Докладите на американското посолство за Бойко Борисов, публикувани от Уикилийкс, правят не толкова портрет на премиера, колкото портрет на мнозинството българи. Как изглежда той? Отговорът - в коментара на Т. Ваксберг:

Те харесват обикновения, но живописен език, силното и натрапващо се его, многото приказки за свършена работа, която все така не е свършена, а също и партиите, които могат да се опишат с име на човек, вместо с политическа ориентация. Това е краткият и незавършен портрет на мнозинството от българските избиратели - хора, които един посланик на САЩ в София определя с думата незрели, а друг посланик ги описва като хора, които не забелязват реалността.

Феноменът "Бойко Борисов"

Този непълен, но доста сполучлив портрет се е нарисувал сам, и то между другото. Авторите му не са си поставяли за цел да описват българите, а да обяснят на американското правителство феномена „Бойко Борисов" във време, в което той още не е оглавил изпълнителната власт.

Двата доклада са писани от различни посланици на САЩ и в различни години - единият е от 2006, а другият - от 2008 година. Но колкото и различни да са авторите, както и годините, в двата текста се чувства една и съща изненада - как повечето българи са продължавали да харесват един борец срещу престъпността, който непрекъснато се хвали, че залавя престъпници, но всъщност не го прави.

По времето, в което са писани двата доклада, Бойко Борисов най-много се гордее с борбата срещу престъпността, водена от него като главен секретар на МВР. По повод на тази тогавашна гордост посланиците на САЩ казват следното: че успехите му са „противоречиви", че на фона на „123 показни убийства" той не е арестувал „главните лидери на организирата престъпност", че той се прави на Батман с черните си дрехи и внезапната си поява на местопрестъплението, и накрая - че той лично ръководи операции срещу наркодилъри, но няма арести на знакови фигури от организираната престъпност.

От американските доклади, публикувани от „Уикилийкс", става ясно, че цялото противоречие между реалност и медиен балон не само че не е охладило интереса на избирателите към Бойко Борисов, а дори обратното - насърчило го е. И двамата посланици на Съединените щати в България пишат, че Борисов е смятан за участник в контрабандата с наркотици в миналото.

Безмълвието на българите

Така се оформя следната картина на публичното знание за Бойко Борисов към 2006 и 2008 година - той е бил наркоконтрабандист, който е получил висок държавен пост за борба срещу престъпността, лично е оглавявал операции срещу наркодилъри, хвалил се с успехите срещу тях, а всъщност не е арестувал нито един от лидерите на организираната престъпност. И неговата популярност расте. Толкова расте, че в един от докладите пише, че той има „очевидно блестящо бъдеще в българската политика".

Всичко това не е портрет на героя. Това е портрет на неговите избиратели. При това портрет, който продължава да е валиден и днес. Или поне така изглежда, щом като двата доклада описват зависим от едни и манипулиран от други бивш мафиот начело на изпълнителната власт, а публична реакция на това откритие няма.