Историята на суверенните кредити може да ни научи много за рисковете

Просрочването и разсрочването всъщност са често срещани. От 1800 г. 72 страни са преминали през 166 периода на просрочване или разсрочване, със средна  продължителност от 11.4 години.

Платежоспособността не е постоянен фактор. Много от днешните най-уважавани кредитополучатели като Германия, Япония, Холандия, Испания и Италия са сред малкото, които са преодолели щетите, причинени на тяхната репутацията от просрочване на държавния си дълг. В други райони като Латинска Америка временното спиране на плащанията е нещо като традиция.

Днес сътресенията на световната икономика може да доведат до увеличаване на просрочените държавни заеми (както виждаме отново в Латинска Америка), докато рискът от евентуални войни и вътрешни размирици намалява влиянието си.

Правителственото участие в дългови кризи е минимално в миналото. Но след Втората световна война двустранните и многостранни заеми за развиващите се
държави нараснаха силно, което пък предполага далеч по значителна помощ за преструктуриране на дълга.

Историческият анализ показва, че нивото на риска при суверенните кредити е вероятно съпоставимо или дори по-малко от това при корпоративните.

Но периоди на затруднения са неизбежни и водят до неизпълнение или разсрочване на дълга.

Много от развиващите се страни успяха да привлекат сериозни обеми от финансиране за развитието си с добри резултати и за кредитора и за длъжника.

Най-новите доказателство за натрупване на успешни суверенни дългове са азиатските тигри, по-специално през 1970-те години, Южна Корея, която превръща заемите взети в този период в успешна инвестиция.

Рискът по правителствения дълг се различава от корпоративния риск не толкова поради липсата на изпълнителни механизми или обезпечение с активи, а по-скоро защото длъжникът е суверенна държава.

В два от водещите финансови центрове на света, Ню Йорк и Лондон, специални закони са приложими за защита на кредиторите по суверенния дълг. Въпреки че срещу държавата може да бъде предявен иск за задълженията й, прилагането на изпълнение за покритие на задълженията върху нейните активи е по-трудно, отколкото получаване на съдебно решение за частен дълг.

Но пък държавата също се опитва да пази добра кредитна репутация, която й позволява да рефинансира по-евтино задълженията си. В исторически план правителствата,  които спират плащанията по задълженията си почти винаги са под натиска на изключителна политическа нестабилност или събития като война или революция.

Най-скорошен пример в това отношение е Ирак. Но желанието на суверенния кредитополучател да изплати задължението си е най-вече резултата от натиска от страна на международната общност.

Ако държава кредитополучател с просрочен дълг желае да поднови участието си на световния дългов пазар тя трябва да започне да изплаща дълговете си. Като за целта трябва да поднови споразуменията си с членовете на Парижкия клуб или с МВФ.

Тревожно развитие на ситуацията с държавния дълг обаче може да се види в Латинска Америка. Страни като Еквадор, Венецуела и Боливия изглежда предпочитат да предизвикват международната общност.

Еквадор вече обяви мораториум върху плащанията по държавните си облигации с падеж 2012 и 2030 г., тъй като те са били издадени без разрешението за президента и датите на документите са били променени.

И кой знае, може би и някои арабски страни, като например Иран,  който е под натиска на понижението на цената на петрола и липсата на значителни валутни резерви, също може да решат да преустановят изплащането на задълженията си.