Цената на петрола напоследък е изключително непостоянна - макар общата тенденция да е твърдо надолу. Тази седмица цената на петрола тип брент за пръв път падна под психологически важната граница $100 за барел, каквото не беше се случвало от февруари. След изненадващото съобщение на ОПЕК за съкращаване на добива вчера, петролът поскъпна с 1-2%, след което днес обаче отново поевтиня заради засилването на долара.

В момента барел суров петрол марка WTI доставка октомври струва $101.79 за барел, а брентът струва $98.28. Макар след цената над $147 за барел през юли сто долара да ни се струват по-приемливи, петролът все още е с 50% по-скъп спрямо предходната година и 10 пъти по-скъп спрямо периода преди 10 години.

Има няколко големи причини за поскъпването на петрола: първата е търсенето, стабилно от зрелите икономики, но стръмно нарастващо на нововъзникващите пазари. Глобално се произвеждат 86 млн. барела петрол дневно, от тях САЩ поглъща 25 млн. барела, Китай все още едва 8 млн. барела - но прогнозите са китайците да консумират два пъти повече петрол до 2015 година. В не толкова далечно бъдеще развиващите се страни ще консумират повече петрол, отколкото развитите.  

Вторият фактор бе слабият долар, който накара инвеститорите да предпазват парите си от инфлацията, купувайки масово фючърси на търговски стоки и особено на петрол - но тенденцията започна да се обръща с ралито на долара през последните месеци. Не са за пренебрегване геополитическите фактори: грубата политика на САЩ към големи производители като Русия, Венецуела и Иран. Фон на всичко това станаха апокалиптичните коментари от уважавани пазарни анализатори, че петролът по света чисто и просто свършва.

Рецесията в САЩ се „отмени" в средата на лятото и доларът започна да поскъпва, възползвайки се от слабостта на европейската икономика. Забавянето на глобалния икономически растеж, особено в Китай и някои страни на западна Европа, намали търсенето на петрол. Така вчера Международната енергийна агенция публикува съкратени прогнози за глобално търсене на петрол за тази и следващата година, обвинявайки за това промяната в поведението на консуматорите поради влошените икономически очаквания. Специално в САЩ продажбите на големите джипове изглежда трайно ще спаднат и шофьорите ще изберат по-зелени алтернативи, както и ще намалят пътуванията си.

Първият петролен шок за развития свят дойде през 1973 г., когато картелната организация ОПЕК удвои цените на петрола. Влиянието на ОПЕК спадна малко след края на Студената война и влизането на Русия на глобалните пазари. Своята роля изиграха и новите залежи, открити и разработени в Северно море и Мексиканския залив. Но новите открития започнаха да се изчерпват, а в момента - поне между Русия и САЩ - отношенията са пъхнати във фризера.

ОПЕК, добиващ 42% от световния петрол, възвръща значението си, още повече при възможността за по-тесни отношения на картела с раздразнената от Запада Русия. Засега ОПЕК се придържа към мнението, че цена на петрола от $100 за барел е „разумна". Но това са вече значително по-скъпи долари на САЩ. Ако инфлационните процеси в щатската валута се възобновят заради очакваната от някои анализатори втора вълна на кризата към края на годината, логично е да се предположи, че цените на петрола ще възобновят похода си нагоре.

Днес петрол на цена $100 е толкова скъп, колкото и в петролния шок на началото на 1980те и много по-скъп от прочутата 1973 г. Самият факт, че ОПЕК решават да намалят добива си, говори най-малко за две неща: картелът усеща тенденция към понижаване на пазара на петрол, от една страна, или разполага с по-малко добивни капацитети от тиражираното и не иска да ги пуска в оборот, от друга.

Преди време Русия заедно с Великобритания и Норвегия съставляваха балансьор на решенията на ОПЕК, като понякога увеличаваха добива си, щом картелът го съкращаваше, за да вдига цените. Сега петролните мускули на Великобритания вече са немощни (след дълги години на петролна самодостатъчност, Островът започва да внася суровината, като петролният търговски дефицит през юли доближава 2 млрд. долара), а Русия също има интерес от по-високи цени на петрола и най-вече се е настроила враждебно към САЩ. Наистина, Русия има собствени интереси и е готова да промени политиката си по суровините тогава, когато счита, че има изгода за разширяване на политическото си влияние в нейната зона на интерес.

Дали по-евтиният петрол означава и по-евтин бензин, в крайна сметка? По-скоро не. За да се отрази промяната в цената на суровия петрол на това, което се плаща по бензиностанциите, чисто технически са необходими между четири и шест седмици. Нефтопреработващите компании се оправдават, че скъпият петрол още е в тръбопровода. Освен това цената на долара спрямо евро (и следователно спрямо лева) се покачи значително. Накрая пречат данъците и акцизът, които формират голяма част от продажната цена на бензина и дори суровината да поевтинее значително, държавата си прибира своето от шофьора.

Общ консенсус е, че ако няма някакви страшни геополитически събития, цената не петрола няма да се върне скоро при равнищата от юли. Някои припомнят, че след двата петролни шока на 1970те последваха периоди на евтин петрол. Други възразяват, че ерата на евтиния петрол никога няма да се върне в световната икономика. Да не се радваме, че петролът евентуално би могъл драстично да поевтинее: световната икономика през последната година започна да се настройва към скъпия петрол, като повиши енергийната си ефективност и интереса към енергийните алтернативи. Това е от наша полза. Колкото и графики да се начертаят, не може да се изкриви голямата истина, че петролът е невъзобновим и изчерпаем. 

Използвани са статии на The Independent