Българското правителство има само няколко седмици, за да предотврати загубата на милиони евро от субсидиите на ЕС и безпрецедентни санкции от страна на Брюксел, пише вестник "Интернешънъл херал трибюн".

Става въпрос за почти половин милиард евро, които бяха замразени през юли след остро критичен доклад на Европейската комисия, според който тези пари са обект на измами и злоупотреби. Европейски представители пристигат в София тази седмица, за да проведат одит. Ако той бъде неуспешен, България ще загуби 220 млн. евро или 277 милиона евро ще бъдат замразени, защото срокът на определени проекти изтича другия месец.

Бавният напредък на България в борбата с нередностите и липсата са присъди в делата за корупция по високите етажи на властта напомнят постоянно за проблемите, свързани с интеграцията на нестабилните бивши комунистически страни, пише изданието.

Когато България се присъедини към ЕС миналата година, се смяташе, че това ще постави началото на амбициозен тласък за модернизирането на тази страна от бившия съветски блок, така че накрая тя да бъде вкарана в общото европейско политическо пространство. България се превръща в отрицателен пример и "обица на ухото" на ЕС по отношение на бъдещето разширяване, посочва авторът на материала.

Българското и румънското членство е пример за това защо европейските представители предпочитат да бъдат предпазливи.

Една от неизказаните на глас причини за приемането на България и Румъния през 2007 г. беше те да бъдат задържани извън растящата сфера на влияние на Москва, пише "Интернешънъл хералд трибюн". Това стана на определена цена - около 11 млрд. евро субсидии между 2007 и 2013 г. ЕС се бои, че повечето от тези средства може да бъдат източени от престъпници. От юли насам българското правителство иска да създаде впечатление, че води сериозна кампания за преодоляване на слабостите, като идентифицира 101 случая на предполагаеми злоупотреби със земеделските фондове.

По-рано този месец започна съдебното дело срещу Марио Николов и още група бизнесмени, обвинени за източване на програма САПАРД.

В изтекъл доклад на Европейската служба за борба с измамите бизнес - империята на Николов беше окачествена като "мрежа от престъпни компании".

Критици от опозицията като Николай Младенов - дясноцентристки депутат в Европейския парламент, не е убеден, че правителството извършва необходимите реформи. Хората трябва да бъдат убедени, че не само в Брюксел, но и в България са взети мерки това да не се повтаря и тези, които са виновни, ще бъдат изправени пред съда, казва той. Проблемът е, че тази ситуация се отразява негативно на проекти, които не са корумпирани.

Говорителят на ОЛАФ Алесандро Бутиче изрази подобно мнение в понеделник. Според него все още има въпросителни около работата на съдебната система. Все още твърде често има отхвърляне на дела в съда без необходимото убедително обяснение, допълни той.

"Интернешънъл хералд трибюн" цитира говорителя на ЕК Марк Грей, който заявава, че при присъединяването си към ЕС България и Румъния са поели ангажименти, а ЕС държи тези ангажименти да бъдат спазени.

Министри от България и Румъния твърдят, че двете страни са подложени на по-строг контрол от другите, присъединили се към ЕС през 2004 г., защото европейското обществено мнение се е настроило против разширяването.

Марк Грей обаче казва, че другите страни също имат слабости, но "в тези две държави има нужда от специални механизми" за справяне с проблемите.

Българският евродепутат Николай Младенов казва, че случилото се с България и Румъния е "променило правилата на играта". Той твърди, че хората в България трябва да бъдат убедени не от Брюксел, а от българското правителство, че тези случаи на корупция няма да бъдат повторени и че отговорните ще бъдат арестувани и пратени в затвора. Тази ситуация влияе негативно на проектите, за които няма съмнения за корупция.

Авторитетното издание посочва също, че случващото се в България влияе силно на страните, които възнамеряват да се присъединят към ЕС. „Никой не говори в присъединяването на Украйна и Молдова към съюза в близко време, коментира Нику Попеску от Европейския съвет за международни отношения пред вестника.

Случаят с България и Румъния - двете страни, приети в съюза преди да са извършили съществени реформи, подтиква Брюксел да бъде предпазлив към потенциалните нови кандидати за членство, включително и Хърватия.