Уолстрийт е мъртъв. Независимо дали става дума за убийство или за самоубийство, фактът е, че този Уолстрийт, който работеше през последните 75 години, за седмици изчезна. Изкарването на бял свят на тази насилствена смърт травматизира инвеститорите - пише „Уолстрийт Джърнъл".
Задейства се ефекта на доминото и всичко наоколо пада: акциите на големи и малки компании в САЩ, от финансовия сектор и извън него, акциите на чуждите пазари, петролът и другите търговски стоки, недвижимите имоти, растежът на новите пазари като Индия и Китай. Дори наличните пари не изглеждат вече достатъчно сигурно убежище.
От всички плочки на доминото, които се катурнаха, най-депресираща е последната: самата идея за диверсификацията. Агонизиращи инвеститори безуспешно търсят къде да се скрият и повтарят: „Губя пари навсякъде". (Дори Altria, която печели от навика на хората да запалват по една цигара за успокоение, се оцвети в червено и във вчерашния ден загуби 7.37%).
Според изследователите от Morningstar, от началото на годината досега 91% от всички взаимни фондове в САЩ са загубили пари. В ужасната за САЩ 2001 г. над една трета от взаимните фондове излязоха на зелено. Колко повече могат да се влошат нещата, пита се водещата американска бизнес медия. Има ли начин смъртта на Уолстрийт да не засегне и нас? Следват разсъждения защо крахът от 7% на американския капиталов пазар НЕ е нова Голяма Депресия.
След срива от 1929 г. никой не е очаквал депресия. Депресиите започват не когато много хора се притесняват, както е сега, а когато никой не ги очаква, както е било през 1929 г. Второ, Големите Депресии (паниката от 1873 г. може да се нарече причинител на най-лошата депресия в САЩ някога) са дошли преди Федералният резерв да заеме ролята си на „кредитор от последна инстанция". Макар ФЕД да беше учреден още през 1913, през 1929 г. той бе все още слаб. Сега той е готов да налива пари в икономиката.
Днес компаниите от нефинансовия сектор имат в счетоводните си книги активи в налични средства за $1 трилион. Дори Уолстрийт да е мъртъв, иновацията не е: в следващите месеци хитрите нови финансисти ще открият начини да накарат финансовия поток отново да текне. Трудно може да се очаква депресия с толкова много капитали, които само чакат да се задвижат.
„Диверсификацията е мъртва" - но е в сила старата поговорка, че единственото, което се движи нагоре и надолу, са корелациите на пазара. Има зависимост между цените на различните активи като акции, бонове, стоки, имоти. Нормално е единият актив да поскъпва, когато другият поевтинява. Ужасното сега е, че всички са забили нос надолу. Но това няма да трае вечно, успокоява инвеститорите бизнес медията.
Освен това на практика несигурността намалява - сега знаем, че сме в тревожни времена, докато през лятото на 2007 г. DJIA беше над 14 000 пункта и бъдещето изглеждаше светло. Тогава абсолютната сигурност на светлото бъдеще беше илюзия. Истинската несигурност е в изненадата.
В допълнение: най-близките царедворци извикаха „кралят е мъртъв", но още никой не е казал „да живее кралят". На първо място това се дължи на неверието на брокерите и анализаторите, че нещата наистина чак пък толкова са се влошили, за да говорим за смърт. По-скоро „смъртта" е смел журналистически похват: DJIA може да се е понижил в понеделник с 7%, но историята и другите световни борси знаят и по-тежки дни.
Още повече, пазарът вижда, че макроикономическото управление на САЩ няма вече къде да се дене и спасителен план рано или късно ще бъде приет. В добавка петролът поевтинява, а могат да се очакват и по-ниски лихви. Но макар че кризата бе предизвестена още преди години, много неприятно е, когато се случват такива неща.
Втората причина е, че е страшно по спешност да се търси заместител на символа на системата, толкова старателно вкореняван в съзнанието на населението десетилетия наред - най-умният финансист, свободен да търгува с каквото пожелае. Твърде навътре в стария модел, за да види какъв ще е новият.
В тази връзка, известен съвременен писател наскоро написа: „Курсът на долара се държи на вярата, че днешният ден ще бъде същият като вчерашния". Очевидно той говори за вярата в силата на американската икономика. Инвеститорите биха били много нещастни, ако думите му се сбъднат днес по отношение на фондовия пазар. 35 минути след отварянето на търговията във вторник, водещият американски индекс е вече с 200 пункта ногоре.
Uau
на 01.10.2008 в 00:52:46 #5Преди време един стар имигрант ми казваше:Ако си в Америка работи в американска фирма,но знай че един европеец ако заеме висок пост бягай,защото всичко вече е преебано."Човека беше прав.
Uau
на 01.10.2008 в 00:48:26 #4Няма никакъв апокалипсис.Има "Апокалипсис сега"стара измислица на Холивуд,която се използва и в момента.Другият вариант е българи да са се внедрили като политически съветници в банковите и политическите кръгове на САЩ,защото тази сапунена опера в момента много ми прилича на един геноцид на българи след 1989та само че в лекия си вариант.От тези манипулации някои се задавиха от пари и още се давят.
Русофоб
на 30.09.2008 в 22:39:42 #3СуперПешо Регистриран на: 11.12.2006, 20:11 Затвърждваш ми мнението че едни от най-тъпите хора на света се казват Пешо..... това име е умствено обременено!!!! Айде сега бягай да си ударип една тъпанарка пред знамето на СССР и бюста на др. Сталин!
Podroben
на 30.09.2008 в 21:27:38 #2Истината е, че загубиха тези дето играха на рулетката със собствени пари. Донякъде е годино, че стана така. Сега поне някои от тия мухльовци, които по цял ден си гледат Блякбери-то ще трябва да си намерят истинска работа и в крайна сметка да произведат нещо.
Нещата ще се оправят. Свъветът в статията е правилен - НЕ си продавайте акциите, особено ако са добре вложени. Ако не са добре вложени обаче, жлана ви майка.
Кои са тези дето загубиха пари - тези дето си играят на пусни тук, хвърли там. Хората със сериозни инвестиции няма как да загубят защото парите им са инвестирани дългосрочно в продуктивни активи.
IND
на 30.09.2008 в 17:08:51 #1Хаха, жалки опити за успокояване. Опитват се да спасят потъващия кораб, но и на тях им е ясно че няма да успеят. При подобна ситуация трябва да се мислят начини за възстановяване след като се случи неизбежното - достигане на дъното.