65 000 кубически метра стъклена вата и други промишлени отпадъци са складирани „незаконно" на 700 м от къщите на жителите от селото и застрашават живота им - гласят данните на председателя на формирания Инициативен комитет на хората от Обручище, Иван Габровски.
Историята
Пренасянето на отпадъчните материали е е извършено от "AES Марица Изток 1" и започва през април т.г. с открити камиони. Селото е заринато със сантиметър стара стъклена вата, твърди се прессъобщение по случая. Тя се е ползвала преди повече от 50 г. като обвивка на енергоблоковете в ТЕЦ-овете.
На 8 май 2007 г. жителите на Обручище опитват със жива верига да спрат камионите, но безуспешно.
През юни от селото изпращат отворено писмо до ред централни държавни институции с молба за намеса. От повечето от тях ги уверяват, че няма никакъв екологичен проблем и наличието на азбест е в границите на допустимото.
На 23 август е заведена жалба на селото във Върховна касационна прокуратура, която разпорежда незабавна проверка по случая. От РИОКОЗ-Стара Загора вземат проби от сметището с промишлените отпадъци и ги изпращат за изследвания в София, данни от резултатите на които не са получени.
От AES от своя страна описват разтоварването на отпадъчния материал като "запълване на неравностите в релефа".
Протестите все пак имат ефект. Промишлените отпадъци са зарити с „20-ина сантиметра пръст". Това обаче според жителите на селото не решава проблема.
Опасенията
Последните се опасяват, че идва сезон на силните дъждове и ветрове. Покривката вече се е набраздила и започва да се отмива и е вероятно скоро селото отново да се покрие с прах от стъклена вата, твърди Иван Габровски.
Според професора по трудова медицина д-р Теодор Попов прахът от стъклената вата има ред ефекти върху здравето, вариращи от остър сърбеж или различни по сила алергии до бронхит или бронхопневмонии, ако прахът попадне в долните дихателни пътища.
В случай, че проблемът им не бъде решен от държавните институции, от Инициативния комитет заплашват че ще се обърнат за помощ към Брюксел.
Неизбежният коментар
Жителите от селото са потърпевши и, естествено, имат морално право да търсят решение на собствения си проблем и отговорност от предприятието. Неутралността обаче изисква да кажем, че AES не са само основен замърсител, но и основен работодател за село Обручище. Държавните институции от друга страна е възможно да се дистанцират от проблема, но съществува и вероятност да има някакви обективни основания по становището им.