От началото на февруари заваляха протести най-вече с икономически претенции към властта. В началото бяха таксиметровите шофьори, които като повод използваха трагичният инцидент със смъртта на техен колега за да поставят 12 искания към правителството. Протестът им ескалира в блокада на столицата, която парализира града почти цял ден.

Никой обаче не помисли, че еднодневното блокиране на София по най-минимални оценки води до загуба от близо 20 млн. лева непроизведен БВП. В случая столичната икономика е загубила не повече от 5-8 млн. лева, тъй като протеста не обхвана целия град, но въпросът е, че таксиметровите шофьори повлякоха крак и заваляха протести и искания ...та цяла седмица. Археолозите поискаха 50%-но увеличение на заплатите преди средата на годината с довода, че техните колеги в Румъния получават 3 пъти повече, а в Сърбия - 2 пъти повече. Пенсионерите се задоволиха с искане за нарастване на пенсиите с 8,5%, но със задна дата - от 1 януари и заедно с това минималната пенсия да стане 122,40 лв. Напук на правителството, което обеща да вдигне парите на пенсионерите с 10%, но от 1 юли.

Лекарите и медицинските сестри протестираха срещу хаоса в здравеопазването и ниските доходи. Казанджиите протестираха срещу акциза за селските казани. Нищо чудно в скоро време да скочат учителите, заетите в сферата на науката Спомняме си преди повече от 1 година когато учителите излезнаха с искания за 15%-но увеличение на заплатите, което отново повдигна болният въпрос за реформата в образованието. Дилемата "има ли няма пари в бюджета" за увеличение на пенсии, учителски възнаграждения, заплати на лекари, медицински сестри и пр. винаги ще стои пред управляващите. И всички те имат основание, защото предизборно беше обещано "шоково" нарастване на доходите им с 20%!
Само, че ако всеки започне да протестира и да блокира столичното стопанство едва ли ще дочака парите от хазната.

Има ли ефект от протеста? Таксиметровата гилдия показа, че "да". Зам. финансовият министър Георги Кадиев съобщи, че от 1 януари 2008 г. ще се увеличат нормативно признаните разходи за таксиметровите шофьори, които са физически лица - от 35% на 50%. В много случаи обаче протеста е по-скоро заради самия протест, а не включва адекватни искания, съобразени с реалността и интересите на протестиращите.

Протестиращите шофьори на таксита, например, поискаха вместо корпоративен данък от 10% да плащат патентен данък. Това обаче доведе до напрежение при разговорите между представителите на финансовото министерство и таксиметровите шофьори, след като стана ясно, че шофьор е проявил инициатива и депозирал писмо с искане да се върне патентния данък, а други пък са контрирали това предложение с довода, че това е частно мнение и предпочитат данък печалба. Когато една фирма води редовно счетоводството си, естествено по-добрият вариант би бил корпоративният данък. Тя ще може да прави разходи, т.е. да намалява положителния си резултат и от тази гледна точка да регулира и планира бъдещите си приходи и плащания към хазната. Но патентният данък се плаща еднократно и когато е в допустими размери, платците също си правят сметката.

Веднъж издължили се, всеки допълнителен доход е в плюс за тях. Но това е изгодно за тези, които са регистрирани като физически лица - еднолични търговци или свободна професия, защото в противен случай те ще трябва да водят реално счетоводство, да описват реалните разходи. Ще се окаже, че разликата в цените е по-голяма, защото те повечето са на газ и автомобилите им дават по-ниски разходи. Вероятно голяма част от поддръжката на колите не може да бъде документирана, тъй като се прави от нерегламентирани сервизи. Тоест едва ли компаниите, които имат по-голям автопарк стоят зад такова искане.

Подалото се на натиска правителство вероятно е изходило от презумпцията, че от таксиметровите компании чак такива големи постъпления не се получават, както и заради високия обществен отглас.

От икономическа гледна точка обаче повечето искания са почти неразумни. Те противоречат на конкурентните отношения. Така например, желанието за рязко повишение на тарифите означава, че става дума за монополизъм, а не за конкуренция. Ако нещо такова се случи, би трябвало да се сезира Комисията за защита на конкуренцията, за да провери какви са тези съгласувани действия между таксиметровите фирми.

Подобно е искането за доживотен лиценз. Прилича на така нар. вечна рента, понятие, което съществува при външния дълг и означава да получаваш вечно пари, защото си дал заем някога на някого. В крайна сметка автопаркът се износва много бързо. Необходим е постоянен контрол, както технически, така и икономически. Иначе всеки гражданин, който е ползвал такси, е търпял тероризъм от страна на таксиметровите шофьори.

Ако трябва да бъдем реалисти от гледна точка на потенциала на българската икономика, повечето исканията свързани с протестите, както например, падането на акцизите върху домашната ракия и промяната на данъка за шофьорите на таксита, не бива да се случват по една проста причина. Това ще повлече реализация на исканията на лекарите, медицинските сестри, учителите, пенсионерите... Всеки, който е недоволен. Промяната на данъка за таксиметровите шофьори, както и евентуалното премахване на акциза върху селските казани, са по-скоро популистки ходове, отколкото реален икономически проблем за българското стопанство.

Събираемостта на данъците е по-ниска в началото на тази година от предходните периоди. Голяма част от постъпленията, най-вече от ДДС, от акцизи и мита, свързани с вноса от ЕС, вече ги няма. Така че, спадът на постъпленията в хазната е очакван. Самият факт, че те падат, а разходите на държавата ще нарастват поради удовлетворяване исканията на "протестиращите", не говори добре за очертаващата се макроикономическа стабилност и то при условие, че са влошени параметрите по платежния и търговския баланс на страната. Тази година България ще преживее поредния преходен период, този път той е свързан с членството ни в Европейския съюз и докато нещата не бъдат урегулирани добре, едно правителство, което иска да изкара целия си мандат, не би трябвало да откликва на всички искания за увеличение на заплати, пенсии и пр.

Нужни ли са увеличените пари на лекари, медицински сестри, пенсионери, учителите и пр.? Категорично "да", защото именно сред тях са онези 17% българи, които затъват в дългове, нямащи идея как ще ги връщат!