Един от най-сериозните проблеми на Германия е недостигът на работна ръка. Следователно страната се нуждае спешно от чужди кадри. В същото време обаче германците се страхуват от наплива на "бедняци" от България и Румъния.

Опасенията по отношение на пробойните на трудовия пазар са предизвикани главно от факта, че демографското развитие в Германия е твърде неблагоприятно. Тъй като през идните години в пенсия ще излязат представителите на така нареченото Babyboom-поколение, наведнъж ще се овакантят голям брой работни места. В същото време завършващите млади хора са прекалено малко, за да запълнят тази дупка. "Германия трябва да се профилира още по-ясно като привлекателно място за работа и живот. И трябва да насочи усилията си към подобряване на атмосферата за прием на чужденци", се казва в правителствен документ, цитиран от списание "Фокус". Демографската стратегия на германското правителство ще бъде обсъдена на специален форум на 14 май.

"На кораба има още много място"

Ако не бъдат предприети спешни мерки, през следващите десетина години квалифицираните кадри в Германия ще намалеят с около 6 милиона души, предричат експертите. А това ще се отрази пагубно на нивото на благосъстояние, предупреждава шефът на Германската индустриално-търговска камара Ерик Швайцер. Отсега е ясно, че този проблем може да бъде решен единствено чрез привличането на външна работна ръка. "Годишно се нуждаем от около 120 000 чуждестранни специалисти. Тъй като новопристигащите водят със себе си и семействата си, това означава, че може да се разчита на около 300 000 мигранти годишно", казва Швайцер. А във връзка със страховете, породени от прилива на българи и румънци, Швайцер казва, че те са неоправдани: "На кораба има още много място", уверява той.

И днес част от това "място на кораба" е заето от български граждани. Според официалните данни, в края на 2012-та и началото на 2013-та в Германия са живели 119 000 българи, а това е с около 26% повече в сравнение с предходната година. През последните месеци много нашумяха историите за ромски семейства от България, които масово пристигали в Германия, за да "източват" социалната система на страната. Министърът на вътрешните работи Фридрих също предупреждава за опасностите, произтичащи от т.нар. миграция поради бедност.

Какво казват цифрите?

Ако обаче човек разгледа актуалните статистики, неминуемо ще установи, че мнозинството българи и румънци са добре интегрирани на германския трудов пазар. През 2012 година близо 110 000 български и румънски граждани са имали постоянна работа и са плащали социални осигуровки. Това представлява увеличение с 29,4% спрямо предходната година.

Самото министерство на вътрешните работи признава, че "в абсолютни числа няма значително увеличение на безработицата сред българите и румънците в Германия". Нещо повече: безработицата сред тях /9,4%/ е значително по-ниска от безработицата сред всички останали чужденци /16,4%/. На всичко отгоре Германия не е страната, към която са насочени основните мигрантски потоци от тези две държави. Българите например все още предпочитат страни като Испания, Италия, Гърция и Австрия.