Кризисният мениджмънт трябва да е различен за отделните държави, тъй като те са пострадали по различен начин и се нуждаят от различно лечение. Така определи бившият финансов министър на Полша Лешек Балцерович подхода, който трябва да приложат правителствата за излизане от икономическата криза.

Архитектът на икономическата реформа в Полша е в България по повод представянето на превода на български на биографичната му книга, напискана от журналиста на вестник "Газета виборча" Витолд Гатовски. Според Балцерович в дългосрочен план съдбата на отделните държави зависи от два фактора - единият е какво ще се случи в световната икономика и по-конкретно в САЩ, и вторият е политиката, която ще провеждат съответните правителства. Заради това диагнозата и изборът на лечение са еднакво важни в ситуация на криза, допълни Балцерович и подчерта, че е особено важно управляващите да поддържат икономическия растеж в дългосрочен план.

Лешек Балцерович се радва на голяма популярност в България. Може би и заради това големият салон на БАН, където беше представена книгата за него, се оказа тесен да побере почитателите му.

"Когато дойдох в България разбрах, че има трима известни на всички поляци - папа Йоан Павел II, Лех Валенса и Лешек Балцерович", каза посланикът на Полша в България Йежи Патиеш.

"За мен Лешек Балцерович е преди всичко културно явление", спродели зам.-министърът на културата Явор Милушев и допълни: "Културата е политика и социално-икономически отношения и може би заради това всеки българин като изпие три ракии, става Лешек Балцерович - най-видният икономист на прехода не само за Полша, но и за всички посткомунистически страни."

Според литературния критик Вихрен Чернокожев биографичната книга за бившият финансов министър на Полша показва преди всичко, че няма трети път между комунистическото стопанство и пазарната икономика, защото пазарната икономика е това, което дава свобода на индивидуалността и отговорност. Чернокожев посочи и един случай от биографията на Балцерович, разказан в края на книгата. По време на протест пред централната банка на Полша горят чучело на Балцерович. Той гледа от прозореца и си казва: все още има много какво да се направи за Полша.

Ден преди да бъде представена биографичната книгата за Балцерович в интервю за БНР той казва: "Позицията, в която се намират сега България и Полша, е по-добре да са членове на ЕС, отколкото да са извън него. Но като членове на ЕС трябва да се пазим пазим от две крайности - да приемаме всичко безкритично или пък да отричаме всичко. За нашите страни най-важното е бързият икономически растеж, за да настигаме по-богатите държави в Съюза. Затова свободният пазар е толкова важен, колкото и Европейския бюджет. Така че, не е лошо да сме в ЕС, но трябва да се анализират добре всички предложения, които могат да попречат на растежа на икономиката, особено на страни като България и Полша.

На въпрос дали е доволен от определението на хората, че е бащата на „шоковата терапия", Балцерович отговаря: "Не, това е етикет и е опасно. Хората не обичат думата „шок". По-добре да се говори за различни скорости на реформа и това което правих беше не шокова терапия, а радикален подход, опит да се движим бързо и то след краха на социализма в условията на нарастваща инфлация. Това беше наследството - колабиращ социализъм в Полша през 1989 година. Да променяме системата на малки парченца щеше да е безсмислено, бавно и безнадеждно.

В момента Балцерович е председател и основател на неправителствената организация "Форум за гражданско развитие", а от миналата година ръководи икономическия институт Bruegel в Брюксел.