Климатът в Европа се затопля по-бързо по сравнение с останалите части на света, твърди публикуван днес доклад на Европейската екологична агенция, изготвен съвместно със Световната здравна организация и Европейската комисия.

Глобалните температури са се покачили с почти 0.8 градуса по Целзий от пред-индустриалните времена. В Европа и северните географски ширини затоплянето е по-изразено и за Стария континент достига 1 градус.

Според авторите на изследването, цитирани от агенция Ройтерс, в Средиземноморието сушата ще се задълбочи, а в северните региони влажността ще се повиши. Глобалното затопляне прави по-уязвими планините и крайбрежията на Европа.

Има нужда правителствата да инвестират за адаптация към тази климатична промяна, която ще е най-изразена в Средиземноморския басейн и в Арктика. В сухия юг и влажния север на Европа ще трябва да се преразгледа всичко: от системите за напояване до способността на реките на юг да помагат в охлаждането на ядрените реактори.

Части от Средиземноморския басейн още през това столетие могат да се превърнат в пустиня, считат изследователите въз основа на настоящите тенденции. През 2003 г. топлинна вълна уби в Европа 70 хиляди души - в бъдеще такива екстремални явления вероятно ще зачестят.

Има малцинство в Европа, което ще се облагодетелства на първо време от климатичните изменения. Очаква се, че фермерите на север ще могат да се възползват от по-дългия период на вегетация за своите култури. Повечето ще загубят. Вече се наблюдава изтегляне на рибните запаси на север, а от 1850 г. досега две трети от глетчерите в Алпите са изчезнали.

Според доклада, Европа трябва да се подготви навреме за ефектите от климатичните изменения, като например предпази бреговете от по-високите нива на океана или да разработи системи за борба с новите заболявания, пренасяни от насекоми. Досега по-голямата част от адаптацията е била насочена за борба срещу речни наводнения.

В доклада се изтъква, че Европа има моралното задължение да помогне на хората от развиващите се пазари да се адаптират към променящия се климат.

Световните правителства се споразумяха да изработят глобален модел за борба с измененията в климата до края на 2009 г., но глобалната финансова криза и забавянето на икономическия растеж може да попречи на готовността за инвестиране на милиарди долари за проекти по климата, коментира Ройтерс.

Според междуправителствения панел на ООН за климата, до 2100 г. морското равнище ще се покачи с 18 до 59 см. Ако ледените шапки на Гренландия и Антарктика започнат да се топят, повишаването на равнището на морето може да трае столетия.

Това само в Европа ще застраши 4 млн. души и активи за 2 трилиона евро - от Гърция до Балтийските държави, казва се в доклада. В него освен това се предлага да се основе нова европейска институция, European Clearing House, която да разпространява информация за промените в климата и за тези, които са уязвими.