава в евролистите" е заглавиe от в. "Труд"
Само президентските избори в България са по-мажоритарни от евровота. Избираме нещо като 17 президенти. 150-200 хиляди гласа стоят зад всеки евродепутат, което прави тяхната легитимност доста висока. Преференцията с праг от 5% също дава в ръцете на избирателя допълнителен инструмент за пряк избор.
Какво от гледна точка на политическия маркетинг се продава в евролистите? При отговора на този въпрос обаче трябва да си даваме сметка, че ние не гласуваме за самите личности, а за политическите им образи - като част от техните партии и в контекста на специфичен политически сюжет. Първо - за параметрите на сюжета.
V Ниска степен на легитимност на традиционните политически елити и все по-голям интерес към радикални предложения.
V Остро политическо противопоставяне, което превръща конфликта в отличителна черта на общуването между партиите (а оттук и на политическия филм, който избирателите наблюдават в медиите).
Прочети още от в. "Труд"

„Над 6 млн.лв. платени на радиа и телевизии за реклама на еврофондове", пише в. „24 часа"
Hад 6 млн. лева са били платени от правителството на радиа и телевизии за рекламана на европейските програми, показва справка, обявена на сайта на Министерския съвет. В нея е направена разбивка на суми. Едната е за изплатените по договори в периода 1 юни 2013 г. до 2 април 2014 г. - тоест по времето на правителството на Пламен Орешарски. Втората е по стари договори, сключени по времето на ГЕРБ.
Новите данни показват, че няма разместване сред предпочитаните медии от властта - най-много пари са отишли в Дарик радио - повече от 1 млн. лв., следвано от групата на Нова телевизия с 917 211 лв. и групата на Би Ти Ви с 835 363 лв. Тв7 взема 217 975 лв.
Сегашното правителство за 10 месеца е сключило договори с 10 радиа и телевизии за реклама на европейските програми. Изплатените средства са над 1,8 млн. лв.
Най-много е получило Дарик радио - 275 400 лв., следвано от Би Ти Ви - 211 196 лв., Тв7 - 197 575 лв., "България он еър" - 178 198 лв. и радио "Фокус" - 173 376 лв. Нова телевизия е взела 149 991 лв., следвана от държавната БНТ - 136 992 лв., БНР - 92 815 лв., радио К2 - 53 624 лв., и Канал 3 - 48 780 лв.
Прочети още от в. „24 часа"

"Пореден икономист бяга от ГЕРБ" четем на първа страница във в. "Монитор"
Пореден икономист се кани да напусне парламентарната група на ГЕРБ. Това обяви вчера лидерът на „България без цензура" Николай Бареков. Той обясни, че се очаква народният представител да обяви решението си за отцепване от партията на Бойко Борисов до дни. Бареков отказа да каже в аванс името на гербера, като само открехна леко завесата, че е народен представител от София или София-област. Мотивът бъдещият независим депутат да не бъде разкрит е, че имало опасност да бъде
подложен на невероятен натиск и заплахи.
„Дори животът на тези хора е заплашен", обясни пред „Монитор" Бареков.
Това ще бъде седмият депутат, който напуска редиците на ГЕРБ в 42-рото народно събрание. Трима от народните представители не само излязоха от групата, но и направо напуснаха парламента. Първа си тръгна Йоана Кирова. След нея от депутатското място се отказа финансовото острие Владислав Горанов, а малко по-късно примера им последва и Доброслав Димитров. Други трима пък останаха зад банките като независими - Георги Марков, Светлин Танчев и ексданъчен №1 Красимир Стефанов.
Лидерът на „България без цензура" се зарече вчера, че едно от първите неща, които ще направи като народен представител в следващия парламент, е да върне старото име на България - Народна република България.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Треска за 3,6 тона злато край Седефче", извежда на първа страница в. "Стандарт"
"И да отворят златния рудник, при нас хора не останаха. Имаме само едно момче на 24 г., което би могло да бъде миньор", кърши ръце кметът на Седефче Мехмед Селим. Преди четвърт век в момчилградското село са живели 800 души, а днес са 150, в голямата си част в циганската махала "Снегово юг". По време на възродителния процес в Турция се изселили половината, следващата вълна пък се насочила към Белгия. В Седефче допреди петнайсетина години над 40 семейства гледали тютюн, работа давал и шивашки цех. "Тютюнът окончателно умря, не остана кой да го гледа", допълва кметът.
Миналия вторник в залата на община Момчилград "ГОРУБСО-Кърджали" АД представи публично Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) за откриване на открита златна мина край Седефче, разположена между Момчилград и Крумовград. Находището, което "крие" 3,6 тона злато, се намира съвсем близо до някогашните мини "Звездел" и "Пчелояд". ГОРУБСО започва добива там в края на 60-те и миньори от цялата страна се стичат към Източните Родопи. Оловно-цинковият рудник "Пчелояд" е открит от промишления министър Тодор Божилов през 1982 г. В него 830 души на три смени копаят руда.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Блъсков купува "Труд"", пише в. "Капитал Daily"
Поредна сделка за "Труд" и втора за вестникарския пазар беше обявена в последния работен ден на миналата седмица, когато trud.bg съобщи, че Петьо Блъсков е подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупката на всекидневника и седмичника "Жълт Труд". По-късно Блъсков потвърди сделката, но отказа детайли за финансиране, промени и т.н. Затова пък през празниците той ясно изрази положителното си отношение и към личността на депутата от ДПС Делян Пеевски, и към свързвания с него политически проект на Николай Бареков.

Журналистите от "Труд", които до този момент не са имали информация за сделката, са били събрани за среща с издателя в четвъртък вечер, след като тя вече е била обявена на сайта на всекидневника. Венелина Гочева е представила новия издател и след това Блъсков е говорил пред журналистите. Той заявил, че ще съживи вестника и ще го направи по-динамичен, като ще се използва потенциалът на марката. Казал е, че няма да прави промени в екипа.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Ужасно е в 2014 година да ме питат дали законът у нас пази бизнеса", пише в. "Сега"
Енергийният регулатор е като черна кутия - вкарват се измислени цени, после се правят измислени изчисления, казва бившият икономически министър Трайчо Трайков.
- Г-н Трайков, от толкова много енергетика сякаш не остава време за икономика в министерството. Как ще коментирате данните на БНБ, които отчетоха срив на инвестициите през февруари и спадане на износа?

- Откакто има икономика и енергетика в едно министерство, почти всеки нов министър тръгва със заявката, че ще акцентира на икономиката, но в крайна сметка се оказва погълнат от енергетиката. Сега обаче поне проектът "Белене" е прекратен и това би трябвало да е освободило капацитет за работа по други теми.

Колкото до инвестициите - основният проблем е качеството на работа на институциите и възприятието на инвеститорите за предсказуемост и спазване на правилата. Разбира се, не са излишни представянията и рекламата на България като инвестиционна дестинация, за да се компенсира донякъде океанът от лоши медийни отзиви за страната ни в чужбина. Къде заслужено, къде не, България често се представя като едно доста непривлекателно място. И ако ти си инвеститор и не се задълбочиш в темата "България", а само усещаш общото настроение, което се носи от там, вероятно ще решиш да стоиш по-далеч.
Прочети още от в. "Сега"

"Свободните офиси привършват, наемите - без промяна" пише в. „Труд"
Свободните офиси, складовите площи и индустриалните сгради в България намаляват и още през тази година на пазара ще се стигне до недостиг. Това се твърди в доклад за първото тримесечие на консултантската компания "Фортон", партньор за България на "Кушман енд Уейкфийлд".
Недостигът ще се усети преди всичко за индустриалните и складовите площи. През остатъка от годината на този пазар ще има предимно сделки за закупуване на терени за изграждане на нови сгради, но до строителство, и то в големи обеми, няма да се стигне. "Увереността на инвеститорите се връща. Те са наясно, че по-малкото предлагане е условие за по-висока заетост на съществуващите сгради, а в един момент - и по-високи наеми, и сега е времето да се възползват", коментира Михаела Лашова, изпълнителен директор на "Фортон". Според доклада наемите на складовете и индустриалните площи са около 3,5 евро за квадрат и няма да се повишават до края на годината.
Прочети още от в. „Труд"

"Строители искат мостове вместо тунел през Кресна", четем във в. "Монитор"
Строителни инженери и представители на бранша поискаха по-евтин вариант за изграждането на лот 3 на „Струма" през дефилето при Кресна, научи „Монитор". На среща, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ), те са се решили да изпратят писмо до регионалния министър с искане за нови анализи на приетите досега варианти на проекта.
Те твърдят, че дългият 15 км тунел, част от отсечката, не трябва да бъде изграждан
защото ще е скъп и ще излезе над 1,5 млрд. лв., а с виадукти цената можела да бъде над 2 пъти по-ниска.
Според проф. Илия Иванчев от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) преди десетина години е бил разглеждан вариант само с естакади над долината на река Струма. „Намесиха се обаче природозащитниците, защото по време на строителството по този начин щяла да се съсипе природата, и този проект беше отхвърлен", поясни експертът. „Теоретично има и друга възможност трасето на магистралата да се предвиди нависоко в планината, за да се избегне дефилето, но не знам защо този вариант не е бил разглеждан. Рекордно дългият тунел ще струва скъпо, особено експлоатацията му", смята професорът. По думите му преди години, когато се е изграждала автомагистрала „Хемус", е било отхвърлено предложение за 5-километров тунел заради високите разходи за електричество за вентилацията му.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Вината на "Домейн Бойар" победиха във Франция и изкачиха България 5-а в света", пише в. „24 часа"
Избата се завърна с 6 медала от най-престижния конкурс "Винали Интернасионал" в Париж и еликсирите направиха сензация сред 41 страни
- Г-н Влъчков, "Домейн Бойар" спечели 6 медала на прочутия Vinalies Internationales в Париж. Откъде идва желанието за трайно присъствие на френските винени конкурси?
- Важно е първо да се уточни какъв е конкурсът "Винали интернасионал". Това е най-престижният международен конкурс, на който винарите от цял свят си сверяват часовника с последните тенденции в бранша. Той се организира от Съюза на енолозите във Франция, т.е. от хората, които правят вина и които правят науката за вината. Може би за широката публика не е толкова известно, но хората от бранша знаят - Франция, това е академичността във винарството. Аз лично не мога с точност да кажа откога сме започнали да се учим от тях, но това продължава и до днес. Защото Франция е безкраен извор за винарството - и в идеи, и технология и изобщо в гурме културата. Така да се каже, те са я измислили. Затова и всички български изби, които изпращат вина на конкурса в Париж, знаят, че ще получат най-висока професионална оценка.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Авиокомпаниите ни остават без пилоти", пише в. "Стандарт"
Гражданската ни авиация остава без пилоти. За това алармира Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), която поставя проблема за решаване на кръгла маса утре. В събитието, което се организира съвместно с Форума за балкански транспорт и инфраструктура, ще участват представители на министерствата на транспорта и на образованието, депутати от парламентарната комисия по транспорт и др.
През следващите 5 години в пенсия ще излязат 57 пилоти, а по медицински причини средногодишно ще отпадат по 4-има летци, пише в анализ на АБА. Затова към 2017 г. ще се почувства рязък недостиг на авиатори. У нас са регистрирани 68 тежки самолета.
Ако броят им не се промени, според анализа на АБА до 2019 г. авиокомпаниите ще имат нужда от 80 нови пилоти.
За да се реши проблемът, годишно трябва да се обучават по 20 авиатори. Тъй като обучението трае 3 години, то трябва да започне още през септември 2014 г., смятат от АБА.
Прочети още от в. "Стандарт"